Решение № 1000 от 12.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100100621 по описа за 2026 година

Настоящото производство е заведено по искова молба с вх. №9551/23.03.2026 г., предявена от В. И. В., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „В.“, бл. 54, вх. 5, ап. 119 против Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК по ДП №******* г. по описа на ОД на МВР Варна и прокурорска преписка №******* г. по описа на РП Варна, което е прекратено с Постановление на ВРП, влязло в сила на 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство – 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през 2015 г. срещу ищцата било образувано досъдебно производство № ******* г. по описа на ОД на МВР Варна, Преписка №******* г. по описа на ВРС за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. На 20.04.2018 г. ищцата е привлечена в качеството обвиняем, разпитана е и й е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 12.06.2018 г. и на 14.08.2018 г. са й предявени материалите по разследването на ДП. На 21.01.2019 г. наказателното производство било прекратено от ВРП, но поради отмяна на 17.06.2020 г. ищцата била разпитвана отново, като обвиняем по делото. На 23.11.2022 г. тя е получила съобщение за повторно прекратяване на производството пред ВРП. Обжалвала е постановлението за прекратяване, тъй като основанието за прекратяване не било съответно. Постановлението за прекратяване влязло в сила на 23.03.2023 г., потвърдено с определение на ВОС, постановено по в. ч. н. д. № ****** г.

1

Твърди, че обвинението е повдигнато несправедливо, а продължителността на наказателното производство – повече от 7 години, както и тежестта на престъплението, за което е била преследвана, са създали у ищцата чувства на силен страх. Сочи, че до тогава не е била в отношения с правосъдната система и се е стараела да води примерен живот, който е изградил авторитет в заобикалящата я семейна и обществена среда. Вследствие на обвинението доброто й име в обществото е било опозорено. Загубила е авторитет и достойнство сред членовете на семейството й. Изпитвала е страх, както за себе си, така и за семейството си. Наказателното преследване срещу нея оказало влияние и върху професионалната й сфера на дейност. Твърди се, че като адвокат, ищцата е загубила доста клиенти, нейни колеги са се отдръпнали, след като се е разчуло за повдигнатото срещу нея обвинение. Не е била в състояние да поема работа по наказателни дела. Състоянието й се утежнило, когато разбрала, че може да бъде осъдена и с това да загуби работата си, като източник на доходи. Вече три години след прекратяване на производството продължавала да изпитва страх и несигурност в моментите, в които договаря адвокатски хонорар с клиент.

Твърди, че здравословното състояние на ищцата се влошило от образуване на наказателното производство срещу нея – обострили се стари състояния и се появили нови заболявания. В резултат тя качила повече от 10 кг., което довело до състояние на инсулинова резистентност.

Пиела успокоителни. Състарила се неестествено бързо – за дни. Твърди, че за да избегне евентуално осъждане е потърсила адвокатска защита, за която направила значителни разходи.

Претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 евро, причинени от воденето на наказателно дело и поддържането на обвинение срещу ищцата, като наказателното производство е било прекратено с влязло в сила на 23.03.2023 г. постановление на прокурор при ВРП, както и законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

От страна на ответника Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Варна е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се иска, като недопустим, тъй като към исковата молба не е приложено постановление за прекратяване на наказателното производство, както и доказателство за влизането му в сила, поради което не може да се установи налице ли са предпоставките за валидно предявен иск по ЗОДОВ, според наведените от ищеца твърдения.

По същество, счита иска за неоснователен и противоречащ на принципа за справедливост. Не става ясно от исковата молба за какъв период ищцата е била в качеството на обвиняем, като се има предвид, че прекратяването е по нейна жалба. Счита, че 7 годишния период на продължителност на делото следва да се преценява с оглед конкретната вреда. Твърди се, че срещу ищцата е било водено ДП № ******** г. на ВРП, което е било внесено през 2023 г. с обвинителен акт във ВРП и е било образувано НОХД № ******* г., приключило с присъда № ********* г. на ВРС, изменена с Решение № ******** г на ВОС, с което В. В. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК. От представените доказателства не може да се направи извод, че твърдените страдания са в 2 пряка връзка с посоченото в исковата молба ДП. Амбулаторният лист се касаел за минали заболявания и не засяга периода на наказателното преследване. Обръща внимание, че не може да вземе становище по претенцията за лихва, включително относно началния момент, тъй като няма доказателства за увредата. Ищцата е била осъдена за същото престъпление, заради което е било повдигнато обвинение.

Относно разноските, в условията на евентуалност, моли да се съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност и моли за тяхното намаляване под минималните, установени в Наредба №1. Това е допустимо и съгласно практиката на СЕС по дело ********* г. Моли съда да вземе предвид и, че ДП ******* г. на ОД на МВР също не се отличава с фактическа и правна сложност.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба така, както е предявена.

Желае да бъде уважен така предявеният иск, както и да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар с правно основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Представителя на ответника намира, че не е доказана пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение и поради това искът следва да се счете за неоснователен. Алтернативно намира, че ако искът се приеме за доказан да бъде присъдено обезщетение в минимален размер, който да не надвишава 1000 евро.

Исковата молба, доколкото изпълнява процесуалните изисквания на закона се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът констатира следното:

С Постановление на прокурор от ВРП от 29.12.2015 г. е образувано досъдебно производство против неизвестен извършител за периода от май до септември 2014 г. в гр.

Варна била присвоена чужда движима вещ – парична сума в размер на 2630 лев, собственост на Й.Д.Я., която сума неизвестния извършител владеел – престъпление по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Производството е образувано по жалба подадена от Й.Д.Я. до ВРП на 22.06.2015 г. (л.32 от приложеното към делото ДП №********** г. по описа на ОД на МВР Варна).

В жалбата е описано, че жалбоподателката Я. е упълномощила ищцата В. И. В. да я представлява като адвокат по изпълнително дело водено против длъжниците П.Ц.П., Т.С.П. и Я.П.П. за сумата от 3000 лева, което упълномощаване станало на 09.04.2014 г.

Впоследствие на 04.08.2014 г. жалбоподателката упълномощила ищцата В. да води изпълнително дело за 1000 лв. срещу Я.П.. По първото дело бащата на жалбоподателката платил на адвоката 500 лв. като хонорара и 110 лева за разноски, а по второто – 350 лв. хонорар и 50 лв. за разноски. При събиране на сумите жалбоподателката Я. предоставила банкова сметка, по която да бъдат превеждани. До май 2015 г. обаче по сметката не постъпили никакви суми. При проверка по изпълнителните дела обаче жалбоподателката установила, че по първото били събрани сумите в размер на 1980 лв., а по второто дело били събрани 650 лева, като първите вноски по двете дела постъпили още през 2014 година, но за 3 това жалбоподателката като взискател не е била уведомена и не е получила парите. В жалбата се твърди, че ищцата В. така и не предала парите, въпреки опита този въпрос да бъде уреден. Сочи се, че оттеглила пълномощията на адвоката по двете изпълнителни дела, но до датата на подаване на жалбата последната не й е върнала събраните суми.

В рамките на досъдебното производство ищцата В. е била разпитана като свидетел, видно от Протокол за разпит на свидетел от 19.01.2016 г. (л.140 от ДП). По делото присъства Протокол за доброволно предаване от 24.03.2016 г., по силата на който ищцата В. е предала на служител на МВР сумата от 2630 лв., след като жалбоподателката Я. отказала да я получи (л.145 от ДП).

Ищцата В. е била конституирана като обвиняем в наказателното производство по силата на Постановление за привличане на обвиняем от 20.04.2018 г. (л. 273-4 от ДП), като с постановлението е взета и МНО „Подписка“.

Разследващият полицай водил разследването по ДП №******* г. по описа на ОД на МВР Варна постановил Мнение за прекратяване от 14.11.2018 г. в него той приел, че не е възможно по категоричен начин да се установи, кой е получил материалната облага и извършил престъпното деяние, предвид твърденията, на ищцата, че тя, получавайки парите по изпълнителните дела ги предавала „на ръка на свидетеля в ДП – А., който поемал ангажимент при връщането си в гр. Б. да предава парите на жалбоподателката Я.. Посочения адвокат бил познат на Я. и твърди, че съдействал на жалбоподателката да си намери адвокат за водене на дела, включително и изпълнителните, по които била упълномощена ищцата В..

С Постановление от 18.12.2019 г. е била отменена взетата по отношение на ищцата МНО „Подписка“ поради изтичане на максималния предвиден по закон срок – чл.234, ал.8 от НПК.

С Определение №*********** г. по ЧНД №******* г.

ВРС е отменил

Постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №******* г. по описа на 1-во РУ на МВР Варна, а с Определение постановено на 11.04.2019 г. постановено по ВЧНД №******* г. на ВОС постановеното то ВРС определение било потвърдено.

С Определение №*********** г. по ВЧНД ****** г. било отменено определение от 23.12.2022 г., по ЧНД №******** г. по описа на ВОС, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по делото. В мотивите на това определение е посочено, че не може да се приеме, че ищцата е извършила престъплението, за което е повдигнато обвинението, тъй като по делото липсват категорични доказателства за това. С посоченият акт окончателно е приключило наказателното производство срещу ищцата В. В..

По делото от страна на ответника е представена електронна справка за съдимост на ищцата, от която може да се установи, че ищцата е била съдена и за друг случай на противозаконно присвояване - деяние по реда на чл.206, ал.6, т.1 от НК.В справката е записано, че ищцата е призната за виновна в това, че на неустановена дата от 01.08.2015 г. до 13.08.2015 г противозаконно е присвоила чужди движими вещи – парична сума в размер на 4

4036.40 лв., собственост на друго лице, които тя владеела, като средствата са били възстановени до приключване на съдебното следствие. Поради внасянето не й било наложено наказание в съответствие с чл.80, ал.1, т.4 от НК.

В рамките на производството е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, проведена от лекар ендокринолог. Тя е свързана с искането на ищцата за назначаване на подобна експертиза и твърденията от страна на последната, че вследствие на изживените от нея притеснения във връзка с повдигнатото обвинение при нея възникнали ендокринологични проблеми, довели до ендокринологично заболяване. В съдебно зала експертът по назначената СМЕ дава подробно становище относно всички релевантни за заболяването въпроси. Тъй като е повдигнат от страна на представителя на ищцата въпросът дали не е следвало заключението да се даде след личен преглед на ищцата, експертът сочи категорично, че връзката на евентуално възникнало ендокринологично заболяване може да се проследи само по данни (хормонални нива), проследени в моменти преди и след стресогенната ситуация – в динамика, като обективното състояние на ищцата към момента след завеждане на настоящото производство, предвид, че е минал значителен период от време от повдигане на обвинението и водене на наказателното производство, не може да се отнесе пряко към станалото в онзи момент. Експертът сочи, че при прегледа на наличната медицинска документация се установява, че ищцата е търсела помощ от ендокринолог отдавна – първият посочен преглед е през 2008 г. Снетите тогава анамнестични данни сочат, че ищцата В. е имала наднормено тегло още от детска възраст. Отбелязано е също така, че в семейството има затлъстяване. Твърди, че към онзи момент – 2008 г., когато е извършен този пръв документиран преглед не е могло да бъде направено заключение дали лицето е имало „инсулинова резистентност“ поради обстоятелството, че стандартите за това метаболитно състояние са въведени малко по-късно в „Препоръките за добра медицинска практика“.