Решение № 201 от 13.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20232100900504 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес нa управение: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Тихомир Живков Желев – старши юрисконсулт на „Банка ДСК“ АД срещу А. Г. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № **, ет.*, ап.*, с посочено правно основание на предявения иск - чл.422 от ГПК, с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1188/27.04.2023 г. и Изпълнителен лист № 981 от 28.04.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 2231/2023 по описа на Районен съд Бургас, произтичащи от Договор за кредит № 6170/20.12.2021 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, от които : главница - 149 964,58 лева /сто четиридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и 58 ст./, ведно със законна лихва, считано от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането; дължима договорна (възнаградителна) лихва: 4 166,19 лева /четири хиляди сто шестдесет и шест лева и 19 ст./, за периода от 16.09.2022 г. до датата на настъпване на изискуемост 26.03.2023 г. ; размер на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост: 2291,68 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 68 ст./, за периода от 18.11.2022 г. до 26.03.2023 г.; размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост: 708,17 лева /седемстотин и осем лева и 17 ст./, за периода от 27.03.2023 г. до 11.04.2023 г.; заемни такси:

400,00 лева (четиристотин лева) / такса управление/; такси и разноски: 110,60 лева (сто и десет лева и 60 ст.) / връчване на покани/, при условие на евентуалност и ако съдът приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен, поради липса на надлежно уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, моли съда да приеме, че ответника е уведомен за изискуемостта на вземането е връчването 1 на препис от исковата молба и да осъди ответника да заплати същите суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит № 6170/20.12.2021 г., сключен с „Банка ДСК“ АД. Моли за присъждане на разноски в исковото и заповедното производство и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. Представя и ангажира доказателства.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит № 6170/20.12.2021г., сключен между и „Антол“ ЕООД, ЕИК 102210660 като кредитополучател, при съдлъжник А. Г. М. бил предоставен кредит в размер на 150 000лв., със срок за ползване до 20.12.2022г., който срок можел да бъде продължаван с анекси между страните. След изтичане на срока за ползване, кредитът се погасявал за срок от 36 месеца, съгласно договорен погасителен план.

Към датата на сключване на договора за кредит, кредитът се олихвявал с годишна лихва, формирана от 1М EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 3,50% процентни пункта.

Твърди, че Банката изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, като е предоставила сумата на кредитополучателя. Поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски по главница и/или лихва и изпратени уведомителни писма на кредитополучателя и съдлъжника за предсрочна изискуемост, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 27.03.2023г.

Със Заявление от 13.04.2023г. било образувано ч.гр.д. № 2231/2023г. по описа на БРС, с което Банката-ищец поискала издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците „Антол“ ЕООД, ЕИК 102210660 и А. Г. М., ЕГН ********** за посочените по-горе суми. Била издадена Заповед за изпълнение № 1188/27.03.2023г. и Изпълнителен лист № 981/28.04.2023г., издадени по ЧГД № 2231/2023г. по описа на БРС. С разпореждане № 10766/24.10.2023г., получено в Банката на 06.11.2023г. били уведомени от БРС, че било подадено в срок възражение от длъжника А. М., като съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът в предоставената възможност е депозирал по делото отговор на исковата молба. С него счита предявения иск за неоснователен. Заявява, че е отказал да подписва договора като съдлъжник. В договора с Банката посочва , че дори е заявил, че не е участвал като съдлъжник. Дружеството „Анрол“ ЕООД не му дало екземпляр веднага, тъй като следвало да се подпише и от представители на ищеца. Впоследствие не се бил снабдявал или поискал копие от договора на дружеството. Счита договора за манипулиран.

На следващо място посочва, че не бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост по приложения от ищеца договор. Приложената нотариална 2 покана не била връчена от нотариус. Също така в нея било записано, че кредитът се отчитал по сметка „0000000028659022“, като тази сметка не била посочена в договора за кредит с № 6170. Посочената в договора сметка била друга. Също така тази покана по същината си не била покана за плащане на целия остатък, като не бил даден и срок за плащане. В приложения договор за кредит липсвал погасителен план. Приложената нотариална покана била разписана от пълномощник с неясни имена и без данни за упълномощаване или приложени пълномощия.

На следващо място заявява, че в приложения от ищеца договор за кредит ответникът фигурирал като съдлъжник, но като физическо лице намира, че има качеството на потребител. В тази връзка твърди наличие на неравноправни клаузи в договора, а именно: чл. 19, ал. 15, чл. 2.4 от процесния договор.

Моли за отхвърляне на иска, тъй като ответникът не е подписвал процесния договор за кредит и поради това, че липсва надлежно уведомяване за предсрочна изискуемост.

Бургаският окръжен съд, като съобрази , че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора , приема , че предявеният установителен иск е допустим.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основания в чл.422 от ГПК от „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес нa управение: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано от Тихомир Живков Желев – старши юрисконсулт на „Банка ДСК“ АД срещу А. Г. М., ЕГН **********, от гр.***, ул.*** № **, ет.*, ап.*, за да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1188/27.04.2023 г. и Изпълнителен лист № 981 от 28.04.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 2231/2023 по описа на Районен съд Бургас, произтичащи от Договор за кредит № 6170/20.12.2021 г., сключен с „Банка ДСК“ АД, от които : главница - 149 964,58 лева /сто четиридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и четири лева и 58 ст./, ведно със законна лихва, считано от 13.04.2023 г. до изплащане на вземането; дължима договорна (възнаградителна) лихва: 4 166,19 лева /четири хиляди сто шестдесет и шест лева и 19 ст./, за периода от 16.09.2022 г. до датата на настъпване на изискуемост 26.03.2023 г. ; размер на обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемост: 2291,68 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 68 ст./, за периода от 18.11.2022 г. до 26.03.2023 г.; размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост: 708,17 лева /седемстотин и осем лева и 17 ст./, за периода от 27.03.2023 г. до 11.04.2023 г.; заемни такси: 400,00 лева (четиристотин лева) / такса управление/; такси и разноски: 110,60 лева (сто и десет лева и 60 ст.) / връчване на покани/, при условие на евентуалност и ако съдът приеме, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен, поради липса на надлежно уведомление до ответника за предсрочна 3 изискуемост на процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ за да бъде осъден ответника да заплати същите суми, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит № 6170/20.12.2021 г., сключен с „Банка ДСК“ АД.

Претендира се присъждане на разноски в исковото и заповедното производство и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ.

С доклада по делото съдът е указал на страните , че ищецът при пълно и главно доказване следва да установи наличието на твърдяното договорно правоотношение по договор за кредит, изпълнението на задълженията си по същото, в това число надлежното уведомяване на ответника, че счита вземанията за предсрочно изискуеми чрез връчване на покана. На ищеца е възложена тежестта да докаже процесните вземания за главница, такси, застраховки и разноски по договора за кредит по основание и размер. В тежест на ответника е да установи и докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

С доклада по делото и с определение № 164/05.02.2024 год. , с което е отхвърлено искането по чл.420 от ГПК , съдът е приел, че ответника няма качеството на потребител в процесното правоотношение. Съдът счита, че ответникът не е сключил Договор за кредит № 6170/20.12.2021 г. с „Банка ДСК“ АД в качеството си на потребител със следните аргументи :

Съгласно § 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. и пар. 13, т.

1 от ДР на ЗЗП, качеството „потребител“ има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия или е за задоволяване на лични потребности на страната по договора и начина на установяването му.

В конкретния случай, от описаните по-горе доказателства, се установява, че към датата на сключване на договора за кредит, ответникът е бил собственик и управител на търговско дружество "АНТОЛ" ЕООД, което е кредитополучател, като е подписал договора като съдлъжник. Договорът за кредит е за оборотни средства на същото дружество. От приложените към молбата по чл.420 от ГПК доказателства е видно, че ответникът притежава множество имоти, като имотът , върху който е насочено изпълнението не е единствен жилищен имот. На същият адрес е седалището и адресът на управление на дружеството кредитополучател. Следователно , когато е сключил договора за кредит ответникът е действал като управител и собственик на капитала на кредитираното търговско дружество, като е осигурявал оборотни средства за дейността на същото, а не като физическо лице – потребител, защото кредитът не е бил предназначен за задоволяване единствено на личните му нужди, като физическото лице, съответно той не е действал изцяло или преобладаващо в частен интерес.

В същият смисъл Решение № 28 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2847/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мария Христова. Съдът счита за неприложило към настоящия 4 случай цитираното от ответника Определение № 78 от 24.02.2022 год. на ВКС по ч.т.д. № 2649/2021 год., защото видно от мотивите на същото в разглежданият по делото спор кредитополучателят и съдлъжникът са физически лица, които нито са осъществявали търговска дейност , нито полученият заем е използван за търговската дейност на кредитополучателя или на съдлъжника. Определение № 164/05.02.2024 год. е потвърдено от Апелативен съд – гр. Бургас. Поради това и съдът намира, че ответникът няма качеството на потребител.