Решение № 5497 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5497 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110171617 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Г. Р. К. за осъждането на Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 16 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът Г. Р. К. твърди, че на 12.03.2020 г. бил задържан за 24 часа по ЗМВР в 07 РУ-СДВР. На същата дата бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК спрямо неговата майка и същото обвинение спрямо леля му, както и по чл. 296, ал. 1 НК за това, че: „1. „На 11.03.2020 г. в гр. София, ж.к. се заканил с убийство на Ю Г.ева П, а именно отправил към последната думите „Ще те пречукам, ти си следващата“, „Ще те убия с ток“, държейки в ръцете си самоделно направен уред с жици и щепсел и добавил „Е с това ще те убия“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Ю. 2. На 11.03.2020 г. в гр. София, ж.к. се заканил с убийство на Аа, а именно отправил към последната думите „Ще те те убия! Сутринта, като се хванеш за дръжката на вратата, няма да те има вече!“, „Ще те убия с ток!“, държейки в ръцете си самоделно направен уред с жици и щепсел, и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у А. 3. На 11.03.2020 г. в гр. София, ж.к. „, ул. „Л не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена на 21.11.2019 г. по Закона за защита от домашно насилие по гр. д. № 46398/19 г. по описа на СРС, 91 състав, Ill г.о., връчена му на 24.01.2020 г. и подлежаща на незабавно изпълнение, с която е задължен „Да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю и А като е осъществил домашно насилие спрямо последните – заплашил ги е с думите: „Ще те пречукам, ти си следващата”, „Ще те убия с ток” – спрямо Ю и думите „Ще те убия! Сутринта, като се хванеш 1 за дръжката на вратата, няма да те има вече!”, „Ще те убия с ток!” – спрямо А, държейки с ръце демонстративно над главата си самоделно направен дървен уред с жици и щепсел.“.

Сочи, че по искане на СРП по отношение на него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по н.ч.д. № по описа за 2020 г. на СРС, 105 състав, като заседанието на съда било проведено на 14.03.2020 г. Мярката била потвърдена и от въззивния съд. На 18.06.2020 г. с постановление за привличане на обвиняем било прецизирано обвинението на ищеца и отново бил привлечен като обвиняем за тежки умишлени престъпления, които се наказват с лишаване от свобода повече от пет години, а именно: по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, както и по чл. 296, ал. 1 НК. Ищецът продължавал да търпи най-тежката мярка за неотклонение. На 31.07.2020 г. бил изготвен и обвинителен акт срещу него, като в Софийски районен съд било образувано н.о.х.д. № 1., НО, 133 състав. Към този момент спрямо ищеца продължавала да бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Ищецът твърди, че в арестните помещения загубил съня си, а, ако успявал да спи, се будел от кошмари, загубил апетит. Чувствал се много зле психически от търпените вреди вследствие на незаконно наложената мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, бил неспокоен, потиснат и изпитвал силен стрес. В продължение на близо осем месеца бил на разположение на органите на досъдебното производство и впоследствие на СРС, като през цялото това време спрямо него действала мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 12.11.2020 г. била произнесена присъда от СРС, с която бил признат за невиновен по повдигнатите му от СРП обвинения и бил оправдан. Едва след този момент съдът постановил определение, с което отменил взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Присъдата не била протестирана от ответника.

Ищецът изпитал силен стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното производство, множество затруднения в личния живот – бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и не могъл да работи, имал финансови затруднения. Чувствал неспокойство, потиснатост, несправедливост, както и негативни физически изживявания като безсъние, задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и от необходимостта винаги да е на разположение на органите на досъдебното и впоследствие на съдебното производство. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати претендираното обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за влизането на присъдата в законна сила. Освен това, поради липса на приложени мотиви, сочи, че не може да се извърши преценка за наличието или липсата на предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Сочи, че липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е претърпял сочените неимуществени вреди. С оглед на твърдените от ищеца неимуществени вреди поради липса на финанси в резултат невъзможността му да работи, твърди, че ищецът не е имал трудова ангажираност както преди, така и след наказателното производство, като прилага доказателство. Оспорва иска и по размер, като счита, че претенцията е завишена и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че наказателното производство е протекло в неговата досъдебна фаза в изключително разумен срок, като за 8 месеца са приключили както досъдебната, така и съдебната фаза на производството. Сочи, че релевираните вреди не представляват такива, имащи траен характер върху физическото и психическо здраве. Ищецът бил осъждан, от което 2 следвало, че търпените от него вреди в сравнение с лице, което не е било привличано към наказателна отговорност, са със значително по-нисък интензитет. Поради тези и останалите подробно изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен, алтернативно – да бъде уважен в по-нисък от претендирания размер.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, и прецени доводите на страните, приема следното от фактическа страна:

С приетия доклад по делото, неоспорен от страните, изменен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание на 07.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени обстоятелствата, че: на 12.03.2020 г. срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, както и по чл. 296, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № 10269/2020 г., СГС, 133 с-в, с която подсъдимият бил признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. Поконкретно, видно от приложеното по делото ДП се установява, че същото е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК като бързо производство с № . по описа на 07 РУ-СДВР на 12.03.2020 г. за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 НК.

Ищецът е задържан за 24 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, видно от приложената заповед за задържане на лице. Делото е постъпило в СРП по реда на чл.

203, ал. 4 НПК, като е образувана пр.пр. №

С постановление за привличане на обвиняем от 12.03.2020 г. ищецът е привлечен в това качество за извършени от него престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК срещу неговата майка Ю и леля му А Постановлението е предявено на обвиняемия на същата дата.

Видно от данните по преписката, СРП е внесла искане на основание чл. 64, ал. 1 НПК до СРС, НО, за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ срещу обвиняемия Г. Р. К.. Т е наложена на 14.03.2020 г. с протоколно определение на СРС, НО, 105 състав.

По-нататък, в хода на досъдебното производство, на 18.06.2020 г. е съгласувано прецизно постановление за привличане на обвиняем, предявено на ищеца на 23.06.2020 г.

Мярката за неотклонение „задържане под стража“ е потвърдена от СГС, НО, IV въззивен състав, на 19.03.2020 г.

По делото се установява, че обвиняемият е подал молба за изменение на наложената му мярка за неотклонение в по-лека, като същата е оставена без уважение с протоколно определение от 07.07.2020 г., постановено по н.ч.д. № г. по описа на СРС, НО, 16 състав. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца, като същото е потвърдено на 14.07.2020 г. от СГС, НО, XII въззивен състав, по в.ч.н.д. № Обвинителният акт срещу ищеца е изготвен от прокурор при СРП на 31.07.2020 г., като е внесен в съда за престъпленията, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем.

С протоколно определение от 27.08.2020 г. по образуваното н.о.х.д. № г. СРС, НО, 133 състав в проведено открито разпоредително заседание е потвърдил на основание чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Г. Р. К., оставяйки без уважение направеното искане от защитника му за изменение на същата в по-лека. Срещу така постановеното определение ищецът е 3 депозирал частна жалба. Обжалваният акт е потвърден с определение № от 18.09.2020 г. по в.ч.н.д. № г. на СГС, НО, VII въззивен състав.

В хода на съдебната фаза на наказателния процес подсъдимият – ищец в настоящото производство, е направил искане по чл. 270 НПК за изменение в по-лека на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата е потвърдена с определение от 09.10.2020 г. на СРС, НО, 133 състав. По подадена от защитника частна жалба е образувано в.ч.н.д. № г. по описа на СГС, V въззивен състав, като с определение от 29.10.2020 г. обжалваното протоколно определение е потвърдено.

С присъда от 12.11.2020 г. по н.о.х.д. № г. по описа на СРС, 133 състав, подсъдимият Г. Р. К. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу постановената присъда не са постъпили жалба или протест, като същата е влязла в законна сила. С протоколно определение от същата дата съдът се е произнесъл служебно на основание чл. 309 НПК по взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същата била отменена.

От приложената по делото електронна справка за съдимост е видно, че към момента на образуване на процесното наказателно производство Г. Р. К. е с обременено съдебно минало, като с определение по н.о.х.д. № г. по описа на СРС от 04.12.2019 г., влязло в сила на същата дата, е одобрено споразумение с прокурора, с което ищецът се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца при първоначален общ режим.

От справка на НСС от 20.12.2024 г. е видно, че срещу ищеца има 5 образувани досъдебни производства за периода 2019 г. – 2024 г.

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконното обвинение и техния вид по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. И и свид. К. От показанията на свид. П чиято дъщеря е в близки отношения с ищеца и в чийто дом същият ходи, за да играе карти, се установява, че след излизането си от ареста до преди Нова година през 2020 г. ищецът бил „зле, много умислен, унил, много отслабнал“. Сочи, че същият споделил, че бил в ареста и се чувствал много потиснат. Свидетелят изразява впечатления, че Г. Р. К. не изглеждал добре и бил мълчалив, не искал да вечеря. Когато идвал, му отнемало време да стане комуникативен и да започне да споделя.

От показанията на свид. Г – съсед на ищеца, който го познава от дете, се изяснява, че Г. Р. К. се борил да има финансова независимост, бил трудолюбив и искал да изкарва пари. Помагал на съседите си и бил отзивчив. Установява се още, че в края на 2020 г., началото на 2021 г. ищецът отишъл при свид. Г да му помага в неговото дърводелско ателие, като бил много доволен от заплащането.