Определение № 957 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20261000601348 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв. В. С., защитник на лишения от свобода Д. А. Б. срещу определение от 14.09.2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 9 състав по НЧД № 6084/2026 г., с което е била оставена без уважение молбата на осъдения Д. А. Б., депозирана от защитника му, за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъждането му по НОХД № 737/2025 г. на ОС – Пазарджик.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са налице и останалите предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи, награждаван е нееднократно и не е наказван, рискът от рецидив е нисък и не е налице завишена степен на обществена опасност на осъдения.

В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

Отправено е и искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание.

1

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

Не е налице необходимост от разглеждането на делото в открито съдебно заседание, тъй като липсват каквито и да било обективни основания за това.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С определение от 14.09.2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 9 състав по НЧД № 6084/2026 г. е била оставена без уважение молбата на осъдения Д. А. Б., депозирана от защитника му, за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъждането му по НОХД № 737/2025 г. на ОС – Пазарджик.

Първоинстанционният съд е приел, че до момента осъденият Б. е изтърпял 1 година, 11 месеца и 15 дни от наложеното му наказание, като остатъка който следва да изтърпи е 1 година и 15 дни., поради което е заключил, че е налице първата предпоставка за уважаване на молбата му по чл. 70 от НК.

По отношение на втората визирана предпоставка, а именно налице ли са убедителни доказателства за поправяне на лицето в рамките на заведението за лишаване от свобода, първата инстанция е счела, че към момента се полагат усилия от страна както на администрацията, така и от осъдения за поправянето му, но въпреки това са налице редица проблемни зони, а именно лишеният от свобода Б. не приема отговорност за извършеното правонарушение, не приема вината си, счита присъдата за несправедлива, като при него са налице неустойчиви криминални нагласи, тъй като не разпознава проблемите си и не ги решава по законосъобразен начин. Предвид на това, че осъденият не е наказван, а е награждаван първостепенният съд е приел, че е поставена начална база за поправянето на лишения от свобода във връзка с изпълнението на плана на присъдата, но корекционната работа не е приключила и съответно не са налице напълно убедителни доказателства за неговото поправяне.

Първият съд е посочил също, че и остатъкът който осъденият Б. следва да изтърпи не може да бъде определен като незначителен, тъй като се касае се за 1/3 от наложеното му наказание.

При въззивната проверка на атакуваното определение, САС приема, че първоинстанционното определение е незаконосъобразно и не достатъчно добре обосновано по следните съображения.

Лишеният от свобода Д. А. Б. в момента търпи наказание в размер на 3 /три/ години ЛОС, по ЧНД № 737/2025 г. на ОС – Пазарджик за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, чл. 281, ал. 2, т. 5 НК във връзка с Решение № 13.В.592/2022/3 на ОС – Сегед, Р. Унгария.

Към 14.09.2026 г. /датата на съдебното заседание пред първия съд/ осъденият е изтърпял всичко 1 година, 11 месеца и 15 дни, а остатъкът от 2 наказанието е в размер на 1 година и 15 дни. Рискът от рецидив е в ниски стойности – 38 точки.

Видно е от доклада за осъдения Д. Б., че той изтърпява наказание лишаване от свобода за първи път, не е наказван, награждаван е двукратно, не е нарушавал установените правила, отношението му към пенитенциарните служители е съобразено със законовите изисквания, не са констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода, не са установени и дискриминационни нагласи. Преминал е на открит тип и се е адаптирал безпроблемно, назначен е на работа във фирма „Морски дар” като общ работник. Избран е за „отговорник религиозни дейности” към груповия съвет на 2-ра група ЗООТ „Казичене” и се включва активно в предлаганите от администрацията групови мероприятия. Като проблемни зони са отчетени отношението му към правонарушението и уменията за мислене.

По делото са приложени и множество благодарствени писма от Х. В. Р., управител на „Морски дар” ЕООД, с които работодателят изразява удовлетворението си от добрата работа и изпълнението на поставените задачи от страна на осъдения Д. Б..

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд силно е подценил, а и пренебрегнал всички положителни прояви на лишения от свобода Д. Б., поради което е достигнал и до незаконосъобразен и необоснован извод за това, че не са налице всички законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване. Първият съд си е позволил и да изрази несъгласието си, да се допусне условно предсрочно освобождаване поради относително големия остатък от наказанието. Това обаче е абсолютно недопустимо и е в разрез с идеята на законодателя.

Цитираните по–горе положителни и обективно установени обстоятелства са убягнали от вниманието на първата инстанция, а всички те сочат на трайна линия на поведение за постигане на положителни резултати в провеждания с осъдения Б. корекционен процес.

С оглед на доказателствените материали първостепенният съд правилно е приел, е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК.

Предвид всички данни за лишения от свобода обаче неправилно първата инстанция е счела, че не са налице и останалите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на доказателствените източници въззивният съд прави извод, че осъденият Д. Б. се е поправил.

За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид всички изброени по-горе положителни прояви на лишения от свобода, характеристичните данни за него и отношението към останалите лишени от свобода и затворническата администрация, трайното му положително отношение към труда, ресурсите на личността му – трудоспособен и трудолюбив, със средно образование и семейство, с което поддържа връзка и ще спомогне за ресоциализацията му.

3

При това положение налице са всички предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице. Изпълнена е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

В конкретния случай се налага извода, че пълноценното поправяне на осъдения е към своя финал са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието. Да се приеме обратно в настоящия казус, означава лишените от свобода да бъдат демотивирани да полагат усилия за своето трайно поправяне.

Следва да се отбележи, че отразените в доклада проблемни зони са посочени според въззивния съд напълно формално, без обективни данни за тяхното наличие и в разрез с обективните данни по делото и приложените доказателствени материали. Следва да се подчертае, че поначало всеки свободомислещ човек има право на мнение, а това означава, че осъденият Б. има право да счита присъдата за несправедлива и да не признава вината си и това не може да се отчита в негова вреда. От друга страна констатацията, че при лишения от свобода се наблюдават неустойчиви криминални нагласи не намира опора в данните, съдържащи се в материалите по делото.

С оглед на изложеното по-горе немотивирано се явява и становището на началника на Затвора – София, че по отношение на лишения от свобода

Д. Б. не е завършила корекционната дейност.

Предвид на изложените съображения въззивната инстанция намира, че лишеният от свобода Д. Б. е дал категорични доказателства за поправянето си и е затвърдил убедително насочеността си към положителна промяна в начина си на живот.

Ето защо са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че 4 атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а молбата на осъдения Д. Б. за условно предсрочно освобождаване, да бъде уважена.

Размерът на неизтърпяната част от наказанието следва да бъде изчислен от администрацията на затворническото заведение с оглед конкретната дата на привеждане на определението в действие и при преценка на редукцията, с оглед евентуално положен труд от страна на осъдения.

Предвид на изложеното по-горе и на основание чл. 440 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 8 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.09.2026 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 9 състав по НЧД № 6084/2026 г., с което е била оставена без уважение молбата на осъдения Д. А. Б., депозирана от защитника му, за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъждането му по НОХД № 737/2025 г. на ОС – Пазарджик.

ОСВОЖДАВА условно предсрочно лишеният от свобода Д. А. Б. от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода” по ЧНД № 737/2025 г. на ОС - Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5