Решение № 981 от 22.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 981 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Д.а като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20243110201143 по описа за 2024 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Н. Е. П. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП №240439-000155/28.02.2024г. на Началник 3 РУ в ОД МВР Варна, с което на Н. Е.

П. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00/сто/лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивника оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради липса на извършено нарушение от него. Твърди, че неправилно е установена фактическата обстановка.

В съдебно заседание въззивника редовно призован, н e се явява лично, представлява се от адв.Б., който поддържа жалбата, по същество пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразява писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на 1 неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на 3 РУ – ОД МВР Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.02.2024г. около 14.54часа, в гр.Варна на бул.”Трети март”,до бл.43 в посока бул.“Република“, въззивника управлявал МПС – л.а. „Опел Зафира” с Рег. № В 2389 ТТ, като при приближаване към пешеходна пътека тип „зебра“ на същата улица, не пропуснал пресичащи пешеходци по нея. Поведението на въззивника като водач на МПС било възприето от страна на екип на 3 РУ при ОД МВР Варна – св.Д. и св.Х., които били спрели с патрулен автомобил на описаната пешеходна пътека, с цел осигуряване на предимство на преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, като вниманието им било привлечено от преминаващия в дясно от тях автомобил управляван от въззивника, който не спрял на пешеходната пътека.

От показанията на св. Д. се установява, че полицаите са последвали със служебния автомобил този на въззивника и след като са го спрели са му обяснили защо го спират, разяснили са му нарушението и са му съставили АУАН № 956506/02.02.2024г.

При извършена проверка от страна на органите на МВР на въззивника била установена самоличността му.

В обстоятелствената част на Акта е отразена описаната вече по-горе фактическа обстановка.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.120 ал.1 т.2 от ЗДП.

АУАН бил надлежно връчен на въззивника, като същият не е отбелязал, че има възражения по акта. Такива не били депозирани и по-късно.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са 2 непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради тази причина са кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел изцяло квалификацията на нарушенията и е наказал Н. Е. П. налагайки му ГЛОБА в размер на 100.00лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП.

Съдът счита, че административно наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При ангажиране на отговорността на въззивника не са допуснати процесуални нарушения. Както АУАН така и НП отговарят на формалните законови изисквания.

Относно нарушението, съдът намира, че същото е доказано и правилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП. Безспорно е установена, фактическата обстановка, като същата е непроменена от съставянето на АУАН и в последствие при издаването на НП. Безспорно е установено кой от участниците в движението, в коя посока се е движел, а също така и какъв автомобил е управлявал въззивника. Безспорно е установено и какво е било нарушението, от кого, кога и къде е било допуснато. Същото е установено по единствения възможен за това начин, чрез извършване на пряко наблюдение от страна на актосъставителя и свидетеля по акта на пешеходната пътека. Определяйки глоба в размер на 100.00лв., АНО се е съобразил както с обществената опасност на въззивника, така и с обществената опасност на извършеното нарушение, от което не са настъпили други вредни последици. В конкретния случай размера на глобата е фиксиран от ЗДП, поради което и съдът намира, че не следва да се спира по подробно на този въпрос.

Съдът намира, че направените възражения от страна на въззивника са неоснователни. С твърдението си в жалбата въззивника се опитва да оспори процесното НП, като твърди за допуснати процесуални нарушения, каквито обаче съдът не установи при извършения съдебен контрол. С твърдението си за неправилно установена фактическа обстановка, съдът намира, че въззивника се опитва да си изгради една оневиняваща го версия, но същата, не е доказана. Съдът намира, че не е логично, ако въззивника е имал възражения 3 срещу описаната фактология в АУАН, те да не бъдат отбелязани при връчването на акта и в установения за това срок след това. Конкретни възражения не са направени дори и в жалбата срещу НП до ВРС, като бланкетно се оспорва фактическата обстановка.

Съдът не споделя становището на адв.Б., че нарушението не е доказано, тъй като не са установени самоличностите на пресичащите пешеходци. За съдът не е нужно да провежда разпит на същите за да установи фактическата обстановка. Настоящото нарушение не се отличава по начин на извършване от не спирането на червен светофар, не спирането на знак „стоп“ и т.н. и всички тези нарушения могат де се установяват чрез пряко наблюдение от контролните органи на МВР. В конкретния случай, безспорно патрулния автомобил на 3 РУ Варна е бил спрял пред пешеходната пътека с цел осигуряване на предимство на пресичащи на пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходци, като движещия се в дясно от него автомобил управляван от въззивника не е спрял за осигуряване предимство на пешеходците.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в определените за това срокове и съдържат изискуемите по закон реквизити. НП е мотивирано, законосъобразно и правилно.

Предвид изхода на делото, съдът намира, че следва да уважи искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна. Като съобрази сложността на производството и факта, че същото е приключило в едно с.з., съдът намери, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в границите на предвидения минимум от 80.00лева.

По горните съображения, съдът постанови решението си РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№24-0439000155/28.02.2024г. на Началник 3 РУ в ОД МВР Варна, с което на Н. Е. П. от гр.Варна, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 100.00/сто/лева на осн. чл.183, ал.5 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Н. Е. П. от гр.Варна, ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева – юрисконсултско възнаграждение по делото.

4

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5