Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 197 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 122/2025
Вид
Протокол № 197
Подписан
31.03.2025
В сила
31.03.2025
Състав
Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Иванина Игнатова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 21 · Семеен кодекс
  • чл. 21 ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 21, ал. 4 · Семеен кодекс
  • чл.28 · Семеен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 197 гр. П., 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500122 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателката М. С. Г., не се явява, редовно призована. За нея се явява адв. Д., редовно упълномощен.

Ответницата М. М., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв.И. Г., надлежно упълномощена. Представя Договор за правна защита и съдействие.

Не се явява ответникът С. Н., редовно призован. За него се явява адв. И.

Г., надлежно упълномощена.

Адв.Д.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

С решение на Пазарджишки районен съд №1387 от 11.11.2024г. постановено по гр.д.№2023522010**** по описа на същия съд за 2023г. , СЕ ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответницата М. С. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В.П." № 11, че ищцата М. Г. М., ЕГН **********, от гр. В.Т., жк "Б.", ул. "К.П." № 7, вх. В, ет. 7, ап. 21, е собственица по силата на прекратена съпружеска имуществена общност и построяване по време на брака и с Д.С. Н. на 1/6 идеална част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.2 по КККР, утвърдена със заповед № РД-1810/12.04.2011 г., с последно изменение, засягащо сградата, от 19.07.2013 г., намираща се в гр. Б., ул. "В.П." № 11, с площ 65 кв.м. съгласно актуална скица, брой етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, като делът от 1/6 е извън другата 1/2 идеална част, която е предмет на решение № 260026 от 08.01.2021 г. по дело 561/2020 г. на РС - Пещера, потвърдено с решение № 260177/17.05.2021г. по в.гр.д.***/2021г. на ОС-П..

ПРИЗНАВА СЕ за установено по отношение на ответницата М. С. Г., ЕГН **********, от гр. Б., ул. "В.П." № 11, че ищецът С. Д. Н., ЕГН **********, от гр. В.Т., жк "Б.", ул. "К.П." № 7, вх. В, ет. 7, ап. 21, е собственик по наследство по завещание и закон от своя баща Д.С. Н. на 1/3 идеална част от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.2 по КККР, утвърдена със заповед № РД-18-10/12.04.2011 г., с последно изменение, засягащо сградата, от 19.07.2013 г., намираща се в гр. Б., ул. "В.П." № 11, с площ 65 кв.м. съгласно актуална скица, брой етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, като делът от 1/3 е извън другата 1/2 идеална част, която е предмет на решение № 260026 от 08.01.2021 г. по дело 561/2020 г. на РС - Пещера, потвърдено с решение № 260177/17.05.2021 г. по в.гр.д.

***/2021г. на Окръжен съд - П..

Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК до размера на дяловете на ищците от общо 1/2 идеална част от имота нотариален акт № 194, том II, рег. № 3542, дело 388/2021 г. на нотариус с рег. № 545 - Г.

Връбчев, вписан в службата по вписванията към РС - Пещера с вх. № 1579/ 19.08.2021г., акт 164, том 6, дело ***2021 г., който удостоверява собственост на М. С. Г. върху целия имот, установена с документи.

ОСЪДЕНА Е М. С. Г. да заплати на М агдалена Г. М. разноски по делото в размер 691лв, а полза на С. Д. Н. да заплати разноски по делото в размер 1382 лв.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.№30160 от 03.12.2024г. подадена от ответницата в производството пред първата инстанция М. С. Г., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.Г. Д. от АК-П. с доводи за неправилност, незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с искане да 2 бъде отменено и се постанови ново по същество на материалния спор, с което да се отхвърлят предявените искове, с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски пред двете инстанции.

Твърди се, че районният съд при установяване на фактическата обстановка не е обсъдил всички доказателства, възражения и твърдения , и без да е посочено защо приема едни , а не приема други, и защо приема фактологията описана от ищците и техните твърдения. Счита, че исковият съд еднопосочно е възприел показанията на свидетелите и твърденията на ищците, както за живота на съпрузите по време на брака, така и кой е построил и финансирал строежа на жилищната сграда , така и относно саморъчното завещание на Д. Н., посочвайки „ част от доказателствата приложени по гр.д.

№561/2020г. на РС Пещера“, без да ги конкретизира, посочвайки „и конкретно сигнал от Д. Н. до ДСП-гр.В.Т., отдел Закрила на детето”, което установявало противното, че Д. Н. не е поддържал семейни отношения с М. М.. Твърди се, че неправилно са тълкувани от съда показанията по това дело на св. П. в насока, че :отношенията между съпрузите са запазени „ преди да се разделят” „ходеше от време на време във В.Т.". Били игнорирани изцяло неговите показания, защото той твърдял, че Д. е ходил да се среща със сина му във В.Т., които срещи ставали извън дома където живеело детето, защото съпругата му имала против и го водила в сладкарници да се виждат. Игнорирани били и всички показания по предходното гр.д.№561/2020г., които подкрепяли твърденията на жалбоподателката за участието й в строежа на жилището-с труд и финансово, за липсата на каквито и да са съпружески отношения между ищцата и братът на жалбоподателката. Счита, че непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства е с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда представлявало процесуално нарушение. Цитира се съдебна практика -Решение №50067 от 01.06.2023 г. по гр. д. N2 3469/2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение №50289 от 22.12.2022 г. по гр. д. №1054 $ 2022 г. на Върховен касационен съд. 4-то гр. отделение

Допълва, че районният съд прави неправилен извод позовавайки се на Тълкувателно решение №4/2019г. на ОСГК на ВКС, като не взема в предвид, че същото касае единствено правата на съпрузите върху построеното по време на брака и е неотносимо в случая на продажбата на Д. Н. на идеалните си части от земята на М. Г. и придобиването на собствените му идеални части от 3 сградата от нея на основание чл.92 от ЗС и доколкото решението няма действие с обратна сила. Относно завещанието жалбоподателят поддържа, че съдът се е задоволил единствено да посочи: че Д. Н. е починал на 25.02.2019г., като със завещание е оставил всички свои недвижими имоти на сина си Славомир, който е и негов единствен наследник по закон”, без да е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя за това завещание, че няма правна сила и не може да породи каквито и да са последици. Акцентира се, че завещанието влиза в сила след смъртта на завещателя и не може да породи правно действие за част от имота, която завещателят вече не притежава към момента на смъртта си по смисъла на чл.92 от ЗС. Като в случая, бащата е продал своята 1/3 идеална част от земята на сестра си, и че тя е придобила и съответната част от къщата по приращение съгласно чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС), което според жалбоподателя означава, че към момента на смъртта на бащата, той вече не е собственик на тази част от имота и завещанието не може да породи действие за нея, а изводите на съда квалифицира като неправилни, че тази 1/3 ид.ч. е наследена от сина му.

На следващо място, решението било неправилно поради несъответствие на решението с действителното правно положение, и не отразява действителното правно положение, въпреки ,че правото на ищците не съществува. Счита, че съдът не е установил правилно фактите по делото и в съответствие с извънпроцесуалното положение /неверни били фактическите изводи на съда/, като е направил неверни правни изводи довели до неправилното приложение на материалния закон.Твърди се, че е налице неяснотата в съображенията на съда, изложени в акта му, като на практика се приравнява на липса на мотиви, което квалифицира като нарушение на съдопроизводствено правило-чл. 236, ал. 2 ГПК и допълва, че разпоредбата изисква от съда към решението си да изложи мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда).

На следващо място се твърди, че е налице е необоснованост на решението защото са опорочени фактическите констатации на съда поради допуснати грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение, дължащи се на неписани правила-правилата за логическото мислене, което обуславяло необосноваността на решението, защото били налице противоречия между доказателствата по делото и фактическите изводи на съда-противоречие при 4 издирване на истинската воля между Д. Н. и М. Г. по сделката на 22.11.2016г. и изводите на съда. Допълва, че именно с продажбата на своята 1/3 идеална част от дворното място на М. Г. Д. Н. фактически е отчуждил и своята идеална част от сградата, която по силата на чл.92 от ЗС е станала собственост на М. Г..

Твърди се, че тази презумпция по никакъв начин не е опровергана, а логическите изводи на съда в обратна посока са несъстоятелни и неправилни и че са изложени мотиви на „вероятности, хипотетични поведения на нотариуса и страните по сделката". Акцентира, че съдът трябва да се основава на доказателства и факти, а не на вероятности и хипотетични действия; че решенията на съда трябва да бъдат обосновани и подкрепени с конкретни доказателства, които са представени по време на процеса. Счита, че всяко решение, което се основава на вероятности или хипотетични сценарии е необосновано и неправилно, поради което неправилно било присъдено, че М.

М. е собственица на 1/6 ид.част по силата на СИО и Славомир Н. е собственик на 1/3 ид.част по наследство по завещание и закон от своя баща Д. Н. от еднофамилната жилищна сграда, която всъщност не е и еднофамилна, а е била съсобствена с М. Г. и Стоянка Н.а преди смъртта й.

Като последен довод се изтъква, че неправилно е отменен и нотариалния акт до размера на дяловете на ищците и са им присъдени разноски, тъй като не са опровергани констатациите в издадения констативен нотариален акт. Моли да се отмени атакуваното съдебно решение и решите спора по същество, като се постановите ново решение с което да отхвърлят исковете и й се присъдят разноските направени и пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания с жалбата пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, ищците пред първата инстанция М. Г. М. и С. Д. Н., двамата чрез адв.И. М.-Г., с вх.№2794/29.01.2025г. , в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се, че няма допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост: Счита, че правилно и законосъобразно съдът в своя акт е приел, че с построяването на сградата от 2008г. тя е възникнала като съсобствена между собствениците на дворното място, и че тъй като е извършена по време на брака на Д. Н. с М. М., то за неговия дял важи правилото на чл. 21 от СК за придобиване в режим на 5

СИО. Нещо повече според въззиваемата страна, съдът правилно е посочил, че презумпцията за принос на съпругата не е опроверган (За оборването на презумпцията на закона за съвместен принос на съпрузите е предвидено предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 21, ал. 4 СК.-цитира Решение № 35 от 26.06.2019 г. по гр. д.№ 2124 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Допълва, че според чл. 21 ал. 1 СК/в сила от 01.10.2009г./, приложим и при уреждане на имуществените отношения спрямо имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове на основание ал. 1 ПЗР на СК /2009г./, вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съгласно чл. 21 ал. З СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. Коментира, че в случая е приложима презумпцията за съвместния принос на съпрузите при придобиване на частта от процесния имот, както и липсвали данни страните да са избрали и регистрирали режим на разделност или договорен режим на имуществените си отношения, поради което счита, че правилно е прието от съда, че М. М. е собственик на 1/6 идеална от сграда с идентификатор *****.2 гр. Б., Община Б., обл. П., ул. „В.П.” № 11. Акцентира, че от съда са приети (признати) изложените в хронологична последователност Исковата молба основания за придобиване на идеалните част от имот сграда с идентификатор *****.2 гр. Б., Община Б., с адрес на сградата: гр. Б., п.к. 4580, ул. „В.П.” N2 11 в полза на доверители - М. Г. М. и С. Д. Н., които напълно кореспондирали с мотивите на Решение 260177 от 17.05.2021г. по гр. дело №*** от 2021г. по описа на Окръжен съд- гр. П. и които напълно се споделят от първоинстанционния съд- до такъв извод за собствеността и стигнал и окръжният съд по предходното дело, водено между страните”