Решение № 166 от 08.04.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 129/2025
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- Мария Велкова, Силвия Павлова, Йордан Дамаскинов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Русе, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Велкова
Членове:
Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20254500500129 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Застрахователна компания „Лев Инс“АД е обжалвала решение №1440 от 01.11.2024г., постановено по гр.д.№2790/2024г. по описа на РРС в частта, с което исковата претенция за неимуществени вреди на М.Л. Д. е уважена за сумата над 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2023г. до окончателното и изплащане. Сочи, че пороците на решението на първоинстанционният съд са в два аспекта: Неправилно е приложил принципа за справедливост пo чл. 52 от ЗЗД като е определил и присъдил 6 000 лева, което е завишено обезщетение за неимушествени вреди , вторият аспект е, че съдът не е отчел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца. Излага подробни съображения във връзка с оплакванията и иска решението да бъде отменено в частта, с която е уважена исковата претенция над сумата 500лв., ведно със законна лихва считано от 07.02.2024г. до окончателното и изплащане и искът над тази сума да бъде 1 отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции.
Насрещната страна М. Л. Д., чрез пълномощник адвокат Д. Н. е подала отговор, с който заявява становище, че жалбата е неоснователна, а решението-правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
След преценка на доводите на страните, оплакванията във въззивната жалба и събраните доказателствата по делото, Окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения в чл.259, ал.1 ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:
По делото е безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение с жалбоподателя по отношение на процесния автомобил към 30.12.2023г., датата на ПТП. Установено е от приложената преписка по повод ПТП, вкл.констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1090/365 от 30.12.2023 г., АУАН от същата дата и НП №231085-004079 от 13.02.2024 г., че на 30.12.2023 г. водачът на л.а. „Опел Комбо Ц“, рег.№Р06***, И.П.И. е нарушил правилата за движение по пътищата, като н е е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, на път с надлъжен наклон /ул. „Георги Пърличев“/, допуснал е автомобилът да потегли и е блъснал пресичащата отляво надясно в посока ул. „Даме Груев“ пешеходка М. Л. Д.. За т о в а нарушение на водача е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление, с което му е била наложена глоба в размер на 20 лева. Установено е от приетата по делото съдебно-автотехническа екпертиза, че причината за настъпване на ПТП е от субективен характер, от поведението на водача на МПС, който не е осигурил възможност на пешеходката да пресече кръстовището. Мястото на удара е било в участък на продължение на двата тротоара на пътното платно и пешеходката е имала предимство съгласно ЗДвП. В близост не е имало обозначена пешеходна пътека или светофар и единствената възможност за пешеходката да пресече кръстовището е била по начина, по който се е движила. Не е установено по делото пострадалата да е 2 навлязла внезапно на платното за движение, тъй като според експерта от мястото, на което е била до мястото на удара разстроянието е 4 метра, за които при скорост на движение на пешеходката, тя е била във видимата зона на водача около 2-2:30 секунди, което време е по - голямо от времето за реакция на водача. За това време водача е имал възможност да възприеме пешеходеца, да прецени действията му и да го пропусне. Според показанията на свидителя И.И-водач на автомобила пешеходката не е излязла внезапно на пътното платно, тя вървяла и се ударила в автомобила. Установено е от събраните писмени доказателства по делото, че ищцата М. Д. е получила при процесното ПТП травматични увреждания-хематом в дясната теменна област, разкъсно-контузна рана и хематом на челото вляво, кръвонасядания и охлузване на лява мишница, лява лакътна става и лява предмишница, кръвонасядания на дясна колянна става и дясна подбедрица, които според тяхната медико-биологична характеристика според заключението на съдебномедицинската експертиза обуславят разстройство на здравето, което не е постоянно и не е опасно за живота. След извършен преглед на медицинската документация и личен преглед на ищцата, вещото лице е посочило, че болките о т травматичните увреждания са най-силни непосредствено след получаването им и постепенно отслабват в рамките на няколко денонощия до 2-3 седмици. Не са налице данни, водещи до извод за ненастъпило пълно възстановяване на пострадалата, както и липсват данни за назначено лечение на потърпевшата непосредствено след ПТП.
Установено е от показанията на свидетелката И. Н.а-сестра на ищцата, че сестра и и звъннала по телефона, плачела и и казала, че я е блъснала кола.
Свидетелката веднага, на десетата минута отишла в дома и, защото тя се била прибрала, сестра и била цялата в кръв, много страшна. Сестра и нямала в себе си телефон при ПТП-то, била тръгнала към близкия магазин. След това отишли в болницата, защото ударът бил страшен, цялата била в кръв-дрехи, маратонки, боляла я много главата, не можела да си мърда ръката, била много стресирана. Дълго време след това М. не можела да си мърда ръката, била много натъртена, синя по ръката, крака и имала силен оток. Все още на главата има видим белег. След ПТП не можела да се обслужва, не излизала, защото цялото и чело било черно-синьо, било я срам да излиза. Все още има болки, вдигала кръвно, защото имала световъртеж. Сестра и не постъпила в болница в деня на проишествието, свидетелката не знае с какви медикаменти е 3 лекувана М., вземала това, което са и изписали. Ищцата имала затруднения да обслужва сама ежедневните си битови нужди, не можела да си вдига ръката да се облича и съблича. Към датата на ПТП тя ходела на работа, след това нямало как да ходи в това състояние. Започнала да се страхува да излиза, да пресича, била много паникьосана след случката, много уплашена, все още се страхува.
Инцидентът и повлиял както физически, така и психически. Свид. И.И, водач на процесното МПС при настъпването на ПТП, е установил, че е спрял между двата тротоара, защото няма видимост, за да изчака да преминат автомобилите, момичето бягало и се ударило странично в автомобила, на предния калник. Свидетелят извикал 112, тя избягала, като казала, че не иска полиция. Дошъл полицейски екип, снимали калника, имало свидетели, казали, че нямат нищо към него, върнали му документите и той си тръгнал към работа. След три часа, към 21 часа го извикали от работа, бил назначен нов екип. Отишъл на място, там било момичето с полицаите, казали му, че има вина и е пешеходна зона, щом от двете страни има тротоар. Не е оспорвал.
Установява, че момичето е вървяло, не е излязло внезапно на пътното платно, видял, как тя се ударила в колата, имало и още свидетели, които дали на полицаите личните си карти. Установява, че бил спрял и нямало как да реагира, просто тя се ударила с коляното си. Като отворил вратата да я повдигне, тя казала, че и няма нищо, имала охлузване по челото и и течала кръв. Когато свидетелят започнал да звъни на 112, тя казала, че не иска полиция и избягала. Търсили я поне 15 минути около блоковете, но нея я нямало. Когато се върнал три часа по-късно, тя била там и имала лепенка около два сантиметра на веждата, била засмяна и го поздравила.
Районният съд е приел, въз основа на събраните доказателства, че е налице увреждане на ищцата в резултат на претърпяното ПТП, което подлежи на обезщетяване, наличие на валидно застрахователно отношение между прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахователя към моента на увреждането, което е предпоставка за ангажиране отговорността на последния. Приел е, че претенция е доказана по основание. По отношение на размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът е анализирал събраните доказателства и е приел, че той следва да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от ЗЗД, с приложение на критериите за справедливост в ППВС №4/1961 г. и ППВС №4/1968г. Приел е, 4 че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се репарират със сумата от 6000 лева, който размер, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Първостепенният съд е счел за неоснователни възраженията на ответника, настоящ жалбоподател за случайно събитие и за съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищцата, като недоказани и опровергани от събраните по делото доказателства .
Искът за главница е уважен до размер от 6000лв., а за горницата до 8000лв. е отхвърлен. Присъдена е законна лихва от 07.02.2024г. до окончателно изплащане на вземането. В отхвърлителната си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящия състав на въззивният съд намира, че е частично основателно оплакването във въззивната жалба относно размера на определеното от районния съд обезщетение за претендираните от М. Л. Д. неимуществени вреди.
Независимо от липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, вида, обема и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка настоящия състав съобрази указанията, дадени с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, като отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора, общата 5 продължителност на лечебния и възстановителен период, възрастта на ищцата към датата на ПТП /46г. 6 м./, начинът, по който ПТП се е отразило на психиката и, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към момента. Наред с това съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който изпитва човек, при ПТП. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че от процесното ПТП на Д . са причинени травматични увреждания-хематом в дясната теменна област, разкъсно-контузна рана и хематом на челото вляво, кръвонасядания и охлузване на лява мишница, лява лакътна става и лява предмишница, кръвонасядания на дясна колянна става и дясна подбедрица. Болките от травматичните увреждания с а били най-силни непосредствено след получаването им и постепенно са отслабнали в рамките на няколко денонощия до 2-3 седмици. През този период Д. е имала нужда от помощ и подкрепа при обслужването и. Възстановянето и след преживения стрес и негативни емоции е продължило по-дълго време. Липсват доказателства след този период от две седмици тя да не е била възстановена физически, нито да е продължила да ползва болнични, липсват доказателства и да и е била изписана медикаментозна терапия. Ето защо настоящия състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 3000 лева. Този размер се съизмерява с почти четири минимални за страната работни заплати, към момента на ПТП.
Разпечатката съдържа 24 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89a39a39-096c-4e15-9a01-157a8d172270