Определение № 2628 от 17.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2628 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110133475 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************” ООД, чрез адв. Д. К., срещу „*********“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18689,40 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за доставка, изработка и монтаж от 21.03.2018 г. и тристранно споразумение от 29.01.2019 г., задържА. от ответника като гаранция за добро изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3421,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2020 г. до 22.06.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 21.03.2018 г. между ответното дружество, в качеството му на главен изпълнител, и „**********“ ЕООД, в качеството му на номиниран подизпълнител, бил сключен договор за доставка, изработка и монтаж на алуминиеви конструкции, включващи врати, прозорци и плъзгащи се позиции със системи тип ************* – марка „******“ на обект: „******************** с подземен гараж – етап 1 и етап 2, разположена в УПИ *********, кв. 7, м. „*****************“, р-н „**************“, гр. София. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора главният изпълнител задържал 5 % от дължимите към номинирания подизпълнител плащания по всяка фактура като гаранционен депозит за качествено изпълнение. ЗадържА.та сума следвало да бъде изплатена на номинирания подизпълнител в срок от 10 работни дни след изтичане на 12 месеца от датата на подписване на Акт, образец 15, при условие че в този срок ответното дружество не е упражнило правото си да усвои част от гаранционния депозит в зависимост от конкретния случай и при условията на чл. 29 от договора. Твърди се, че на 29.01.2019 г. между страните по договора и ищцовото дружество, в качеството му на заместваща стрА., било подписано тристранно споразумение, по силата на което ищецът встъпвал в правата на 1 номинирания подизпълнител по процесния договор за доставка, изработка и монтаж и изцяло го замествал в задълженията му по същия договор към момента на сключване на споразумението. Твърди, че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15 бил подписан на 02.09.2019 г., поради което задържА.та като гаранция сума в размер на 18689,40 лева следвало да бъде изплатена на ищеца в срок до 02.09.2020 г. Тъй като това не било сторено, ответното дружество дължало и лихва за забава върху главницата. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*********“ ООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. К.А..

Процесуалният представител оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че съгласно подписаното между страните тристранно споразумение същите се съгласили, че имало конкретни дейности, които били заплатени от ответника, но не били извършени от ищеца, както и такива, които не били заплатени все още от ответника, но подлежали на извършване от ищеца. Въпреки ясните уговорки на страните за поетите от всяка от тях ангажименти и многократните покани от ответника, ищцовото дружество не било изпълнило никаква работа на обекта след сключване на тристранното споразумение.

Поради неизправността на заместващата стрА. главният изпълнител бил принуден да реорганизира дейността си и да осигури извършването на всички СМР, които не били изпълнени от ищцовото дружество, включително тези, които вече били заплатени, както и да осигури работата по отстраняване на дефекти в обхвата на гаранционните срокове поради отправени претенции за лошо и некачествено извършени от ищеца и заплатени от ответника работи. В тази връзка прави възражение за пълно неизпълнение от стрА. на заместващата стрА. на поетите по чл. 1, ал. 2, т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от тристранното споразумение задължения, както и тези по чл. 15, ал. 2, т. 2.2 от процесния договор. Поради това ответникът правомерно задържал пълния размер на гаранционната сума, с изключение на сумата в размер на 2340,67 лева, която вече била платена на ищеца. Това си право ответникът упражнил с отправянето до заместващата стрА. на две уведомления от 28.03.2019 г. и от 24.07.2019 г. В условията на евентуалност прави възражение за съдебно прихващане на вземането на ищеца за задържА.та гаранция със свое насрещно вземане за сумата в общ размер на 21061,14 лева, от която: сумата 14134,60 лева, представляваща стойността на извършени от ответника СМР, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца, сумата 4585,87 лева, представляваща разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени от ищеца СМР по сключения между страните договор, и сумата 2340,67 лева, която подлежала на връщане от ищеца. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен, а в случай че същият бъде уважен, моли да бъде извършено съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника до размера на по-малката сума.

Страните не спорят, че на 21.03.2018 г. между ответното дружество, в качеството му на главен изпълнител, и „**********“ ЕООД, в качеството му на номиниран подизпълнител, бил сключен договор за доставка, изработка и монтаж на алуминиеви конструкции, 2 включващи врати, прозорци и плъзгащи се позиции със системи тип ************* – марка „******“ на обект: „******************** с подземен гараж – етап 1 и етап 2, разположена в УПИ *********, кв. 7, м. „*****************“, р-н „**************“, гр. София; че на основание чл. 15, ал. 2 от договора ответникът задържал гаранционен депозит в общ размер на 18689,40 лева; че на 29.01.2019 г. между страните по договора и ищцовото дружество, в качеството му на заместваща стрА., било подписано тристранно споразумение, по силата на което ищецът встъпвал в правата на номинирания подизпълнител по процесния договор за доставка, изработка и монтаж и изцяло го замествал в задълженията му по същия договор към момента на сключване на споразумението, като се задължил да изпълни изцяло, качествено и в срок работите, посочени в чл. 1, ал. 2 от споразумението; както и че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15 бил подписан на 02.09.2019 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. че е изправна стрА. по процесния договор за доставка, изработка и монтаж от 21.03.2018 г. и по тристранното споразумение от 29.01.2019 г., като е изпълнил изцяло, качествено и в срок поетите по чл. 1, ал. 2, т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от тристранното споразумение задължения, както и тези по чл. 15, ал. 2, т. 2.2 от процесния договор;

2. приемане от ответника на извършените работи без възражения и забележки;

3. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендирА.та сума, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

1. че е упражнил правото си да усвои целия гаранционен депозит и е уведомил за това ищеца;

2. стойността на извършените от него строително-монтажни работи, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца;

3. стойността на разходите, необходими за поправяне на некачествено извършените от стрА. на ищеца строително-монтажни работи.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства. Основателно е искането на ответника за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора обстоятелства.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, 3

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответника да посочи банкова сметка или друг начин за плащане съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18689,40 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за доставка, изработка и монтаж от 21.03.2018 г. и тристранно споразумение от 29.01.2019 г., задържА. от ответника като гаранция за добро изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3421,20 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.09.2020 г. до 22.06.2022 г., както и възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата в общ размер на 21061,14 лева, от която: сумата 14134,60 лева, представляваща стойността на извършени от ответника СМР, които е следвало да бъдат изпълнени от ищеца, сумата 4585,87 лева, представляваща разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнени от ищеца СМР по сключения между страните договор, и сумата 2340,67 лева, която подлежала на връщане от ищеца, до размера на по-малката сума.

СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ , че на 21.03.2018 г. между ответното дружество, в качеството му на главен изпълнител, и „**********“ ЕООД, в качеството му на номиниран подизпълнител, бил сключен договор за доставка, изработка и монтаж на алуминиеви конструкции, включващи врати, прозорци и плъзгащи се позиции със системи тип ************* – марка „******“ на обект: „******************** с подземен гараж – етап 1 и етап 2, разположена в УПИ *********, кв. 7, м. „*****************“, р-н „**************“, гр. София; че на основание чл. 15, ал. 2 от договора ответникът задържал гаранционен депозит в общ размер на 18689,40 лева; че на 29.01.2019 г. между страните по договора и ищцовото дружество, в качеството му на заместваща стрА., било подписано тристранно споразумение, по силата на което ищецът встъпвал в правата на номинирания подизпълнител по процесния договор за доставка, изработка и монтаж и изцяло го замествал в задълженията му по същия договор към момента на сключване на споразумението, като се задължил да изпълни изцяло, качествено и в срок работите, посочени в чл. 1, ал. 2 от споразумението; както и че констативният акт за установяване годността за приемане на строежа, обр. 15 бил подписан на 02.09.2019 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. че е изправна стрА. по процесния договор за доставка, изработка и монтаж от 4

21.03.2018 г. и по тристранното споразумение от 29.01.2019 г., като е изпълнил изцяло, качествено и в срок поетите по чл. 1, ал. 2, т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3 от тристранното споразумение задължения, както и тези по чл. 15, ал. 2, т. 2.2 от процесния договор;

2. приемане от ответника на извършените работи без възражения и забележки;

3. настъпване на изискуемостта на вземането за главницата и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендирА.та сума, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, включително: