Решение № 79 от 16.03.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Видин, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Елена Ив. Якимова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Административно наказателно дело № 20251320201508 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „СПЪТНИК 96“ЕООД, ЕИК:106593996,със седалище и адрес на управление –гр.Враца, представлявано от управителя си К. И. Н., , чрез адвокат- пълномощника си-М. И. Й.-АК-СОФИЯ против ЕЛЕКТРОНЕН

ФИШ

№8506151998 на

АГЕНЦИЯ“ПЪТНА

ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият не се представлява от редовно упълномощен процесуален представител.Постъпило е писмено становище, развити са доводи за отмяна от редовно упълномощения процесуален представител.

Административно наказващият орган- редовно призованне се явява.Постъпило е писмено становище,като се развиват доводи за потвърждаване на електронният фиш.Претендират се разноски.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

1

Разгледана по същество е основателна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

ЕФ е издаден затова, че на 26.02.2023г. в 18,09ч. е установено нарушение с ППС-СПЕЦИАЛЕН АВТОМОБИЛ Б 4х2, рег. №ВР8102СА с техническа допустима максимална маса 18000,брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща допустима максимална маса на състава 0 в община Видин, за движение по път I-1 км 23+485, с посока Нарастващ километър, като за посоченото ППС има частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10,ал.1,т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването,но платената категория е по-малка от измерената.

В случая видно от обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ е, че не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението.Така както е описано само с технически параметри не става ясно дали действително нарушението е извършено на територията на ОБЩИНА –ВИДИН.Не става ясно и посоката на движение на превозното средство.

Освен това в ЕФ е отразено в обстоятелствената част „…с обща допустима максимална маса на състава 0…“,същото представлява нарушение не императивната разпоредба на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.

Липсват доказателства по АНП, от които да е видно, че техническото средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП дали е било технически изправно.

По делото са представени снимки на клип при заснемане на превозното средство, от които обаче не става ясно къде е заснето същото.На първата от тях не се вижда самото превозно средство, а само рег. номер.

Освен това електронният фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, каквото е вмененото нарушение на жалбоподателя.Липсва ясна и точна фактическа обстановка на извършеното деяние, както и място на същото.

Не става ясно кога е извършено вмененото на жалбоподателя деяние и кога е издаден ЕФ, за да може да бъде проследен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е императивен и обвързва АНО да издаде съответния ЕФ в 2 шестмесечен срок, в противен случай е длъжен да прекрати производството.

Агенция „Пътна инфраструктура" е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не описала в какво точно се изразява изпълнителното деяние, за да бъде подведено под претендираната за нарушена правна норма.

Ето защо съдът възприема доводите развити в жалбата за неспазване на процесуалните правила. Допуснато е неотстранимо процесуално нарушение от първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по ч.л. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен/ орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е 3 заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред — със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално — оспорване на фактическите констатации на контролните органи.

Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е бил издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато съществено процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че да обезсмисли разглеждането на спора по същество.

Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3 от Наказателния кодекс /НК/.

От препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва, че в административно-наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидена в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Разпоредба на чл. 11 от ЗАНН препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съдът счита, че ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността /по аргумент от чл. 24 ал.1 т.3 от 4

НПК и

Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то при липса на съответната уредба в ЗАНН / в ЗАНН липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този правен институт да бъде прилаган и в административнонаказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност няма своята изчерпателна уредба в чл. 82 от ЗАНН, където е уредена единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Следователно трябва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Така както са предвидени давностни срокове за погасяване на наказателното преследване по отношение на наказателноотговорни лица при изтичането на определен срок за деяния, които са с висока степен на обществена опасност и законодателя е определил като престъпления.

Изключването на възможността да се погасява по давност преследването по отношение на лица, извършили административно нарушение би съставлявало дискриминационно третиране, което не е предвидено изрично в закон и няма основание в неговата логика.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.

Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (преди изменението от ДВ, бр. 26/2010 г.), гласи, че във всички останали случаи, извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на две години. Новият текст на чл. 80, ал. 1, т. 5 (ДВ, бр. 26/2010 г.) предвижда по-дълъг срок, поради което, на основание чл. 2, ал. 2 НК, следва да намери приложение законът, който е по-благоприятен за дееца, а именно: този, предвиждащ по-кратък срок. При условията на чл. 81, ал. 3 от НК, към изтеклия срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (преди изменението от ДВ, бр. 26/2010 г.) след прибавянето на една втора се получава срок, равен на три години, след изтичането на който наказателното 5 преследване се погасява по давност. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича абсолютната давност за наказателно преследване.

Датата на извършване на нарушението, отразена в ЕФ е 26.02.2023г. Не е ясно кога е издаден ЕФ.Към 26.02.2026г., са изтекли три години от извършване на нарушението, т.е. наказателното преследване е изключено по давност.

Искането за разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде уважено с оглед изхода на делото.Налице е пълномощно на редовно упълномощен адвокат-защитник.По делото е приложен списък с разноски и разписка за заплатената сума в размер на 200/двеста/евро.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 и чл. 63д, ал.1 и 2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8506151998 на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА

ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя-„СПЪТНИК 96“ЕООД, ЕИК:106593996, със седалище и адрес на управление –гр.Враца, представлявано от управителя си К. И. Н. за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ“ПЪТНА ИНРАСТРУКТУРА“-СОФИЯ да заплати на „СПЪТНИК 96“ЕООД, ЕИК:106593996, със седалище и адрес на управление – гр.Враца, представлявано от управителя си К. И. Н., сумата от 200/двеста/евро, изразходвана за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ