Решение № 1196 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1196 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Г. К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.ова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100504924 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответника – А. Ж.

П., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Г. Г., срещу решение №2570 от 21.02.2023г., постановено по гр.д.№53348/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74-ти състав, в частта, в която са уважени предявените о т "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу А. Ж. П., с ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 149.3 6 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к."Хиподрума", бл.****, аб.№061512, ведно със законната лихва от 14.09.2021г. до окончателното изплащане, за сумата в размер на 16.51 лв., обезщетение за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 16.10.2020г., з а сумата в размер на 14.3 0 лв., цена на извършена услуга "дялово разпределение" през периода 01.07.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 14.09.2021г. до окончателното изплащане; както и с правно основание чл.78, ал.1 ГПК за сумата в размер на 72.66 лв., направени по делото разноски.

В жалбата са инвокирани доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че в хода на съдебното производство е останал недоказан факта, че се явява потребител на топлинна енергия доколкото трайно и постоянно живее в Германия, както и не е отчетено от 1 първостепенния съд обстоятелството, че обитателите в имота са починали преди исковия период, поради което в имота няма потребена топлинна енергия. Твърди се още, че топлофикационното дружество не е издавало фактури за потребената в имота топлинна енергия. Поддържа се още, че основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за цената на извършена услуга "дялово разпределение" е обусловена от получаването на покана от ответника да заплати претендираната сума, каквато няма представена по делото, т.е. по делото е останало недоказано обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава досежно претендираното от ищеца вземане за заплащане на цената на извършена услуга "дялово разпределение". Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.М., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е обосновал правилен извод за дължимостта на процесните суми за главница и обезщетение за забава за размерите, за които са уважени исковите претенции. Моли съда да постанови съдебен акт с който да потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "Техем сървисис" ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу А. Ж. П. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове за главница и обезщетение за забава. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението в обжалваните части е и правилно. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че вземането за главница до уважения размер е дължимо поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия, а относно вземането за обезщетение за забава е прието, че ответникът е изпаднал в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземането за доставка на топлинна енергия и на вземането за обезщетение за забава, предмет на исковите претенции, до които размери исковете са уважени, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на обжалваното решение следва да се добави и следното:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Противно на поддърЖ.ото във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото е доказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Законова дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, което се установява от приетите писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния имот, придобит от него на основание 3 наследствено правоприемство, предвид на което и по горните мотиви на съда се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия през процесния период.

Неотносим е наведеният от въззивника довод, че през исковия период не е ползвал топлинна енергия доколкото живее трайно извън страната, поради което не дължи заплащането й. В случая единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. По горните мотиви и след като по делото е доказано, че ответникът е собственик на имота през исковия период, поради което правилно е прието от СРС, че същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот, както и за сградна инсталация, за исковия период. При тези аргументи е налице основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника.

На следващо място правилно първостепенният съд е приел с оглед изявленията на ответника чрез неговия пълномощник, че същият не оспорва количеството потребена топлинна енергия в имота за процесния период, както и че стойността й възлиза на претендирания размер. В този смисъл релевираният довод във въззивната жалба, че топлофикационното дружество не е представило фактури за стойността на потребената в имота топлинна енергия се явява ирелевантен и като такъв не следва да се обсъжда.

При така обоснования извод за основателност на предявения иск за заплащане на главница, стойност на доставена топлинна енергия, правилно СРС е разгледал релевираното от ответника възражение за давност. В случая СРС правилно е приложил материалния закон като е приел за частично основателно релевираното от ответника възражение за давност. Правилно първоинстанционният съд при съобразяване с материалноправните норми, регулиращи института на погасителната давност и при отчитане на трайно установената съдебна практика е приел, че вземанията на „Топлофикация София” ЕАД за стойността на топлинна енергия спрямо ответника представляват задължения за периодично плащане по смисъла на чл.111 от Закона за задълженията и договорите, по отношение на които се прилага тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал.2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл.116, б."б." ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от 14.09.2021г.. В тази връзка претендираните от ищеца вземания, станали изискуеми преди 14.09.2018г. се явяват погА.и по давност. В случая за точното и обективно отчитане на погА.ите по давност вземания следва да се отчете и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), която постановява, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Следователно извън давностният срок се явяват единствено вземанията за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., които съгласно данните по делото са в размер на 149.3 6 лв., до който размер и период искът за неплатена топлинна енергия се явява основателен и като такъв правилно е бил уважен.