Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1179 от 16.04.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 338/2020
Вид
Определение № 1179
Подписан
16.04.2020
В сила
18.08.2020
Състав
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА, ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.429 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.451 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.166 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.173 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.174 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.175 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.177 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.179 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60 ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.38 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.16 ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.16 ал.5 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………… гр.Варна,…………

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в в закрито съдебно заседание на тринадесети април 2020г в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА въззивно гражданско дело № 338/2020г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх.№ 3505/31.01.2020 на П.М.К., род.***г в гр.Москва, гражданин на Руска Федерация, със съд.адрес:***-адв.Е.К., срещу действията на ЧСИ Станимира Костова–Данова Людмил рег.№ 718 по изп.д.№ 20187180400576, изразяващи се в насочване на изпълнението срещу 662/1142ид.ч. от недвижим имот-собственост на П.К., а именно -АПАРТАМЕНТ № 17, ГАРАЖ № 17, ГАРАЖ № 16 и извършен опис по отношение на тях.

Излага подробни доводи за незаконосъобразността на действията на ЧСИ, като следва:

Изп.дело било образувано по ИЛ, издаден в полза на БАНКА „ДСК"ЕАД срещу ,,ТОП СПИЙД ТРАНС“ЕООД. Предоставеният от банката-кредитор на дружеството-кредитополучател заем бил обезпечен чрез ипотека върху имот на трети лица - Л.И.Г. и Л.Т.Г. през 2006г - ПИ, находящ се в гр.Варна м-ст"Абатко",съставляващ УПИ № XV-111 в кв.73 по РП на Вилна зона Варна, целият с площ от 662кв.м.

През 2010г жалбоподателят придобил собствеността върху самостоятелните обекти:

-АПАРТАМЕНТ

№ 17 с идентиф.№ ***, находящ се на 5-ти ет. в жилищна сграда № 1, разположена в ПИ с идентиф.№

*** /по предходен документ за собственост УПИ ХІІ-111,136 в кв.34 по плана на ВЗ Варна /м-ст „Абатко“/;

-ГАРАЖ № 17 с идентиф.№ ***, находящ се на етаж

-1 в същата сграда ;

-ГАРАЖ № 16 с идентиф.№ ***, находящ се на етаж

-1 в същата сграда ;

От момента на закупуването на изброените имоти до настоящия владеел същите.

В края на м.септември 2019г узнал, че бил конституиран като ипотекарен длъжник по посоченото изп.д.№ 20187180400576 на ЧСИ № 718 -Станимира Костова -Данова и че ЧСИ го държи отговорен с 662/1124ид.ч. от притежаваните от него самостоятелни обекти за дълга на „ТОП СПИЙД ТРАНС“ ЕООД.

Вписани били възбрани върху 662/1142ид.ч. от собствените му описани по-горе самостоятелни обекти.

За да го конституира като ипотекарен гарант, ЧСИ се е позовала на практиката на ВКС /Решение № 18/11.04.2018г на ВКС, по гр.д.№ 1011/2017г и Решение № 24/15.04.2019г по гр.д.№ 595/2018г/.

На 18.10.2019г бил извършен опис на имотите му.

Счита действията на ЧСИ за неправилни и незаконосъобразни.

На първо място. Липсвало съвпадение между номерацията на ипотекирания имот и имота, върху който била построена сградата.

На следващо място. Дори да се приеме, че имало идентичност, то не би могло да бъде наложена възбрана върху ид.части от самостоятелните обекти в сградата, построена върху ипотекирания ПИ, тъй като такава не била планирана да съществува и не е съществувала към момента на учредяване на договорната ипотека. Ипотеката била учредена само върху земята и за обезпечение на банката-кредитор можела да служи само земята, но не и бъдещи подобрения и приращения. Не било ипотекирано правото на строеж, нито бъдещите подобрения и приращения.

Цитираните от ЧСИ решения на ВКС били неотносими към процесния случай, тъй като се отнасяли за сгради, построени на мястото на съборени ипотекирани сгради.

Практиката на ВКС била категорична, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и спрямо бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради само ако при сключването на договора било постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите приращения. Допустимо, с оглед волята на страните било, при сключване на договора за учредяване на ипотека върху незастроен недвижим имот да се уговори разпростиране действието на ипотеката и върху сградите, които ще бъдат построени върху този имот. Това, обаче, в случая не било сторено и съответно не можело да бъде търсена от жалбоподателя солидарна отговорност за дълга по ИЛ, по който било образувано делото.

Ипотеката не се разпростирала върху новопостроената сграда, щом с договора не било постигнато съгласие тя да има такова действие и спрямо бъдещите приращения, като се позовава на практика на ВКС в тази насока :

Решение № 250/18.11.2014г по гр.д.№ 854/2014г на III ГО; Решение № 111/25.07.2014 по гр.д.№ 4005/2013г на ІІІ ГО; Решение № 113/25.07.2014г по гр.д.№ 4514/2013г на III ГО; Решение № 143/10.11.2014г по гр.д.№ 646/2014г на II ГО и Решение № 39/24.03.2014г по гр.д.№ 5059/2013г на I ГО; Решение № 250/15.12.2014г по гр.д. № 673/2014г.на IV ГО; Решение 385/08.05.2015г по гр.д.№ Ю69/2014г на IV ГО; Решение № 379/22.12.2014г по гр.д.№ 3384/2014г на IV ГО и Решение № 188/24.10.2014г по гр.д.№ 4234/2014г на III ГО. Посочените решения били задължителни за съдилищата, тъй като били постановени по реда на чл.290 ГПК.

Поради изложеното моли за отмяната на посоченото действие като незаконосъобразно, извършено от ЧСИ, а именно ОПИС на самостоятелни обекти, собственост на жалбоподателя, намиращи се в построена в ипотекираното дворно място сграда.

В срока по чл.436 ГПК не е постъпил отговор от взискателя Банка „ДСК“ЕАД.

На осн.чл.436 ГПК по делото са приложени обясненията на ЧСИ Станимира Костова-Данова.

СЪДЪТ, предвид материалите по изп.дело, изложените в жалбата оплаквания относно законосъобразността на обжалваното действие, намира за установено от фактическа страна:

Изп.д.№

20187180400576 е образувано въз основа на ИЛ, издаден на 15.12.2011г по гр.д.№ 5190/2011г по описа на Софийски РС, по силата на който длъжникът „ТОП СПИЙД ТРАНС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София ул.“Димитър Димов“ № 7 ет.2, бил осъден да заплати на Банка „ДСК“ ЕАД сумата от 100 000евро-главница, дължима по Договор за кредит от 22.08.2006г, Анекс № 1/30.07.2007г, Анекс № 2/24.07.2008г към него, на осн.чл.417 т.2 ГПК във вр чл.60 ал.2 ЗКИ, договорна лихва в размер на 19 059,61евро, изтекла за периода от 25.06.2009г до 06.12.2011г, лихва за забава в размер на 16 669,05 евро, за периода от 25.06.2009г до 06.12.2011г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 7.12.2011г до изплащане на вземането, както и 5310,42лв заплатена държавна такса и 3305,20лв-юриск.възнаграждение.

Горното вземане е било обезпечено с Договорна ипотека от 24.08.2006г върху недвижим имот, собственост на ипотекарните гаранти Л.И.Г. ЕГН ********** и Л.Т.Г. ЕГН **********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находяш се в гр.Варна, община Варна, област Варна, м-ст "АБАТКО" /в бивша местност "Св.Св.Константин и Е."/, целият с площ от 662 кв.м., съставляващ УПИ № XV-111 в кв.73 по РП на Вилна зона Варна, при граници по скица: улица, УПИ № IV-110, УПИ № V-109, УПИ № VII-137, УПИ № XIV-136 и УПИ № VI.

ЧСИ констатирал, че ипотекираният от първоначалните собственици имот бил прехвърлен на трето лице „Крис Н" ЕООД. Същото дружество придобило в собственост ипотекирания имот, както и съседния по силата на договори за покупко-продажба от следните лица :

1/ Л.И.Г. и Л.Т.Г. от 21.12.2007г за УПИ XV-111 в гр.Варна м-ст“Абатко“ с площ 662кв.м /на който съответстват 662кв.м.ид.ч. от ПИ ***/, по отношение на който имот продавачите са били учредили ипотека за обезпечение взимането на кредитора Банка“ДСК“ЕАД - взискател по изп. дело към длъжника „Топ Спийд Транс" ЕООД;

2/ Красимир

Любомиров Г. и Венета Димитрова Перелова от

15.07.2009г за 5кв.м ид.ч от ПИ ***.

3/ Живка

Василева Сапунджиева от 29.05.2009г за 472 кв.м ид.ч от ПИ ***.

Впоследствие инициирало промяна в ПУП и ипотекираният имот бил обединен със съседния УПИ и нанесен в КК под нов идентификатор *** с площ от 1139кв.м..

На 29.02.2009г е било издадено разрешение за строеж № 30/ 29.02.2008г. в полза на заявителя „Крис Н"ООД за съгласуван и одобрен инвестиционен проект от 12.02.2008г за изграждане на жилищна сграда. Това дружество построило сграда с отделни обекти и прехвърлило самостоятелните обекти в сградата на различни лица.

Така към датата на образуване на изп.дело имотът не е бил вече самостоятелен, а съставлявал 662кв.м ид.ч. от ПИ с идентиф.№

***, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, район Приморски, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г на Изп.директор на АГКК, с площ 1142кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване : за курортен почивен дом, стар идентификатор : няма, номер по предходен план:

111,136, кв.34, парцел: XII, съседи: ***, ***,

***, ***, образуван въз основа на влязла в сила Заповед № РД-08-14-1148/26.10.2007г на МРРБ за одобряване на ПУЛ от имоти УПИ № XV-111 в кв.73 и УПИ № XIV-136 в кв.73 по плана на ВЗ Варна м-ст „Абатко".

Върху недвижимия имот е построена сградата с идентиф.№ ***, състояща се от 37 самостоятелни обекта – АПАРТАМЕНТИ, собственост на различни физически лица-чужди граждани, сред които е и настоящият жалбоподател по отношение на обектите апартамент и два гаража с горепосочените идентификатори.

С разпореждане от 12.09.2019г на ЧСИ собствениците на изградените в посочения ПИ отделни обекта са конституирани като длъжници по изпълнението, на осн.чл.429 ал.З ГПК, като отговорни със своя вещ за чужд дълг, тъй като по приращение ипотеката разпростира своето действие към съответстващите ид.части от новообразувания имот до 662/1139ид.ч. от всеки от обектите.

На 2.10.2019г е била връчена ПДИ на жалбоподателя П.М.К. чрез адв.Ел.К., редовно упълномощена, с което същият бил уведомен за конституирането му, съгл.чл.429 ал.З ГПК, и бил насрочен опис на недвижимия имот за 18.10.2019г. Описът е бил извършен на указаната дата.

Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:

За да обоснове допустимостта на жалбата си, въззивникът се позовава на хипотезата на ал.4 на чл.435 ГПК, съгласно която “Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната“.

Настоящият жалбоподател, обаче, не попада в кръга субекти, посочени в нормата, т.е. няма качеството на трето лице. Това е така, защото, съгл.чл.429 ал.З ГПК, ИЛ има сила и срещу третото лице, дало в обезпечение своя вещ за чужд дълг.

Според нормата на чл.173 ал.1 ЗЗД ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори предпочтително по реда на чл.174 ЗЗД от цената на имота, реализирана при публичната продан, независимо в чия собственост се намира. Следователно, пробретателят на ипотекиран имот има правното положение на лицето, дало своята вещ за обезпечение на чужд дълг, т.е. спрямо неговото имущество издаденият ИЛ има действие и затова следва да бъде конституиран в изп.процес като длъжник с всички произтичащи от това последици и права.

Придобиването от жалбоподателя на самостоятелните обекти-апартамент и два гаража е станало през 2010, т.е. след като е била вписана ипотеката върху недвижимия имот през 2006г и след като същият е било обединен със съседния УПИ в общ такъв, върху който е била построена сградата, където се намират обектите - собственост на жалбоподателя. Ипотекираният имот е бил 662кв.м. Следователно, ипотеката се разпростира върху 662/1142ид.ч. от новообразувания имот, целият с площ 1142кв.м., с идентиф. ***. Затова и правилно ЧСИ е установил към момента на образуване на изп. производство всичките собственици на самостоятелни обекти в сградата, като е приел, че ипотеката разпростира своето действие върху тях в същия обем, както върху ПИ, върху който е била построена, а именно - 662/1142ид.ч. от всеки от обектите.

При това положение въззивникът няма качеството на трето за изпълнението лице, а става длъжник по изпълнението, макар и с ограничена до обезпечението отговорност /така в TP по т.д.№ 4/2017г на ОСГТК на ВКС/.

Дори да се разгледа хипотезата на ал.2 на чл.435 ГПК, визираща обективните предели на правото на жалба за длъжника, то настоящият случай не попада под нито една от изрично изброените 7 хипотези. Описът не подлежи на самостоятелно обжалване. Същият представлява изпълнително действие, но не и действие на принудително изпълнение.