Решение № 260054 от 05.04.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е № 260054 гр. Варна, 05.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ МАРИНОВА при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. С. в.гр.д. № 16 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС”, АД, гр. София, против решение № 260254/28.09.2020г., постановено по т.д. № 123 по описа за 2020г. на Окръжен съд-Варна /макар, че в обстоятелствената част и в петитума на въззивната жалба и за разлика от заглавната ѝ част, е посочено решение от 08.09.20г. по т.д. № 123/19г. на ВОС, което е очевидна грешка/, в частта му, с която същото е осъдено да заплати на Е.М.М. ***, сумата от 26 000 лева, представляваща допълнително обезщетение спрямо вече изплатеното от ответното дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по образувана при него щета № **********/2017г., за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените му телесни увреждания, вследствие на настъпило на 05.08.2016 год. ПТП, виновно причинено от Н.М.И. в гр.Варна, която при управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/07/116001571124/03.06.2016г., нарушавайки правилата за движение при завой наляво, отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, за което е освободена от наказателна отговорност и е било наложено административно наказание, ведно със законната лихва от 03.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, платима по посочена банкова сметка ***, на основание чл.432 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД; и ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт – дължимите такси и платени от съда суми. Счита се, че базовият размер на определеното обезщетение на ищеца от 61 000 лв. е изключително висок и необоснован спрямо критерия по чл. 52 от ЗЗД, предвид получените от ищеца травматични увреждания и претърпени болки и страдания. Освен това представлява абсолютен прецедент, сравнено с произнасянията на съдилищата по други сходни дела /цитирани в жалбата подробно/. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е.М.М. чрез адв Д.Н. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. След анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и очертаване на претърпените болки и страдания от ищеца, както и претърпените медицински интервенции и възстановителни процедури, вкл. и непълното възстановяване от травмата, се поддържа, че присъденото обезщетение съответства изцяло на принципа за справедливост. Сочи се, че цитираната във въззивната жалба съдебна практика е напълно неотносима към процесния спор, тъй като посочените съдебни актове касаят обезщетяване на много по-леки по интензитет и продължителност на лечението увреди, сравнени с получените от ищеца. Претендира се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на разноските по делото.

В с.з. въззивната жалба и отговора се поддържат чрез процесуалните представители на страните.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на увреждането 05.08.2016 год. до 02.04.2019 год.

Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.

С оглед релевираните от ищеца твърдения в исковата молба и отправеното до съда искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.16г., въз основа на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от 19.06.16г. до 18.06.17г. /факт, по който страните не спорят, а и се установява от справката, извършена в базата данни на Гаранционен фонд – л. 58/, правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК, предвид влязлото в сила на 24.03.17г. решение № 447 по АНД № 219/17г. на ВРС ХХХVІІ с-в, с което Н.М.И. е била призната за виновна в това, че на 05.08.16г. в гр. Варна при управление на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СТ 0450 ВР, нарушила правилата за движение на чл. 37 от ЗДвП при завой наляво, отнема предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ В 0630 В, управляван от ищеца, и по непредпазливост му е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост, което обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2.5 – 3 месеца, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342 от НК, за което е освободена от наказателна отговорност и ѝ е било наложено административно наказание на осн. чл. 78А, ал. 1 от НК /л. 19 от първоинстанционното дело/.

Ищецът е предявил застрахователната си претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 16.11.2017г. и е била образувана щета № ********** /факт, по който страните също не спорят, а и е установим от разменената кореспонденция – л. 59-62 от първоинстанционното дело/, като на 16.02.18г. е извършено от застрахователя плащане на сумата от 35 000 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди /така от преводно нареждане на л. 72 от първоинстанционното дело/.

С оглед на така установените обстоятелства следва да се приеме, че от една страна произнасянето по този иск с обжалваното решение налага извода за неговата допустимост, а от друга страна, че основният спор и по настоящото дело е относно дължимия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В исковата молба ищецът твърдял, че на 05.08.16г. е бил откаран по спешност в МБАЛ „Св.

Анна-Варна“ АД, където е било установено счупването на долния край на лъчевата кост, закрито вдясно с оток, деформация, нарушена функционалност, както и контузия на двете колене. Била поставена гипсова имобилизация. На 08.08.16г. ищецът бил опериран за осъществяване на открито наместване на фрактурата, при което е била извършена вътрешна фиксация на костите радиус и улна чрез заключваща плака за дистален радиус и 9 винта. Последвала гипсова имобилизация, а по-късно на 30.09.16г. чрез образно изследване било установено наличието на начални артрозни промени в ставите на коленете, както и хрущялни увреди ІІ-ІІІ ст. по пателата, по латералния бедрен кондил, по предната повърхност на медиалния бедрен кондил и други промени. На 09.11.16г. е била извършена екстракция на пластиката чрез оперативна интервенция. Последвали са множество периодични медицински прегледи и образни изследвания, както и редица рехабилитационни процедури от съответните специалисти и в посочени лечебни заведения. На 24.03.17г. ищецът е бил приет в болнично заведение в Турция поради болезнено подуване на дясната китка и ограничено движение, където била извършена нова оперативна интервенция, изразяваща се в изваждане на анкерите с конците, използвани за реконструкция. Установена била лоша позиция на ставна връзка между лидиевидната и полулунната кост, разрязване и редуциране в подходяща позиция; пришиване с 3 бр. тел в анатомична позиция; вземане на графт от ECRL и реконструиране на лидиевидната и полулунната връзка. Поставени били шини. Поради наличието на болки и невъзможност за извършване на движения ищецът е предприел множество образни изследвания като е установена Зудеков тип остеопороза на околните костни структури в областта на дясната гривнена става. С ЕР от 18.09.17г. на ТЕЛК на ищеца е била определена 50% трайно намалена работоспособност за период от 1 година, а с ЕР от 16.12.19г. му е определена от ТЕЛК 40 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години. Междувременно ищецът е продължил с извършването на образни изследвания на дясната китка, както и на коленете.

Поддържа се, че в резултат на тези травматични увреждания на горния десен крайник ищецът е имал трайно затруднение в движенията и понастоящем е загубил способността да движи и използва дясната си ръка. Няма и прогноза за възстановяване на състоянието си отпреди ПТП. Целият живот на ищеца се преобърнал, тъй като е търпял болки за един продължителен период и негативните последици ще продължат през целия му живот. Поради това счита, че определеното му и изплатено от застрахователя обезщетение в размер на 35 000 лв. е недостатъчно да репарира неимуществените му вреди и отправеното до съда искане е било да му се присъди сума в размер на още 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП 05.08.16г. до окончателното ѝ изплащане.

Ответното дружество е оспорило исковата молба по основание и размер. Въпреки, че признава, както получената от ищеца травма на горен десен крайник, както и заплащането на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в тази връзка, застрахователят оспорва описаните в исковата молба увреждания да са били получени, вследствие на катастрофата от 05.08.16г. Посочва, че в първоначалните медицински документи не е описано наличието на навяхване и разтягане на ставите на ниво китка и длан /установено на 09.11.16г./, както и счупване на ниво китка и длан /установено на 06.12.17г./ Оспорва се твърдението, че ищецът все още не се е възстановил от уврежданията си физически и емоционално. Релевирано е възражението, че ищецът е страдал от други заболявания, които са се отразили на възстановителния период като са го удължили. Поддържа се още, че ищецът е допринесъл последващо за продължаване на оздравителния период, тъй като не е спазвал назначеното му лечение и лекарски предписания, което е довело до необратими последици. Оспорва се размера на претенцията като несъответстващ на претърпени от ищеца неимуществени вреди.

В допълнителната искова молба ищецът е оспорил всички релевирани от ответника възражения и предприети оспорвания.

В допълнителния отговор ответното дружество е заявило, че поддържа възраженията си, вкл. и това, че не е вярно катастрофата да е преобърнала живота на пострадалия, нито, че той продължава да изпитва негативни последици от събитието. Твърди, че ищецът е преодолял последиците от инцидента и не е изоставил хобито си, тъй като си е закупил нов мотор.

Относно травматичните увреждания и претърпените болки и страдания на ищеца от претърпяното ПТП на 05.08.16г., съдът намира следното:

Тъй като наличието на телесна повреда и нейният вид са част от състава на резултатното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342 от НК, по което е налице влязла в сила присъда, която е задължителна за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието, следва да се приеме, че именно вследствие на описаното в присъдата ПТП от 05.08.16г. ищецът М. е получил счупване на лява лъчева кост, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от 2.5-3 месеца.

В заключението на

СМЕ, изслушано пред ВОС, са коментирани подробно медицинските документи, свързани с прегледите и лечението на ищеца, вкл. и тези, които са представени с исковата молба и приети като доказателства по делото. От същите се установява, че ищецът е постъпил в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД в Клиника по Ортопедия и травматология на 08.08.16г. и е бил изписан на 10.08.16г. с окончателна диагноза: Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вдясно. При постъпването си в Спешния кабинет на 05.08.16г. ищецът се е оплакал от болки в дясна гривнена става и в коленете. Налична била спонтанна и палпаторна болка в областта на китката, с оток, деформация и нарушена функционалност /функциолеза/. Не е констатирано наличието на съдово-нервна увреда. На 09.08.16г. под обща анестезия е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация радиус и улна чрез заключваща плака за дистален радиус и 9 винта.