Решение № 783 от 09.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 783 гр. Силистра, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420100032 по описа за 2024 година

Ищецът, „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:................., твърди, че ответника, като кредитополучател, е сключил договор за потребителски кредит №********** от 29.05.20219 година с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Договорения размер на кредита е бил 3000лева, а годишния лихвен процент е бил 31,95 процента. Кредитът е следвало да се върне на 36 месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които в размер на 166,78 лева.

Годишния процент на разходите към датата на сключване на договора е бил определен на 48,75 процента. Договора не е сключен при общи условия, а е индивидуално уговорен. Също така твърди, че на 18.01.2022 година, към договора е бил сключен анекс, по силата на който страните разсрочват задължението на 42 месечни вноски с размер от 218,31 лева всяка. Анекса е бил подписан с обикновен електронен подпис.

Също така твърди, че поради неизпълнение на задълженията по договора, същият е бил обявен за предсрочно изискуем и кредитора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която е било образувано ч.гр.дело №116/2023 година на СРС. Кредитора се е сдобил с изпълнителен лист, но ответника е възразил. Заявява, че вземането му е било прехвърлено с договор за цесия. В тази връзка моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че последния му дължи сумите от 2426,79 лева главница, 952,67 лева, договорна лихва за периода от 05.09.2021 година до 10.01.2023 година, 758,30 лева обезщетение за забавено изпълнение за периода от 05.09.2021година до 10.01.2023 година, в едно със законната лихва върху тези суми от датата на подаването на заявлението в съда /23.01.2023 година/ до 1 окончателното им изплащане. Също така претендира ответника да бъде осъден да му заплати извършените разноски в заповедното производство в размер на 232,76 лева и разноските в настоящото производство.

Ответникът, К. И. Г. с ЕГН:**********, с адрес: гр.Сс, ул.“Д.“ №......, ет......., ап......, чрез процесуалния си представител дава отговор на исковата молба. Счита, че предявените искове за недопустими, тъй като ищеца не е носител на спорното право. Оспорва истинността но част от представените писмени доказателства/договор за продажба на вземания, пълномощно, Приложение №2 и Приложение №1 и пълномощно на стр.32. Също така оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че договора за кредит съдържа неравноправни клаузи и по тази причина той дължи само чистата сума по кредита, която счита, че е заплатил, тъй като е внесъл сумата от 5351,58 лева. Също така твърди, че договорения лихвен процент е в противоречие с добрите нрави и надхвърля трикратния размер на законната лихва. Също така твърди, че договора нарушава изискванията на чл.10, ал.2 от ЗПК, тъй като в него са начислени такса и комисионни , свързани с усвояването на кредита. Също така счита, че е нарушена разпоредбата на чл.22 от ЗПК, тъй като макар и да е посочен формално ГПР, то той не е изчерпателен и разбираем. Също така счита, че в него не е включена застрахователната преми, а тя е включена като главница и формира лихва, което пък е нарушение на чл.11,т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора по чл.22, от ЗПК., а от там и до задължението на ответника да върне само чистата сума.

След като съобрази представените и събрани в производството доказателства, съдът прие за установено следното: хода на

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.3, т.3 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че действително ответника е сключил твърдения договор с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Договора е бил сключен на 29.05.2019 година. По него ответника се е задължил да върне заема от 3000 лева на 36 месечни вноски от по 166,78 лева всяка. Със сключването на договора за кредит ответника е поел и задължение да сключи / и е сключил/ застраховка живот, за което е следвало да заплати сумата от 421,20 лева. Съгласно договора за кредит, тази застраховка не е задължително условие за отпускане на кредита и е доброволна. Договорено е било тази сума да се заплаща разсрочено от ответника и е била включена като главница по договора за кредит. Освен нея обаче е била включена и друга сума, тъй като в т.7.1 от сключения между страните договор е описано, че общия размер на кредита е 3831,74 лева. Била е начислена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 410, 54 лева. Тази такса също е била включена в 2 размера на кредита и е следвало да се възстанови с месечните погасителни вноски по него. Бил е определен Годишен процент на разходите в размер на 48,75 процента, а годишния лихвен процент е бил определен на 31,95 процента. Ответника е изпълнил частично задължението си по договора, но е изпаднал в забава. Вземането е било цедирано на ищеца, съгласно приложения договор и приложение към него. В хода на производството ответника оттегли възраженията и исканията за оспорване на извършената цесия, поради което съдът приема, че тя е действителна.

За така сключения договор между страните следва да се приложи Закон за потребителския кредит. Същия следва да отговаря на изискванията на чл.11 от този Закон. От така сключения между страните договор се установява, че ГПР по него е изчислен по правилото на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Следователно в това изчисление не е била включена застрахователната премия, тъй като тя е била уговорена индивидуално и не е условие за отпускане на кредита. Тоест, посочения в договора ГПР е неверен и не се знае колко е в действителност. Това на практика води до противоречие с изискването на чл.11, т.10 от ЗПК. Такъв договор е обявен за недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от цитирания Закон. При такъв договор, кредитополучателя следва да върне само чистата сума по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от същия Закон. От приложените документи към ч.гр.дело №116/2023 година на СРС се установява, че ответника е заплатил към първоначалния кредитор сумата от 3870,78 лева. Тази сума е със тридесет лева по-голяма от размера на получения кредит плюс вноската за застраховка и таксата за оценка на риска. Следователно, задължението на ответника към първоначалния кредитор е било изпълнено и вземането не е следвало да бъде изобщо цедирано на ищеца.

Освен казаното по-горе, съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП , в които разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи. Както бе установено по-горе, при сключването на договора за кредит към главницата са били включени застрахователната премия и таксата за оценка на риска. Освен, че последната е с твърде висок размер, то включването им в главницата и начисляването на лихва за тях води до съществено неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Начисляването на лихви за тези вземания изцяло противоречи на всички критерии за добросъвестност и и следва да се третира като неравноправна.

Не се доказа и твърдението на ищеца, че вземането на ищеца е било разсрочено, но това обстоятелство е без значение, поради недействителността 3 на договора за кредит.

При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни и следва да ги отхвърли. Както стана ясно по-горе, ответника е погасил задължението си към първоначалния кредитор още преди вземането да бъде цедирано на ищеца, поради което не е станал и причина за завеждане на делото. По тази причина разноските следва да бъдат възложени на ищеца.

Същия следва да бъде осъден да заплати на ответника и извършените разноски в размер на 740 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Отхвърля предявените искове от „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:............... против К. И. Г. с ЕГН:**********, за признаване на установено, че последната му дължи следните суми, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №116/2023 година на СРС:

-2426,79 /Две хиляди четиристотин двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит №********** от 29.05.20219 година с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в едно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението в съда /23.01.2023 година/ до окончателното и изплащане;

-952,67/Деветстотин петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, договорна лихва за периода от 05.09.2021 година до 10.01.2023 година, в едно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението в съда /23.01.2023 година/ до окончателното и изплащане и -758,30 /Седемстотин петдесет и осем лева и тридесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от 05.09.2021година до 10.01.2023 година, в едно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението в съда /23.01.2023 година/ до окончателното и изплащане.

Осъжда „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:................. да заплати на К. И.

Г. с ЕГН:**********, сумата от 740/седемстотин и четиридесет/ лева, представляващи извършени разноски в хода на производството.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 4

5