Решение № 10128 от 30.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48896/2023
- Вид
- Решение № 10128
- Подписан
- 30.05.2025
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 298 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 10128 гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110148896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод на искова молба на С. Н. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ................ срещу „...............“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ............, „...................“ ЕООД, ЕИК ............., с адрес: гр. ............, ................ с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен между ищцата и „...............“ АД договор за паричен заем № ............... г., евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № ........ г., сключен между ищцата и „...............“ АД, и чл. 3 от Договор за гаранция № ............... г., сключен между ищцата и „......... ЕООД, с който договор се обезпечава договора за паричен заем.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2023 г. ищцата С. Н. И. е сключила с ответното дружество „...............“ АД договор за паричен заем № 4698735, по силата на който е получила в заем сумата от 2 800,00 лева, при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48,57 %. Страните са уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 12 месечни вноски. Поддържа, че съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. Твърди, че неясно към контракта се появява „Договор за предоставяне на гаранция № 46987354" от същата дата, сключен между „.................. ЕООД и ищцата.
Съгласно чл. 3, т. 1 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение за поръчител в размер на 976,00 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем. Поддържа, че изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като те намират 1 своето основание в нищожна кредитна сделка. Излага подробни доводи, че договорът за паричен заем е нищожен, тъй като посоченият в него размер на възнаградителна лихва от 40,00 %, протИ.речи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. Твърди, че този размер на възнаградителната лихва е довел до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги, с цел необосновано облагодетелстване на кредитора. Същевременно, този размер на възнаградителната лихва не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение процент, тъй като т. нар. възнаграждение за поръчител няма характер на реално дължима сума за обезпечаване на договора за кредита, а представлява добавък към договорната лихва – скрита лихва. Излага доводи, че клаузата за възнаградителна лихва е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП не е породила правни последици, тъй като в договора е посочено, че същата е в размер на 48,57 %, а поради наличието на т. нар. скрита лихва под формата на възнаграждение за поръчител, на заемателя не е бил известен реалният размер на поетото от него задължение, с което е нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП.
Ищцата твърди, че кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на ден и правата на потребителя по 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Поддържа, че тази информация е от значение за защита интересите на потребителя, поради което при неспазване на изискването на това изискване, договорът е недействителен. В обобщение относно договорната лихва поддържа, че договорът за потребителски кредит е уреден като възмезден и липсата на задължителен реквизит от съдържанието му, а именно непораждане на валидно задължение за заплащане на цена на кредитния ресурс, има за последица недействителността на заемното правоотношение, а не са налице изискванията на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за да се приеме, че нищожността на отделни части от договора не влече нищожност на целия договор. На следващо място, ищцата поддържа, че договорът се явява нищожен и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради това, че разписаният в договорът ГПР от 48,57 % е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за гарант договорна лихва. Освен това, в договора за паричен заем липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Поддържа, че не са изпълни и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Предвид изложеното, твърди, че договорът за паричен заем е недействителен и заемателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи. Твърди, че въпреки, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, кредиторът предявява искания ищецът да му заплати лишените от правно основание вземания за лихва и за възнаграждение за гарант, което обуславя правния му интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „...............“ АД, с който ответникът изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т. 20, и ал. 2 ЗЗП. Поддържа, че възнаградителната лихва по договора не следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва, че разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договора да е посочен самият ГПР, а не начинът за изчисляването му, който е подробно законово разписан в Приложение № 1 на ЗПК и не подлежи на уговаряне между страните. Излага доводи, че възнаграждението по договора за поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Излага твърдения, че 2 правото на отказ от договора е уредено в чл. 7, ал. 3 от същия, както и че договорите за потребителски кредит, които сключва дружеството нямат „общи условия“ по смисъла на чл.
298 ТЗ, тъй като всички приложими условия са включени в договора за потребителски кредит. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „......... ЕООД, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е страна, е действителен. Възнаграждението по договора за поръчителство, като насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за кредит, не протИ.речи или нарушава законови разпоредби или добрите нрави. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за паричен заем № ............... г. се установява, че същият е сключен между „...............“ АД – като заемодател, и С. Н. И. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 2 800,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне същата при следните условия: 1./ вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт .........; 2./ размер на месечната погасителна вноска: 286,92 лева; 3./ срок на заема в месеци:
12; 4./ брой вноски: 12, от които първата, платима на 20.02.2023 г., и последната, платима на 16.01.2024 г.; 5./ фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 40 %; 6./ лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0.11 %; 7./ годишен процент на разходите /ГПР/ - 48,07%.
Съгласно чл. 3 от договора за заем, с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума – по делото не се спори относно факта на предаване, съответно получване от заемателя на сумата в размер на 2 800,00 лева по процесния договор за паричен заем.
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в 3-дневен срок от сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представения по делото и неоспорен от ответниците Договор за предоставяне на гаранция № ............... г. се установява, че същият е сключен между „......... ЕООД – като гарант, и С. Н. И. – като потребител. По силата на така сключения договор потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на „...............“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договор за паричен заем № С. Н. И., в т. ч. главница в размер на 2 800,00 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари
3
Съгласно чл. 2 договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 1 452,96 лева, платимо разсрочено на вноски от по 121,08 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено, че „...............“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция гарантът е длъжен при поискване от заемодателя да заплати изискуеми задължения на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на гаранция гарантът има право да прехвърли по всяко време своите права по този договор на всяко трето лице по своя преценка, включително на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.