Решение № 30 от 07.02.2020, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №30 гр. ВРАЦА, 07.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 31.01.2020 г., в състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар

ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 10 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Л.В., в качеството й на особен представител на ответника В.Н.Н., против Решение № 1055/04.12.2019 г. по гр.д.№ 2513/2019 г. на Районен съд-Враца, с което В.Н.Н., с ЕГН ********** ***, като наследник на М.С.Н., б.ж. на гр.Враца, поч. на 28.02.2011г., е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца сумата от 88.56 лева, главница за периода 13.10.2017г. до 14.12.2017г., представляващи дължима стойност за незаплатена консумирана питейна вода в жилище на адрес: гр.Враца, ж.к.”***” ***, вх.А, ап.12., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 350.00 лв.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, при което се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Навеждат се доводи, че качеството на ответника на потребител не произтича от валидно сключен договор, а е по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП и интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя, е предоставянето на вода и ВиК услуги срещу задължение за заплащане на определена цена. Ето защо ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които черпи правото си, а именно: че в качеството си на ВиК оператор е доставил на ответника, в качеството му на потребител, количеството вода, посочено в издадените фактури; че това количество е реално получено и потребено от ответника; че посоченото количество е отчетено от изправно, законно монтирано и сертифицирано СТИ; че на ответника е начислена сума, съответстваща на доставената и потребена вода. Жалбоподателят намира, че от събраните по делото доказателства не е установено наличието на посочените предпоставки. Изтъква, че между страните не е налице валидно сключен договор за доставяне на вода и ВиК услуги, както и че не е установено, че за посочения обект в гр.Враца е доставено и потребено посоченото в исковата молба количество вода, което да съответства по периоди и стойност на издадените фактури и което да е отчетено от изправно СТИ. Счита, че доказването на тези обстоятелства е било безспорно необходимо, тъй като договорът за продажба на вода се подчинява на общите правила за договора за продажба и в частност - на договора за търговска продажба, поради което купувачът дължи заплащане на продажната цена за реално предоставена стока.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от "ВиК" ООД, чрез юрисконсулт Й., в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемият намира, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на закона. Изтъква, че по делото е установено правоприемството между титуляра на партидата М.С.Н. и ответника В.Н.Н. и няма представени доказателства за заявен отказ от наследство. Твърди, че ищецът е изпълнил задълженията си за доставяне на вода и ВиК услуги до жилището на потребителя, че е извършено отчитане на количествата питейна вода и количествата отпадъчни води при спазване на всички нормативни изисквания, както и че обемът на отчетените количества и тяхната стойност са доказани с представените писмени доказателства и заключението на ССЕ. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца с иск против В.Н. *** за осъждането му да заплати сумата 88,56 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между "ВиК" ООД, гр.Враца, като оператор на ВиК услуги, и М.С.Н., като потребител, е съществувало облигационно правоотношение за снабдяване с ВиК услуги на имот, находящ се на адрес: гр.Враца, жк"***", ***, вх.А, ап.12. Посочва се, че след смъртта на М.Н., нейният наследник - ответникът В.Н. не е изпълнил задължението си да подаде заявление за промяна на партидата, поради което потреблението е начислявано по партидата на наследодателката, но с откриването на наследството ответникът е придобил цялата съвкупност от права и задължения, поради което отговаря и за заплащане на предоставените ВиК услуги. Твърди се, че за периода

13.10.2017 год.- 14.12.2017 год. са издадени 4 бр. фактури за заплащане на дължими суми в общ размер от 88,56 лева - главница, които обаче не са заплатени и това е породило правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответникът Н. е призован по реда на чл.47 ГПК, поради което районният съд му е назначил адв.Л.В. за особен представител. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител, който оспорва предявения иск по основание и размер.

Навежда доводи, че не е доказано твърдението, че ответникът има качеството на собственик и потребител на ВиК услуги в жилището, находящо се в гр.Враца, жк "***", ***, вх.А, ап.12.

Посочва се, че е възможно имотът да е продаден или да е направен отказ от наследство. Изтъква, че качеството на ответника на потребител не произтича от сключен договор, а е по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП, поради което ищецът трябва да докаже, че е доставил на ответника, в качеството му на потребител, количеството вода, посочено в издадените фактури, както и че това количество е реално получено и потребено.

Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на сумата от 88,56 лева, представляваща стойността на доставени, но незаплатени ВиК услуги в жилище, находящо се в гр.Враца, жк"***", ***, вх.А, ап.12 за периода 13.10.2017 год. -

14.12.2017 год.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Районният съд е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил изводи за основателност на исковата претенция. Фактическите констатации и правните изводи се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания и съобразно чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите. При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези услуги на потребителите на територията на гр.Враца.

От приложеното заверено копие от удостоверение за наследници № 2123/11.07.2018 г., изд. от Община Враца, се установява, че ответникът В.Н.Н. е единствен законен наследник на М.С.Н., б.ж. на гр.Враца, починала на 28.02.2011 г. По делото е приложена справка от Служба "Архив" при Районен съд-Враца от 17.10.2019 г., от която е видно, че във водената в същия съд особена книга за откази от наследство до датата на извършване на справката няма вписан отказ от наследство или извършен прием на наследство по опис от В.Н.Н. по отношение наследството, останало след смъртта на М.С.Н..

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че наследодателката М.С.Н. има открита партида при ищеца за извършвани от него В и К услуги, свързани с имот в гр.Враца, жк"***", ***, вх.А, ап.12.

От представената справка от Служба по вписванията-Враца е видно, че по партидата на В.Н.Н. на 18.01.2018 г. е вписана извършена публична продан на посоченото жилище за погасяване задължения на ответника.

Приобретателят на имота е вписан като титуляр на водената партида в ищцовото дружество въз основа на заявление от 23.02.2018 г.

Настоящият съдебен състав намира, че така представените доказателства са достатъчни, за да бъде прието за установено, че в процесния период ответникът е имал качеството "потребител" на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

По делото няма спор, че между "ВиК" ООД, гр.Враца и наследодателя на ответника - М.С.Н. е съществувало облигационно отношение по повод доставка и ползване на ВиК услуги в собствен недвижим имот, находящ се в гр.Враца, жк"***", ***, вх.А, ап.12. При договор за доставка на ВиК услуги, наследникът на потребителя на услугите придобива правата и задълженията по договора, в случай, че не е направил отказ от наследството. От събраните доказателства е видно, че такъв отказ от наследството на М.Н. не е заявен от наследника й В.Н.. Обстоятелството, че наследникът не е изпълнил задължението си по чл.59, ал.1 ОУ в 30-дневен срок да подаде заявление до ВиК оператора за промяна на партидата, като представи удостоверение за наследници, също не води до извод, че облигационното правоотношение е прекъснато. Тъкмо напротив, фактът, че ОУ вменява задължение на наследниците, е още едно потвърждение за наличието на облигационно правоотношение, тъй като тези ОУ имат действие само по отношение на страните по договора за доставка и ползване на ВиК услуги. Неизпълнението на това задължение има за своя последица единствено това, че при липса на споразумение на кого от наследниците да бъде открита партида, отговорност ще се носи от всички пропорционално на наследствения им дял - чл.59, ал.2 ОУ.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че след смъртта на М.Н. съществувалото между нея и "ВиК" ООД облигационното правоотношение не е прекратено, а наследодателката е заместена като страна в това правоотношение от своя наследник - ответника В.Н., с оглед на което същият е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

Съдът приема за неоснователни и наведените в жалбата доводи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите, от които черпи правата си, и по-конкретно на обстоятелството, че до имота на ответника са доставени и реално потребени ВиК услуги на претендираната стойност.

Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - "ВиК" ООД гр.Враца са общоизвестни и публикувани на сайта на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.