Присъда № 4 от 18.05.2021, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4 от 18.05.2021 г. по НОХД № 400/2021 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия С. Ф. М. от **** за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, извършено на 06.06.2020 г. в гр.Кърджали.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от пострадалата Ю. Ю. М. срещу подсъдимия С. Ф. М., за сумата в размер на 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва считано от 06.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Намира същото за установено по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства. На 06.06.2020 г. С.М. в гр.Кърджали на публично място извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.325, ал.1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства следвало да се отчетат добрата характеристика на подсъдимия и необремененото му съдебно минало, а като отегчаващи – извършването на престъплението в присъствието на малолетните деца на пострадалата, на която била причинена лека телесна повреда. Прокурорът моли за извършеното престъпление на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде намалено с 1/3 и отложено за срок от 3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. На С.М. следвало да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“. Гражданският иск също следвало да се уважи по основание и размер.

Повереникът на гражданския ищец Ю. Ю. М. се солидаризира със становището на прокурора, като счита за изяснени действията на подсъдимия, които той извършил при пряк умисъл. На процесната дата С.М. осъществил непристойни действия, изразяващи се в нанасяне на удари по главата и тялото на пострадалата, на която били причинени разкъсно-контузни рани. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер, тъй като 1 безспорно на пострадалата били причинени неимуществените вреди, за които се претендирало обезщетение. Повереникът моли подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и да бъде осъден да заплати на Ю.М. обезщетение в размер на 2 500 лв. за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от нанесените на инкриминираната дата телесни увреждания. Освен болките, пострадалата търпяла и емоционален стрес. Претендира и за направените разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия не оспорва описаната в обвинителния акт фактология, както и дадената правна квалификация на деянието. Изтъква, че подсъдимият бил млад човек, който допуснал едно неправомерно поведение, но осъзнавал и осъждал деянието си, съжалявал за стореното. М. признавал изцяло фактите и обстоятелствата за това, което е извършил. Защитникът моли за наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимият бил с чисто съдебно минало и добра характеристика.

Настоява за наказание „лишаване от свобода“ към предвидения от закона минимум, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Подсъдимият работел с тежкотоварен автомобил, пътувал в Европа и света, и трябвало да издържа децата си, към които имал ангажимент.

Предявеният граждански иск бил в нереален размер и затова следвало да се уважи, но само за сума около 800 лв., която щяла да изиграе възпитателно значение.

Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по предявеното обвинение и моли за минимално наказание, тъй като пътувал извън страната.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. Ф. М. е роден на **** г. в гр.Ардино, общ.Ардино, обл.Кърджали, живущ в ****, български гражданин, със средно образование, разведен, работи като шофьор, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият С.М. и свидетелката Ю. Ю. М. били съпрузи, като от брака си имали две деца. Отношенията им се влошили и те се разделили. Със съдебно решение № *** г. по гр.д. № *** г. по описа на PC-Ардино, влязло в сила на 28.12.2009 г., бракът им бил прекратен.

На 06.06.2020 г., около 21.00 часа, свидетелката Ю.М. от гр.Кърджали, ул.„***, заедно с двете си малолетни деца Ф. С.М. и Ю. С.М. се прибирали към дома си. Докато вървели по ул.„Капитан Петко Войвода“ от посока Районен съд-Кърджали, на улицата до блок „Чучулига 1“, седнал на тротоара 2 ги чакал бившият й съпруг и баща на двете й деца, а именно подсъдимият С.

Ф. М.. Той седял от другата страна на тротоара и когато видял свидетелката Ю.М. с децата, пресякъл пътя и отишъл към тях. След като ги приближил, казал на свидетелката М., че заради нея не можел да вижда децата. Започнал в присъствието децата да й нанася множество удари с юмруци в областта на главата и лицето. След ударите по главата, пострадалата Ю.М. паднала на земята облята в кръв, опитвайки да се предпази, но подсъдимият продължил да я налага, ритайки я с ритници по цялото тяло. В момента в който я ритал, тя казала на по-голямото си дете Ю. да бяга към къщи, към съседния блок „**** След като чул викове на непозната жена, С.М. преустановил непристойните си действия и спрял да нанася удари на свидетелката М.. Той напуснал мястото, като ходейки бързо се насочил към светофарите до Районен съд-Кърджали. Междувременно, прибирайки се към дома си в гр.Кърджали, ****, свидетелят Е.М.Б. видял близо до блок „Чучулига“ на земята да лежи непозната жена – Ю.М., с малко момченце до нея, което плачело. Цялото лице на пострадалата било в кръв. Приближавайки се до нея, свидетелят видял до съда да се отдалечава мъж облечен в зелени дрехи.

Свидетелката Ю.М. му обяснила, че бившият й съпруг я пребил. Е.Б. подал сигнал на тел.112. След около 5-10 минути при тях пристигнал полицейски патрул. Пострадалата била закарана в Спешна помощ, където й оказали медицинска помощ.

От представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение *** г. се установява, че на пострадалата били причинени разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядания на лицето, корема и крайниците. Разкъсно-контузната рана в областта на лявата скула довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания причинили болка и страдание.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите Ю.М., Ф. М., Ю. М., Т.., Л.И., И.О., Е.Б., Р.К. и М.Б., кредитирани като логични, пълни, кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се; заключение по изготвена съдебно-оценителна експертиза;

Съдебномедицинско удостоверение *** г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 06.06.2020 г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 27.07.2020 г., ведно с приложен фотоалбум; Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите приети и приобщени по делото писмени доказателства. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните 3 правни изводи:

Подсъдимият С. Ф. М. е осъществил състав на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на 06.06.2020 г. в гр.Кърджали, на публично място – в района на ул.„Капитан Петко Войвода“, до бл.„Чучулига 1“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно нанесъл удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на Ю. Ю. М. от гр.Кърджали. От обективна страна е налице деяние извършено против реда, установен в страната, като под обществен ред като обект на престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Поначало престъплението по чл.325 от НК се различава от дребното хулиганство по повисоката степен на обществена опасност, и по едновременното и задължително наличие на признаците грубо нарушаване на обществения ред – като престъпен резултат, и специален мотив – явно неуважение на обществото. За наличието на хулиганския мотив се съди по това, че действията се извършват без смислена причина, и се обясняват само и единствено като открита демонстрация на незачитане на цялостно установения ред. В случая с поведението си С.М. е изразил открито висока степен на неуважение, както към личността на пострадалата, така и към обществото. Действията му са осъществени с явното намерение да накърнят обществения ред, да покажат открито незачитане и явно неуважение към обществото. В Постановление № 2/1974 г. на Пленума на ВС на Р.Б. е посочено, че хулиганските действия могат да бъдат обособени в няколко групи, както следва: такива на обществени места, свързани с посегателство на интересите върху много хора; действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда; действия насочени против морала; такива, свързани с повреда или унищожаване на имущество; действия, създаващи тревожна обстановка в предприятия и др. В настоящия случай хулиганските действия на подсъдимия са свързани с нанасяне на телесна повреда, т.е. посегателство спрямо личността на свидетелката Ю.М..

На следващо място, с непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. В разглеждания казус изпълнителното деяние на престъплението по чл.325, ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни действия от подсъдимия – нанесените удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на Ю. Ю. М.. Действията на С.М., изършени спрямо пострадалата на публично място, очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото и законовия ред. От субективна страна престъплението хулиганство е извършено от подсъдимия 4 при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици. Субективното отношение на подсъдимия, умисълът, се обективира в извършеното от него.

По наказанието:

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на С. Ф. М. за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – ниска, предвид липсата на предходни осъждания; подбудите за извършване на деянието – незачитането на установения в страната правов ред и личността на пострадалата; смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, положителната му характеристика по местоживеене и трудовата му ангажираност; отегчаващите отговорността обстоятелства – извършването на деянието от подсъдимия в присъствието и на двете му малолетни деца, които са възприели нанесения побой над тяхната майка, пострадалата Ю.М.. Тъй като подсъдимият се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл е ТР №1/06.04.2009 г. по т.д.№1/2008 г., ВКС, ОСНК), доколкото не е част от цялостното му процесуално поведение, а е факт едва на съдебното заседание по делото. В случая съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Затова и с оглед обуславящите отговорността обстоятелства, на подсъдимия бе определено наказание „лишаване от свобода”, ориентирано към минималния размер, а именно 6 месеца. След редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца наказание от 4 месеца „лишаване от свобода”. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като С.М. не е осъждан на „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното му наказание е под три години.