Определение № 2424 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2424 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502746 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба от О. Й. Б., ЕГН ********** чрез адв. М. Б. против определение № 11017 от 28.09.2023г. по гр. д. № 13922/2023г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на О. Й. Б., ЕГН: **********, за освобождаване от държавни такси и разноски в производството по делото пред районния съд.

В ЧЖ се излагат оплаквания, че възможността на едно лице да работи и реализира доходи към даден момент не следва да е критерий за преценка дали да бъде освободено от държавна такса и разноски. Твърди се, че от представената декларация по чл.83, ал.2 от ГПК се обосновава извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата такса. Жалбоподателят счита, че съдът следва да извърши преценка дали са налице предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК, като съпостави общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства в конкретния случай с пълния размер на съответната дължима за производството държавна такса, евентуално и разноски. Моли да се отмени атакуваното определение и да се постанови друго, с което О. Б. да бъде освободен от внасянето на държавни такси и разноски в производството по гр.дело № 13922/2023г. на ПРС.

Районният съд е приел, че искането за освобождаване от ДТ по делото е неоснователно, тъй като от представената от молителя декларация, е видно, че същият е на 39 години и е в работоспособна възраст, позволяваща му да работи активно и да реализира доходи. Няма твърдения и доказателства за влошено здравословно 1 състояние, изискващо допълнителни средства за лечение или намаляващо възможността да полага труд. Първоинстанционният съд е приел, че молителят се намира в моментно затруднено материално състояние, което не е достатъчно, за да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството по делото. Липсата на средства да бъдат заплатени дължимите държавни такси и разноски по делото по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК предполага едно трайно състояние, дължащо се било на тежко здравословно състояние, или на възраст, при която лицето вече не може да работи и да реализира доходи.По направените доводи ПОС намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други.

Съдът е сезиран с искова молба от О. Й. Б. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която се предявява иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 11 678,04 лева, от които сумата от 5019,19 лева – главница, 6078,08 лева – законна лихва за периода 08.12.2011 г. – 15.09.2023 г., 450,77 лева – юрисконсултско възнаграждение, 80,00 лева – разноски по арбитражно дело и 50,00 лева - държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. по т. д. № 4768/2012 г. на Софийски градски съд, въз основа на който е образувано изп. дело № 12160/2012 г. на ЧСИ Неделчо Митев, рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд.

От представените по делото доказателства и представените декларация за материално и гр. състояние е видно, че молителят е неженен и издържа непълнолетната си дъщеря. От ДСИС е видно, че О. Б. не притежава движимо и недвижимо имущество, като същият не реализира трудови доходи и не получава пенсия.

По отношение на здравословното състояние, молителят е здрав, на 39 години и трудоспособен. Не са налице твърдения и доказателства за нужда от допълнителни средства за лечение или обстоятелства, обуславящи намалена трудоспособност.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгл. чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът може да освободи от внос на такси и разноски лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, като взема предвид доходите на лицето, имуществото му, семейното му положение, респ. материалните възможности на членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта.

Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд. Вярно е, че не се 2 установява да реализира доходи и да има движимо или недвижимо имущество, от което би могъл да извлича доходи. При това положение следва да се приеме, че О. Б. може да реализира доходи от трудова дейност, ако положи съответните усилия. Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на лицето от задължение за такси и разноски в производството.

Изводите на районния съд са в същия смисъл, поради което и постановеното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – определението е обжалваемо.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11017 от 28.09.2023г. по гр. д. № 13922/2023г. на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3