Решение № 186 от 24.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кюстендил, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20231520100930 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********** и Х. Б. Х., ЕГН:

**********, с адрес: *****************, чрез пълномощника адв. В. П. – КАК, съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35 са предявили против В. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********** иск да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, като сключен без основание, обективирания в Нотариален акт № *********** г. от описа на СВ – Кюстендил договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: ½ /една втора/ ид. ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48 кв. м.

/четиридесет и осем квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ V-127 /парцел пети, имот планоснимачен номер сто двадесет и седми, в кв. 16 /шестнадесети/ по одобрения със Заповед № 15/16.02.1994 г. План на **********, урегулираният поземлен имот с площ от 851 кв. м. /осемстотин петдесет и един квадратни метра/, при съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VI-17, УПИ-III – гражданска защита и УПИ IV-127, както и притежаваната от него ½ /една втора/ ид. ч. от всички подобрения в поземления имот.

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ М. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: ********** и Х. Б. Х., ЕГН: **********, с адрес: *************, чрез пълномощника адв. В. П. – КАК, съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул.

„Гороцветна“ № 35 са предявили против В. Б. С., ЕГН: **********, с адрес:

1

********** иск да бъде развален обективирания в Нотариален акт № *********** г. от описа на СВ – Кюстендил договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: ½ /една втора/ ид. ч. от ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 48 кв. м. /четиридесет и осем квадратни метра/, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху общински УПИ V-127 /парцел пети, имот планоснимачен номер сто двадесет и седми, в кв. 16 /шестнадесети/ по одобрения със Заповед № 15/16.02.1994 г. План на **********, урегулираният поземлен имот с площ от 851 кв. м. /осемстотин петдесет и един квадратни метра/, при съседи на поземления имот: от две страни улици, УПИ VI-17, УПИ-III – гражданска защита и УПИ IV-127, както и притежаваната от него ½ /една втора/ ид. ч. от всички подобрения в поземления имот, поради неизпълнение на поетите от приобретателя по договора задължения за гледане и издръжка в периода 03.02.2023 г. – ********* г.

Претендират се разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Прави доказателствени искания и претендира присъждането на разноските по делото.

Ищците твърдят, че са единствени наследници на Б. Х. М., ЕГН **********, бивш жител на с. *********, починал на ********* г. в с.

*********, Кюстендилска област, че и двамата от години не живеят в Република България, че наследодателят им след развода си живеел от дълги години на семейни начала с ответницата до 09.2022 г., когато се разделили, тъй като ответницата желаела той да й прехвърли единствено притежаваният от него имот в с. *********, а пък неговото желание било той да остане собственост на внучката му К., която е дъщеря на Х. Х., тъй като отношенията на ищците с бащата били винаги обтегнати. Твърди се, че бащата на ищците бил изключително здрав и енергичен човек до 29.12.2022 г., когато го посетила внучката му К., пред която се оплакал от силни болки в дясното рамо. Болките продължили и бащата на ищците постъпил в болнично заведение на 11.01.2023 г., където бил лекуван в отделение по неврология на МБАЛ „Д-р Н. Василиев“ АД - Кюстендил, където било установено наличието на тумор в белия дроб, бил преместен в отделението по пневмофтизиатрични болести за фиброскопия, където хистологичният резултат бил, че се касае за нискодиференциран плоскоклетъчен карцином, поради което бил насочен за лечение към диспансер за онкологични заболявания в гр.

София. К., дъщерята на вторият ищец, при прибирането й в гр. Благоевград, където учи, звъннала на дядо си, но на телефона отговорила ответницата, която я уведомила че дядо й е с рак и умира. При срещата между внучка и дядо първата установила, че последният е силно заМ.н, предполагаемо поради употребата на силно болкоуспокояващо лекарство. Поддържа се още, че на 03.02.2023 г. бащата на ищците прехвърлил процесния имот на ответницата, като действал въз основа на пълномощно, издадено на сина на последната, като предполагат, че пълномощното, поради болестта му, не е подписано лично, а е поставен пръстов отпечатък, че нотариалните действия са 2 извършени в дома на баща им, а не в кантората на нотариуса, че в краткия период от време от датата на изписването на бащата от болницата до прехвърлянето на имота на ответницата, последната не е полагала грижи за него, а е теглила пари, снабдявала се е с документи за сделката, заверявала е пълномощни и декларации, уговаряла е час за сделката при нотариуса, но не е полагала грижи за бащата на ищците. Твърди се, че поради изложеното, договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане бил нищожен, тъй като липсвало основание, че прехвърлянето на имота е поето без действително поето насрещно задължение за гледане и издръжка, че ответницата е знаела за онкологичното заболяване на бащата и за близката му кончина. Поради горното се предявява иск за прогласяване нищожността на процесния договор като сключен при липса на основание, а при условията на евентуалност - да се развали, поради неизпълнение на договорните задължения на ответницата да полага грижи за прехвърлителя в периода от 03.02.2023 г. до ********* г.

Ответницата оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава, като моли съда да отхвърли предявените искове и да й присъди сторените от нея разноски в производството.

В проведените открити съдебни заседания страните са редовно представлявани. Поддържа се исковата молба, респ. писмения отговор.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение за наследници с изх. №4/13.02.2023 г. /л. 9/, издадено в с. *********, Община Невестино, наследници на починалия на ********* г. Б. Х. М., ЕГН: **********, са ищците М. Х. и Х. Х.. Датата на смъртта на наследодателя се потвърждава и от приложения заверен препис от акт за смърт, издаден от с. *********, общ. Невестино /л. 10/. И в двата документа е отразено, че М. е бил разведен.

Съобразно Заповед №233 от 12.07.1984 г. /л. 61/ на Председателя на ПК на ОНС и Общинския народен съвет Невестино на Б. М. е било отстъпено безвъзмездно право на строеж на жилищна сграда върху държавен парцел IX167 в кв. 18, с площ 657 кв. м по плана на с. *********.

Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №47, том I, рег. №0341, дело №42/2023 г. от 03.02.2023 г. / л. 11/, съставен от нот. Е. П. Б. М. е прехвърлил собствеността върху своята ½ ид. ч. от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 48 кв. м, намираща се в с. *********, на ответницата В. С. срещу поето от последната задължение за гледане и издръжка. Уговорено е прехвърлителят да запази безвъзмездно право на ползване върху имота до края на живота си.

Приобщени са две епикризи – една от отделение по неврология и друга от отделение по Пневмо-фтизиатрични болести, издадени от МБАЛ „Д-р Н.

Василиев“ АД – гр. Кюстендил / л. 12-13/, видно което е бил хоспитализиран за периода от 11.01.2023 г. до 19.01.2023 г., като са му били поставени 3 диагнози: „увреждания на брахиалния плексус“ и „други интерстициални белодробни болести с фиброза“. В амбулаторен лист № 563 от 06.02.2023 г. / л.

14/ е посочено, че М. има „авнасирал карцином на белия дроб“ и му е назначена обезболяваща терапия с oxycodone 20 mg.

По делото са приобщени гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите: нотариус Е. П., К. Х., С. Й., А. А. и Б. Д..

От разпита на свидетеля П., чийто обяснения съдът кредитира като достоверни, се установява, че нотариусът след посещение в кантората от Б. син на приобретателката С. е посетил дома на М., където било съставено пълномощното относно прехвърлянето на процесната идеална част от имота.

Свидетелят възприел М., като лице в кондиция, със запазен разсъдък, макар и с явни физически проблеми, с който разговарял и му разяснил последиците от пълномощното и сделката. М. му казал, че В. се грижи за него, като го е правила това и до този момент. М. поставил под пълномощното отпечатък от палеца си, тъй като се преценило на място, че М. няма да е в състояние да изпише трите си имената. Впоследствие нотариусът разбрал за конкретното заболяване на М..

От разпита на свидетелите К. Х. – дъщеря на ищеца Х. Х., и С. Й. – майка на ищците, се установява, че М. е имал дълга връзка с ответницата – около десет години. Двамата живеели заедно в *********, ходели на екскурзии, помагали си, имали няколко раздели. Последната раздяла на М. и С. била за няколко месеца в края на 2022 г., но след това отново се събрали.

Ищците не поддържали никаква връзка с баща си в продължение на много години, но майката и дъщерята понякога се отбивали до М.. Познавали ответницата и впечатлението им е, че водели добър семеен живот, а разделите им не били продължителни. М., въпреки хроничните си проблеми, бил жизнен човек, който се грижел за голям брой домашни животни. Около празниците в края на 2022 г. свидетелките посетили М. в ********* и възприели от него, че се оплаква от болки в рамото, но все пак си вършел дейностите по двора и свързаните с домашните животни. След няколко седмици здравето му се влошило рязко, знаят че са провеждани прегледи, научили за диагнозата и посетили няколко пъти, както в болницата, така и у дома, когато вече бил на легло. Смятат, че решаващо значение за бързия му летален изход е обстоятелството, че ответницата казала на М. каква е диагнозата. Съдът намира, че възприятията на двете свидетелки, досежно здравословното състояние на М. в края на живота му, са повлияни от очевидна заинтересованост и съдът не може да ги цени в тази им част в пълна степен, a при условията на чл. 172 от ГПК в тази им част частично се опровергават от комплексната съдебно-медицинска експертиза, писмени доказателства – медицинският преглед в Благоевград и от обясненията, дадени от други свидетели в производството.

От разпита на свидетелите А. А. и Б. Д. се установява, че М. и ответницата са имали добър съвместен живот и същият споделял, че желае да прехвърли имота си в с. ********* на С.. Свидетелите сочат за влошаване на здравословното му състояние в началото на 2023 г. и че за него се е грижила ответницата. Според свидетелката А., синът на ответницата Б. е посетил сам 4 онкологична болница в гр. Благоевград, за да се снабди с болкоуспокояващи лекарства за М., без последният да е присъствал на преглед. Това твърдение е в конфликт с отразеното в амбулаторен лист №563 от 06.02.2023 г./л.14/, в който е посочено, че е извършен преглед от д-р А. К. и е описано пространно показателите на М. от прегледа, а също становището на вещите лица проф. П. и на онколога д-р М. е, че такива документи не се изготвят, няма такава утвърдена лекарска практика, без присъствието на лицето, за което е отразено, че е прегледано.

По делото е приета, като обективна и компетентно изготвена, комплексна съдебно-медицинска експертиза с вх. №663/19.01.2026 г. /л. 226 – 229/ от вещите лица проф. Д. П. – Н., пулмология, фтизиатрия и ВБ и д-р О. М., онкология и и ВБ. От същата се възприема, че М. преди постъпването си за болнично лечение е бил в задоволително състояние, със стабилни показатели, без признаци за непосредствена опасност за живота си и се сочи, че това е най-леката медицинска категория при оценка на общото състояние на пациента. М. е установено, че е страдал към момента на хоспитализирането му от артериална хипертония, макар да не са били налични медицински документи. М. е диагностициран в периода 17.01.2023 г. - 19.01.2023 г., чрез ФБС и хистологично изследване, че има „нискодиференциран плоскоклетъчен карцином“. Към този момент М. вече е бил с „умерено увредено състояние“, което означавало, че има ясно изразени нарушения във функциите на организма, но те не били критични и непосредствено застрашаващи живота.