Решение № 4190 от 29.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4190 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330110772 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищците В. Г., Г. Т., М. Т., М. Т., Д. Т. твърдят, че общият им наследодател - Р. Г. и *** му В. Г. – ищец в настоящото производство, са владели процесния имот – дворно място, за което е отреден УПИ ***, в квартал ***, по регулационния план на с. ***, общ. *** от 1992 г. Въпросният имот бил собственост на *** на Р. Г., а наследодателят на ищците живял в същия още от раждането си през ***г. Твърди се, че от 1992г. само и единствено наследодателят на ищците и неговата *** са владели имота, без другите наследници на Т.М. да упражняват фактическа власт върху него. Поради това наследодателите на ищците били установили добросъвестно владение върху имота, а след това владението било продължено от ищците в качеството им на наследници.

Предвид това твърдят, че са придобили процесния имот на основание давностно владение и наследство по закон, като срокът на давността бил изтекъл преди предяваване на иска. Ищците твърдят, че в описания имот съществува сграда, която е тяхна собственост, като считат че съществуването на тази сграда представлява фактическо състояние, което обуславя правния им интерес за завеждане на настоящия иск на собствено основание, отделно от другите им аргументи. Поддържат, че упражняват спокойно, непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого владение върху имота и го ползват като собствен. Предвид това считат, че са собственици на имота на оригинерно основание. Поддържат, че през 2022г. ищцата Д. Т. посетила Община ***, 1 за да подаде декларация по чл. 14ЗМДТ, в която да декларира обстоятелството за смъртта на наследодателя си Р. Г. /починал на *** г./, където установила, че за процесния имот е издаден Акт за частна общинска собственост № *** от ***г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Предвид тези обстоятелства молят да бъде признато за установено, че ответната Община *** не е собственик на дворно място, за което е отреден УПИ ***, в квартал ***, по регулационния план на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен със Заповед № *** от ***г.

Ответникът Община *** не е подал отговор на исковата молба. По същество взема становище за неоснователност на иска, като излага доводи за това в писмена защита.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото са наследници по закон – *** на Т.Г.М., поч. на ***г., съответно преживяла *** и *** на покойния Р. Т. Г., който е *** на общия наследодател / лист 5/ .

Според представената декларация от Д. Р. Т., имената Т.Г.М. и Т.В.Ю. са имена на едно и също лице. Това обстоятелство не е оспорено от ответника в хода на производството.

Съгласно представената скица №***/***г. УПИ ***, кв.***, по кад. и регулационен план на с. *** одобрен през 1991г. е застроен с паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., като е с граници и съседи имоти: ***,***,***,*** и улица / лист 8/ .

В разписната книга към плана от 1991г. имот *** е записан на наследници на Т.В.Ю.. В списъка е налице и по-късно вписване / направено на ръка/ гласящо „***“ / лист 4/ .

Установява се, че на ***г. за процесния УПИ *** е бил съставен акт за общинска частна собственост №*** / лист 9/ . Като основание за придобИ.е на собствеността са посочени чл.2, ал.1 т.4 ЗОС вр. с пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. В акта не е отбелязано наличие на предходни актове за собственост.

В хода на настоящото производство от ответника е представен акт за държавна собственост № *** от ***г. относно парцел *** от кв. ***, с площ 2040 кв.м. при описани граници: от изток – мера, от запад - улица, от север парцели *** и *** общ. и от юг парцел *** – общински / лист 99/ . Като основание на което се придобива собствеността е посочен чл.77 от Наредбата за държавните имоти.

Според отбелязването направено в представена от ответника Община *** извадка от кадастралния и регулационен план на с. *** одобрен със заповед № ***/***г. УПИ ***, кв. *** по този план съответства на УПИ *** и УПИ *** от кв. *** по кадастралния и регулационен план от 1991г. /лист 101/ .

Съгласно показанията на свидетелката С.Н. процесният имот се намирал в края на село *** и в него имало една малка къща. Тя сочи, че е заживяла в селото през 70-те 2 години, като няма спомен дали към този момент къщата в мястото е била построена.

Имотът бил с площ от около декар, като свидетелката твърди, че в него живеела *** М. Знаела, че нейният *** се е казвал Т., като имали двама *** от които в с. *** идвал само Р. -наследодателя на ищците, когото свидетелката познавала лично. След пенсионирането си той заживял в село при *** за да я гледа. Неговата *** В. също идвала през почивните дни. Р. и неговата *** обработвали половината от дворното място и отглеждали в него зеленчуци. Свидетелката знаела също, че Т. и М. са имали още един ***, който починал рано.

Другият разпитан свидетел – Н. П. твърди, че е родом от с. ***, като от 2006г. живее постоянно в него. Преди това посещавал селото редовно, тъй като там живеели ***. Твърди, че познава имота на Т. и М. и е ходил в него, като първият път това било около 1964 – 1965г. В селото те имали само този имот и си живеели в него. Дядо Т. бил починал отдавна, когато свидетелят бил на 20 години, докато *** *** живяла до 2006 2007г. Синовете им били Г. и Р., а третият В. бил починал рано. Твърди, че от двамата ***а познава само Р., който си идвал в селото. След като Р. се пенсионирал, около 2006г., той заживял постоянно в ***, тъй като *** му била на легло и той се грижел за нея. По това време *** на Р. не се била още пенсионирала, затова идвала в селото само в събота и неделя. Твърди, че половината от имота била обработвана от Р. и ***, като те засявали там домати, краставици и зеле / лист 97/.

Съдът намира, че показанията на свидетелите са достоверни, доколкото се основават на лични възприятия, непротиворечиви са и в частта си относно роднинските връзка между страните и ранната кончина на единият от синовете на общите наследодатели – Т. и М. се потвърждават от приетото по делото удостоверение за наследници.

Видно е също така, че съгласно представената от ищците справка за данъчни задължения за имота и разписки за платен данък за земя и сгради в ответната община *** съществува открита данъчна партида на името на М.В.Ж., като по нея са заплащани задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци / лист 10 - и 20/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е отрицателен установителен, поради което негов предмет се явява правото на ответника, а не това на ищците. Те би следвало да докажат само интереса си от водене на иска, който в случая е налице, предвид обстоятелството, че ищците биха могли да придобият права върху имота, ако отрекат правото претендирано от ответника.

По така предявеният иск ответникът следва да докаже, че е придобил собствеността върху процесния имот на някое от предвидените в закона основания. В случая съдът намира, че ответната община не доказала осъществяването на факт от 3 който да се съди, че в нейна ползва е възникнало правото на собственост. Липсват твърдения за осъществяване на такъв факт. Посоченото в акта за частна общинска собственост основание е чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОС, вр. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.

Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Следователно за да се позове на ефекта на тази разпоредба ответната община следва да докаже всички елементи от фактическия състав на разпоредбата, а именно, че процесният имот е бил частна държавна собственост, както и че е бил отреден за жилищно строителство или за обществени или благоустройствени мероприятия, по силата на действуващия към датата на влизане в разпоредбата план. В случая такова доказване не може да се приеме за проведено, доколкото не установено безспорно, че към датата на влизане в сила на разпоредбата имотът е бил частна държавна собственост. В тази връзка следва да се има предвид, че актуването на един имот като държавен няма правопораждащо действие. Още по-малко такова действие имат вписванията в кадастралния и регулационен план при отреждане на отделните парцели и поземлени имоти.

Представеният по делото акт за държавна собственост № *** от ***г. не съдържа данни за основанието за придобИ.е на имота от държавата. Вписването в него на разпоредбата на чл.77 от Наредбата за държавните имоти / отм./ не съставлява посочване на придобивно основание, доколкото същата се отнася не до придобивните основания, а до процедурата свързана с актуването на държавните имоти. Освен това, от събраните по делото доказателства не се установи, че е налице идентичност между имота описан в акта за държавна собственост от ***г. и този предмет на настоящото дело.

Извън горното се установи, че ответната община е открила данъчна партида за имота на името на наследодателката на страните, като е събирала дължимите за имота данъци и такси, без да противопостави на ищците правото си на собственост.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищците деловодни разноски в размер на 1644,80 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124 ЗС, по иска предявен от В. Е.

4

Г. ЕГН ********** с адрес ***, Г. М. Т. ЕГН ********** с адрес ***, М. Г. Т. ЕГН ********** с адрес ***, М. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** и Д. Р. Т. ЕГН ********** с адрес ***, че ответникът Община Брезово ЕИК 000471123 с адрес гр.

Брезово, обл. Пловдив, ул. Г. Димитров №25 не е собственик на дворно място с площ 1054 кв.м., представляващо УПИ ***, кв. ***, по регулационния план на с. ***, общ.

***, обл. ***, одобрен със Заповед № *** от ***г. при граници и съседи имоти:

***,***,***,*** и улица.

ОСЪЖДА Община Брезово ЕИК 000471504 да заплати на В. Е. Г. ЕГН ********** с адрес ***, Г. М. Т. ЕГН ********** с адрес ***, М. Г. Т. ЕГН ********** с адрес ***, М. Г. Т. ЕГН ********** с адрес *** и Д. Р. Т. ЕГН ********** с адрес ***, че, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1644,80лв. /хиляда шестстотин четиридесет и четири лева/, представляваща деловодни разноски.

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5