Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 06.02.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно дело 3140/2022
Вид
Решение № 200
Подписан
06.02.2023
Състав
ДАРИНА СТОЙКОВА МАТЕЕВА, МАРИЯ ИЛИЕВА ЗЛАТАНОВА, МИЛЕНА МАРИНОВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.4 и ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.43 ал.4 и ал.5 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

Р Е Ш Е Н И Е

№ 200/6.2.2023г. гр. Пловдив, 06.02.2023 г.

Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трита година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА

НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ДАРИНА МАТЕЕВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА ПЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАД № 3140 по описа на за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по две касационни жалби:

Касационна жалба от В.С., като пълномощник на М. С.Б., ЕГН **********,***, против Решение № 1753/17.10.2022 г., постановено по адм. д. №

489/2022 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена претенцията за неимуществени вреди до пълния размер от 5 000.00 лв. и за останалите периоди в обхвата от 17.09.2019 г. до 22.02.2022 г., както и в частта за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за дата 16.09.2019 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост, както и, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че недаването на отговор или даване на уклончив отговор следва да се тълкува във вреда на ответника, който от своя страна е длъжен да пази архив до изтичане на срока на иска по чл.3 от ЕКЗРЧ и ЗИНЗС. Претендира се уважаване на иска изцяло. Претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, чрез процесуалния си представител старши юриск. Ч., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, с аргумент, че не са събрани доказателства, че Б. е претърпял негативни промени в емоционалното, физическото и психическо състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора – Пловдив. Моли съда да я остави без уважение.

Постъпила е и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез старши юриск. Ч., против Решение № 1753 от 17.10.2022 г., постановено по административно дело № 489/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на М.С.Б., сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в затвора Пловдив в периода от 17.09.2019 г. до 24.09.2019 г. вкл., от 04.10.2019 г. до 17.10.2019 г. вкл., от 22.10.2019 г. до 05.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до 03.06.2020 г. вкл., от 05.06.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл., от 19.06.2020 г. до 07.07.2020 г. вкл., от 11.12. 2020 г. до 22.12.2020 г. вкл., от 19.01.2021 г. до 04.02.2021 г. вкл., от 19.02.2021 г. до 28.03.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г. до 29.06.2021 г. вкл., от 27.08.2021 г. до 07.09.2021 г. вкл., от 10.09.2021 г. до 15.09.2021 г. вкл. и от 05.10.2021 г. до 22.02. 2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, начиная от датата на входиране на исковата молба – 22.02.2022 г. до окончателното и изплащане. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати 10 лева разноски по делото в полза на М.С.Б..

Във втората касационна жалба са изложени доводи, че решението на Административен съд - Пловдив в оспорената част е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото доказателства и обективната истина.

Посочено е, че не са установени по категоричен начин вредата, бездействието от страна на администрацията и причинната връзка. Твърди се, че в действителност е установена известна пренаселеност в посочените спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престоя на открито, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на денонощието помещенията не се заключват. Твърди се необоснованост на твърденията на ищеца за лоша хигиена, като в тази насока се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода, както и че са представени договори за ДДД обработки. Възразява се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода.

Твърди се,че съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди по свое лично впечатление. Изложено е, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени съдебния акт в оспорената му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищеца или да отмени решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 1 500 лв. до присъдения размер от 2 200 лв.

Ответникът по втората касационна жалба – М.С.Б., чрез процесуалния му представител адв. С., я оспорва и моли за нейното отхвърляне по доводи, изложени в представената по делото писмена защита. С последната настоява съдът да уважи изцяло претенциите на довереника му.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете жалби и моли съда да потвърди решението на Административен съд – Пловдив, като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от М.С.

Б. срещу ГДИН, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лева, причинени по време престоя на ищеца в Затвора в град Пловдив за времето от 16.09.2019 г. до 22.02.2022 г. и в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора Пловдив за престоя там, като резултат от нарушения по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Съдът е приел исковата молба за частично основателна.

Съдът се е произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че е налице действителна пренаселеност за част от времето на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за периоди: - от 17.09.2019 г. до 24.09.2019 г. вкл., от 04.10.2019 г. до 17.10.2019 г. вкл., от 22.10.2019 г. до 05.11.2019 г. вкл., от 19.11.2019 г. до 03.06.2020 г. вкл., от 05.06.2020 г. до 11.06.2020 г. вкл., от 19.06.2020г. до 07.07.2020 г. вкл., от 11.12. 2020 г. до 22.12.2020 г. вкл., от 19.01.2021 г. до 04.02.2021 г. вкл., от 19.02.2021 г. до 28.03.2021 г. вкл., от 11.06.2021 г. до 29.06.2021 г. вкл., от 27.08.2021 г. до 07.09.2021 г. вкл., от 10.09.2021 г. до 15.09.2021 г. вкл. и от 05.10.2021 г. до 22.02. 2022 г. вкл.

В мотивите си съдът се е позовал на чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС и разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и е цитирал практика на ВАС и ЕСПЧ. На следващо място, съдът е приел за неоснователна исковата претенция в посочения период относно наличието на инсекти в помещенията в затвора, в които е пребивавал ищецът Б., като е изложил доводи, че от страна на администрацията на Затвора – Пловдив не е налице бездействие в тази насока, предвид извършваната своевременно дезинсекция и дератизация, като е кредитирал представените от негова страна писмени доказателства и отчел обстоятелството, че не е налице оплакване от страна на лишения от свобода, с оглед неизвършване на допълнителна третиране срещу дървеници, гризачи и хлебарки.

Съдът е приел за неоснователно и твърдението за нарушение на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения в Затвора – Пловдив, в които е пребивавал Б. е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, а достъпът до топла вода е осигурен при утвърден от началника на затвора график, още повече, че е установено безспорно, че Б. е работил и като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.

По отношение на настъпилите неимуществени вреди, първоинстанционния съд е посочил, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия като пренаселеност, сами по себе си са от естество да причинят чувства на унижение и безпомощност. Според съда, пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство, което и обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото достойнство.

Направено е позоваване на пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и други срещу България и е посочено, че не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в затвора.

В тази насока е цитирана и разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размер на 2 200 лева и е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 50 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е оставил без разглеждане исковата претенция в частта, в която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за дата 16.09.2019 г. и е прекратил делото в тази част. Основание за това е установеното след извършена служебна справка, че за предходен период ищецът има заведен друг иск срещу ГДИН, който касае периода 16.09.2019 г. вкл., като с влязло в сила Решение № 1558/20.08.2020 г., постановено по адм. д. №

2868/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ГДИН е осъдена за заплати на Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 13.11.2015 г. до 16.09.2019 г., когато е пребивавал в затвора – Пловдив.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

На първо място, по жалбата на М.С.Б., съдът намира, че първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на оспорения съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

В случая безспорно е установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: от липсата на достатъчно жилищна площ в рамките, но за част от посочения период в затвора Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател, че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.