Решение № 1489 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. С., 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000501038 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 16/03.01.2025 г., постановено по гр. д. № 5857/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 2 състав, ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъден да заплати на Т.

К. И., на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. с чл.429, ал.1, т.1 КЗ, сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща К. П., вследствие на ПТП от 22.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 13.02.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 458, 50 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, - разноски по делото, в полза на адв. С. Н.а – сумата от 8 855 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и по сметка на СГС – сумата от 5 460 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса. Искът е отхвърлен за разликата над 140 000 лв. до 200 000 лв. Ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 238, 20 лв. – разноски по делото и 90 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СГС – 156 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищцата Т. К. И.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. По делото е установено, че полицейският бус е бил в спряно положение на защрихованата площ, когато настъпва удара. Бил е паркиран там. Поддържа, че лекотоварният автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ не е бил навлязъл частично с предницата си в лентата за движение на другия автомобил, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели. Дори да 1 се приеме противното, то посоченият автомобил не е възпрепятствал преминаването на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, чиято ширина е около 2 метра, а ширината на лентата за движение е 4, 5 м. С оглед на това счита, че е имало достатъчно разстояние, което е позволявало на водача Л. да премине безконфликтно, в случай, че е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка. Счита, че не е налице принос от страна на пострадалия, който е полицай по време на изпълнение на служебните му задължения, чиито действия са били насочени към предотвратяване на престъпление. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Депозирана е насрещна въззивна жалба срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск за сумата над 75 000 лв. до пълния уважен размер от 140 000 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Поддържа, че по делото не са събрани доказателства за установяване на заявените в исковата молба неимуществени вреди на ищцата. По делото не са установени изключителни или особени обстоятелства, които да обосноват извод за по – висок размер на обезщетението. По делото е установено обстоятелството, че товарният автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ е разположен между активната лента за движение и защрихованата част. Ударът настъпва върху лявата част на платното за движение на входа към ул. „Околовръстен път“, като предната част на посочения автомобил е бил позициониран върху пътното платно.

Счита, че пострадалият и разпитаните по делото свидетели самоволно са решили да се включат в провежданата операция, без да се координират с останалите екипи. Пострадалият не е бил с поставен предпазен колан, което се намира в причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като при използването на такъв, пострадалият би получил по – леки травми. Поддържа, че поведение, което се отклонява от дължимата грижа, следва да се квалифицира като противоправно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск за сумата над 75 000 лв. до 140 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ищцата.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищцата твърди, че К. И. П., който е неин баща, е починал в резултат на ПТП, настъпило на 22.11.2022 г. в гр. С.. Той бил водач на лекотоварен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег. № *** и е престоявал на очертана пътна маркировка на Околовръстен път, която не е предназначена за движение след пътен възел, свързващ бул. „Цариградско шосе“ с Околовръстен път, който е бил ударен от лекотоварен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, рег. № ***, управляван от Н. Н. Л., който се е движел по пътната връзка, свързваща АМ „Тракия“ с Околовръстен път в посока с. Казичене. След удара лекотовариня автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, се е отклонил и се е 2 ударил в мантинелата. Виновен за настъпилото ПТП е водачът Н. Л., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал лекотоварния автомобил с превишена скорост, изгубил управлението над автомобила и излязъл извън платното за движение, поради което се е стигнало до удар със спрелия бус. К. П. бил приет по спешност в УМБАЛ „Св. Анна“ в изключително тежко състояние, с опасност за живота. Въпреки проведеното лечение същият е починал на 22.12.2022 г., в резултат на тежките травми, получени при посоченото ПТП, описани в исковата молба. С внезапната смърт на нейния баща ищцата изгубила най-близкия си човек. Той бил неин стожер и опора в живота. Мъката по него била безгранична и до края на живота й. Все още не била преживяла смъртта на баща си, не можела да повярва, че вече го няма. Била съкрушена, приемала успокоителни, тъй като не можела да преживее психическия шок от неговата смърт. Преди това били здраво и щастливо семейство, живеели в едно домакинство. Мъката, страданията и болките, които изпитвала ежедневно, не стихвали. Вниманието и любовта, с които я обгрижвал, липсвали на ищцата. Не можели да се заличат спомените с него. Собственикът на товарния автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, действала към датата на ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че процесното ПТП е настъпило по вина на пострадалия, който е спрял управляваното от него МПС между активната лента и аварийната пътна лента в нарушение на чл.58а и чл.59а ЗДвП. Поради липса на светлинно обозначаване на паркирания автомобил за водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ не е съществувала обективна възможност за своевременно възприемане, от достатъчно разстояние, за да предотврати удара. С оглед на това счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на застрахования при ответника водач.

Оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер.

Поради неоснователност на главния иск, оспорва претендираната от ищцата лихва за забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач Н. Н. Л., не е изразил становище по предявения иск.

Видно от представения по делото констативен протокол № К645/25.11.2022 г. на същата дата, около 06.45 ч. в гр. С., пътна връзка, свързваща АМ „Тракия“ с ул. „Околовръстен път“ е настъпило ПТП с участието на автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, рег. № ***, собственост на „Найком 67“ ЕООД и управляван от Н. Н. Л. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, рег. № ***, собственост на СДВР, управляван от К. И. П.. Като обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 21.11.2022 г., около 06.45 ч. лекият автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“, управляван от Н. Н. Л., се е движил по пътна връзка, свързваща АМ „Тракия“ с ул.

3

„Околовръстен път“ в посока с. Казичене и в района на изхода от пътната връзка с ул. „Околовръстен път“ участва в ПТП със спрелия на платното за движение на ул. „Околовръстен път“ лек автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, управляван от К. И. П..

Със заявление вх. № 1515/13.02.2023 г. ищцата е завела претенция при ответника за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в размер на 200 000 лв.

С писмо изх. № 1647/15.02.2023 г. ответникът е уведомил ищцата за необходимостта от представяне на допълнителни документи.

От заключението на вещото лице д-р А. Т. М. по изслушаната пред СГС съдебномедицинска експертиза се установява, че при огледа и аутопсията на К. И. П. и медицинската документация от престоя му в болница е установено, че същият е получил черепно-мозъчна травма, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно - контузни рани по главата, многофрагментно хлътващо счупване в дясно теменно-слепоочно, голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в десните челно-теменни-слепоочно-тилно области, с притискане и изместване на мозъчните структури наляво; контузия на мозъка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки състояние след оперативно отваряне на черепа за евакуация на хематом; закрита лицева травма – счупване на дясната скулова кост на външната стена на десния горночелюстен синус; състояние след трахеостомия, двустранна бронхопневмония; порезни рани в кръстоцветната област по долните крайници; трупно разложение. Вещото лице приема, че причина за смъртта на К. П. е черепно-мозъчната травма. Описаните травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при ПТП. Черепно-мозъчната травма е получена с направление отдясно наляво от удар на главата в части от интериора на МПС. Между уврежданията, получени при процесното ПТП от 22.11.2022 г. и причината за смъртта на К. П. съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. От данните по делото не се установява дали по време на ПТП пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан или не. При удар отдясно на автомобила марка „Рено“, модел „Мастер“ тялото на водача К. П. е политнало надясно и главата се е ударила отдясно в части от интериора на МПС. Вещото лице приема, че при скорост от 135, 5 км/ч, за водача на МПС дори и с поставен обезопасителен колан е възможно получаване на шийна травма от типа на т. нар. „камшично увреждане“, включително и със счупване на шийни прешлени и увреждане на гръбначния мозък, които по принцип са с висок процент леталитет.

В открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при скорост от 135 км/ч на блъскащия автомобил е възможно да настъпи шийна травма и увреждане на гръбначния стълб, от което да настъпи неблагоприятен резултат, смърт. Водещата травма при пострадалия е черпно - мозъчната. При правилно поставен предпазен колан тялото не би достигнало вдясно до части от интериора на автомобила.

От показанията на разпитания пред СГС свидетел С. И. С. се установява, че работи в СДВР. Познавал ищцата. С К. П. и семейството му се познавали от 2000 г. Заедно с него работили в структурите на МВР, в една служба, където се запознали. В продължение на 15 години работели в един 4 екип до преди десетина години, когато свидетелят се преместил в друга служба – 03 РПУ, а К. П. останал в „Сигма“, след това СПС. След преместването на свидетеля се срещали често. Поддържали добри отношения, чували се постоянно по телефона, помагали си, годели си на гости.