Определение № 3017 от 20.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3017 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503344 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ №4, вх.А, ет.6, чрез процесуалния представител адвокат И. Л., срещу Определение № 13271 от 22.11.2023г. постановено по гр.д.№ 11862/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VII гр.с-в, с което е върната исковата молба на „Мъни плюс Корп“ ЕАД против А. С. П., ЕГН: **********, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3696/06.06.2023 г. по ч. гр. д. № 8121/2023 г. на Районен съд Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че приложените с исковата молба анекси са неразделна част от договор за поръчителство от 07.11.2014 г., които променят и допълват клаузи към същия и не представляват самостоятелни правоотношения. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимира страна – ищец в първоинстанционното производство, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане по същество.

Видно от приложеното ч.гр.д. № № 8121/2023 г. същото е образувано по заявление на „Мъни плюс Корп“ ЕАД за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. С. П., ЕГН: ********** и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД, ЕИК: 204569830, за следните суми:

541,64 лева - предсрочно изискуема главница по Договор за продажба на изплащане от 26.06.2020 г. сключен между „А1 България“ ЕАД и А. С. П., ЕГН: **********, платена от „Мъни плюс Корп“ ЕАД в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. сключен между „А1 1

България“ ЕАД и „Мъни плюс Корп“ ЕАД, солидарно задължено за заплащането на което е „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД по силата на Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. между последното и заявителя, както и на сумата от 95,53 лева - мораторна лихва за периода 05.09.2021 г. - 01.06.2023г., ведно със законна лихва върху главницата за периода на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

По заявлението е издадена Заповед № 3696/06.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която се разпорежда длъжниците да заплатят на заявителя посочените суми.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е подадено възражение от „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ЕООД, поради което по отношение на същото заповедта е влязла в сила.

Постъпило е възражение от длъжника А. С. П., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Е.И., с което е оспорено вземането по заповедта.

Предвид последното на заявителя са дадени указания за предявяване в едномесечен срок на иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането.

В исковата молба и уточненията към нея вземанията,предмет на исковете за установяване, се индивидуализират по основание и размер, като в основанието на предявените искове ищецът е включил и анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2015 г., 12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г. и 08.08.2019 г. към Договора за поръчителство с твърдението, че с тях се променят и допълват клаузи към договора, както и се удължава срока му на действие.

С обжалваното определение РС е приел, че липсва идентичност между вземанията - предмет на исковете и предмета на заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8121/2022 г. на ПРС, което води до недопустимост на предявените установителни искове. Според РС представените анекси към договора за поръчителство представляват самостоятелни, отделни и допълнителни правоотношения, които са част от основанието на иска, подлежащи на евентуална преценка в исковото производство, доколкото въз основа на същите се твърди, че договорът за продажба на изплащане попада в предметния обхват на договора за поръчителство. Доколкото обаче ищецът за първи път се позовава на анексите, включени в основанието на иска, РС е приел, че установителната претенция е недопустима.

Съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, представлява продължение на заповедното производство, тъй като има за предмет установяване със сила на пресъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът, разглеждащ иска с правно основание чл. 422 от ГПК, е длъжен да извърши преценка за идентичността на претендираното материално субективно право, съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно - ищеца по иска за установяване съществуването на претендираното вземане. Тази 2 преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум идентичност на фактите, от които произтича материалното субективно право, в какво се състои това право, както и кои са носителите на правоотношението.

С решението в производството по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се признае или отрече със сила на пресъдено нещо от гражданския съд същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Поради това субективната и материалноправна идентичност на претендираното вземане в заповедното и исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е предпоставка както допустимостта на предявения иск, така и за редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно.

В разглеждания случай не се установява идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение / главница от 541,64 лева, дължима по договора за продажба на изплащане и договора за поръчителство/ и вземането, предмет на установяване в исковото производство / главница от 541,64 лева, дължима по договора за продажба на изплащане и анекси към него - 7 бр., както и договора за поръчителство/. За разликата от вземането в заповедното производство, вземането в исковото производство се основава на обстоятелства за периодичното удължаване на срока на договора за поръчителство с представените анекси, каквито не са изложени като основание на вземането в заявлението на „Мъни плюс Корп“ ЕАД. Тези обстоятелства са заявени едва в исковото производство и се включват в основанието на исковата претенция, поради което и доколкото същите не са били заявени в заповедното производство, липсва идентичност между предмета на заповедното и исковото производство. В аспекта на изложеното се налага извод, че подадената искова молба не отговаря на изискванията по чл. 422 във връзка с чл. 410 от ГПК, поради което е недопустима.

Предвид горното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13271 от 22.11.2023г. постановено по гр.д.№ 11862/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VII гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4