Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Никопол, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Биляна С. Кисева при участието на секретаря Д.а Г. Бунева като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Гражданско дело № 20214420100402 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД

В НРС е постъпила ИМ от М. Ц. К. от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, чрез пълномощника адв.Д.М. АК-Плевен против „***” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от А. С., с искане съдът да прогласи нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит от 15.11.2019 г., поради нищожност на клаузата предвидена в параграф 6, за заплащан на неустойка в размер на 958.20 лв. - иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

В молбата се излага, че ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит на 15.11.2019г., по който договор ищеца следвало да върне сумата от 794.28 лв., при сума на получаване 700 лв., при ГПР 50 % и ГЛП 24 %, пори срок на кредита 12 месеца. Наред с това съгласно параграф 6 от договора трябвало да заплати неустойка в размер на 958.20 лв., разпределени на 12 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищеца следвало да заплати по договора възлизала на 1752.48 лв. Твърди се, че клаузите на договора относно заплащането на неустойка била нищожна, поради което се иска обявяване на нейната нищожност на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД. Представя договора за потребителски кредит.

1

В срока по чл.131 ал.2 от ГПК, е постъпил отговор от ответника, в който се излага становище, че иска е недопустим, тъй като ищеца няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като по договора платна само главницата и не му с търси нито неустойка, нито лихва съгласно уговореното в параграф 3, защо било извършено плащане в 30-дневния срок. Представят и доказателства.

С оглед изложеното от страните и представените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – нищожност на договор за кредит.

Съдът като съобрази становищата на страните и представените по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за потребителски кредит от 15.11.2019г. и твърденията на страните, е видно, че на ищеца е бил предоставен заем в размер на 700 лв., която е следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски от 66.19 лв., или общо по кредита се дължи сумата от 794.28 лв. Видно е, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 24 %, а годишният процент на разходите е в размер на 50 %. В параграф 6 от договора е уговорено, че ако потребителя не предостави в три дневен срок едно от посочените в параграф 4 и 5 обезпечение, ще се дължи и неустойка в размер на 958.20 лв., платими на 12 месечни вноски по 79.85 лв, като така общия размер на месечното плащане е 146.04 лв., или общо задълженито по договора става 1752.48 лв.

В параграф трети е посочено, че падежната дата е 15-то число на съответния месец. А ако потребителя върне кредита до 30 дни не се дължи лихва.

Седът счита, че наведените доводи от ицеща в ИМ, че клаузите на договора относно заплащането на неустойка била нищожни са основателни.

Отговорността за неустойката представляват по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по събиране на вземането, респ. неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Следва да се отбележи също, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от 2 физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи и на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойка. С определяне на горните плащания по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19, ал.4 от ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна.

За това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на закъснелите вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са уговорени предварително, като абсолютни суми и в предварително определени предели.От описаните възможности, за които се предоставят услуги става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.

Но следва да се отбележи, че и възраженито на ответника, че иска недопустим основателно, поради следните съображения:

Искът по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е установителен по своя характер и неговата допустимост е обусловена от наличието на правен интерес от предявяването му. В настоящия случай не е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като съгласно параграф 3 от договора, ако потребителя заплати цялата сума на отпуснатия кредит, няма да се дължи лихва по кредита. А в параграф 4 е записано, че дължимото обезпечение с предоставя в три дневен срок. А видно от представената от ответника разписка за извършено плащане ищеца е заплатил изцяло задължение от 700 лв. в три дневен срок и ответника не претендира връщане на неустойка в размер на 958.20 лв. и лихва в размер на 94.28 лв., от което следва, че иска е недопустим. С определението за насрочване на делото, съдът указал на ищеца,че следва да докаже правния си интерес от предявяван на иска, но в тази насока не са представени никакви доказатлства, от които да е видно, че 3 ответника по някакъв начин търси от него сумата от 958.20 лв.

Предви изложеното иска по чл.26, ал1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като недопустим.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следа да бъде осъдени, да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 240 лв.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. К. от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, чрез пълномощника адв.Д.М. АК-Плевен против „***” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от А. С., иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от

15.11.2019 г., поради нищожност на клаузата предвидена в параграф 6, за заплащан на неустойка в размер на 958.20 лв. , като НЕДОПУСТИМ.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК М. Ц. К. от с.***, общ.Гулянци, обл.Плевен, с ЕГН: **********, да заплати на „***” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от А. С., направените деловодни разноски в общ размер на 240 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 4