Решение № 11 от 24.01.2023, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Поморие, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20212160100777 по описа за 2021 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от К. П. П. от гр.Н., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С. К., против М. Т. Ц. и Е. Н. З., двамата от гр.С.

Ищецът твърди, че на 15.11.2016 . сключил предварителен договор за продажба на недвижим имот с наследодателя на ищците Т.А.Ц., по силата на който Ц. се задължил да му продаде поземлен имот с идентификатор 00833.10...., м. „Оранжериите“, землището на гр.

А., общ.Поморие, срещу продажна цена в размер 40 000 лв., заплатена от ищеца при подписване на договора.

Сочи, че макара и в предварителния договор да не е уточнено, продавачът Т.А.Ц. бил собственик на ¼ ид.ч. от поземления имот, владението върху който било предадено на ищеца при сключване на договора, а уговореният срок за сключване на окончателен договор била датата 31.01.2017 г.

До посочената дата такъв договор не бил сключен, а след смъртта на продавача неговите наследници по закон и ответници отказвали сделката да бъде оформена по предвидения ред.

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителния договор от 15.11.2016 г., за покупко-продажба на 1/4 ид.част от имот с идентификатор 00833.10.... по КККР на гр.А., общ.Поморие.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и преписи от същата са връчени на ответниците.

Ответницата М. Т. Ц., чрез пълномощника адв.М. П., е подала отговор на исковата молба, с 1 който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Оспорва истинността на процесния предварителен договор, като твърди, че подписът в него за продавач не е поставен от наследодателя на ответниците Т.А.Ц..

Ответникът Е. Н. З., чрез пълномощника адв.Ю. С., също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.

Също оспорва истинността на процесния предварителен договор.

В условията на евентуалност, ако договорът бъде приет за автентичен, оспорва същия като нищожен, поради липса на съществен елемент в него – уговорка за плащане на цената, а ако договорът бъде признат за действителен, твърди неизпълнение на задължението на ищеца по него да заплати уговорената цена. Оспорва и датата на сключване на договора, като неавтентична.

С оглед оспорванията на ответниците и тъй като ищецът е заявил, че желае да се ползва от договора, с протоколно определение № 80/09.03.2022 г., съдът е открил производство по чл.193 ГПК, за проверка истинността на оспорения от ответниците предварителен договор.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител и пълномощник поддържа исковата молба.

Ответниците в съдебно заседание се представляват от пълномощниците си, които поддържат заявените с отговора становища, възражения и оспорвания.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното.

Установява се от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, възстановена по ЗСПЗЗ № 95/09.12.1996 г., нот.дело № 1919/1996 г., на съдия при ПРС, че Т.А.Ц., ЕГН ..., е признат за собственик на 1/4 ид.част от нива на площ 77.588 дка, м. „Оранжериите“, съставляваща имот № 10 004 по плана за земеразделяне на землището на с.А., общ.Поморие, част от който имот съгласно представените копие от кадастралната карта и скица № 15-1246216/16.11.2021 г. на СГКК –Бургас, съставлява процесния имот с идентификатор 00833.10.... по КК и КР на гр. А., общ.Поморие, м. „Оранжериите“, с площ 15 302 кв.м., с трайно предназначението на територията земеделска, с начин на трайно ползване нива, трета категория земя.

Представен е заверен препис от предварителен договор, датиран от 15.11.2016 г., сключен от една страна от ищеца К. П. П., като купувач, а от друга страна от Т.А.Ц., като продавач, по силата на който продавачът продава, а купувачът купува процесния имот с идентификатор 00833.10.... за сумата от 40 000 лв., заплатена от купувача на продавача в деня на сключване на договора / чл.1 от договора/.

Съгласно чл.4 от договора, страните се задължават да сключат окончателен договор в срок до 31.01.2017 г., какъвто договор не е спорно по делото, че не е сключен.

По делото е прието като доказателства заключението на вещото лице Н. Р. по извършената 2 съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписът, положен срещу текста „продавач“ в процесния предварителен договор от 15.11.2016 г. е положен от Т.А. Ц., ЕГН **********.

Прието като доказателства е и заключението на вещото лице Р. по извършената допълнителна съдебна технико-криминалистическа експертиза, съгласно което подписът положен срещу текста „продавач“ в предварителния договор от 15.11.2016 г. е положен първично върху документа и не са налице признаци на копиране или извършване на интелектуална подправка, шрифтът с който е отпечатан текстът на лицевата и обратна страна в договора е „Arial“, размерът на символите, съдържащи се в текста на договора е „11“, принтерните текстове на лицевата и обратната страна на документа са отпечатани на едно и също печатащо устройство/принтер/ и не е налице разлика в структурата на хартията, на която са отпечатани двете страници от договора.

Вещото лице сочи, че от проведеното изследване на интервалите между символите и полетата на лицевата и обратна страна на документа с помощта на оразмерителен прибор, се установяват различия в отС.ията между полетата на листа и печатните текстове, както и различия в отС.ията между отделните абзаци на лицевата и обратна страна на документа, което може да бъде обяснено с вероятно различно време на печатане на двете страни на документа или с различно форматиране на листа при печатане на лицевата и обратната страна на документа.

При така установените факти по делото, съдът направи следните правни изводи:

Основателността на претенцията с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, зависи от положителното установяване на предвидените от закона предпоставки, в това число наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, същественото съдържание на окончателния договор – страни, предмет, цена, да е възпроизведено в клаузите на предварителния договор, предявилата претенцията страна да е изпълнила задълженията си по предварителния договор, т.е. да е изправна, а ответникът да е неизправна такава, да е настъпил падежа на задължението за сключване на окончателен договор и вещта предмет на договора да е собственост на прехвърлителя.

При няколко наследници със смъртта на продавача по предварителния договор за продажба на реална вещ задължението му за прехвърляне на вещта се раздели между наследниците му и всеки от тях поема такава част от задължението, каквато съответствува на получената от него идеална част от вещта – ТР № 53/01.06.1963 г. по гр.дело № 40/63 г., ОСГК на ВС.

В случая страните не спорят, че наследодателят на ответниците Т.А.Ц., същият продавач по процесния предварителен договор от 15.11.2016 г. е починал и задължението му за прехвърляне на вещта е поето от ответниците и негови низходящи при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях /чл.5, ал.1 от ЗН/.

Ответниците оспорват на автентичността на подписа на продавача върху процесния предварителен договор, което оспорване според съда е недоказано, тъй като от заключенията на вещото лице по горепосочените експертизи, които са пълни, ясни и 3 обосновани и като такива се кредитират изцяло от съда, безспорно се установява, че подписът, положен срещу текста „продавач“ в договора от 15.11.2016 г. е положен от Т.А.

Ц., ЕГН **********, подписът е положен първично върху документа и не са налице признаци на копиране или извършване на интелектуална подправка.

Неоснователно е възражението на ответниците за наличието на материална подправка на документа, изразяваща се в съчетаване на текстове от различни документи или заместване на съществуващ текст с друго чуждо съдържание.

Възражението е неоснователно тъй като на първо място категорично се установява от вещото лице, че шрифтът с който е отпечатан текстът на лицевата и обратна страна в договора е един и същ – „Arial“, размерът на символите, съдържащи се в текста на договора също е един и същ – „11“, а принтерните текстове на лицевата и обратната страна на документа са отпечатани на едно и също печатащо устройство/принтер/ и не е налице разлика в структурата на хартията, на която са отпечатани двете страници от договора.

Действително, установени са от вещото лице различия в отС.ията между полетата на листа и печатните текстове, както и различия в отС.ията между отделните абзаци на лицевата и обратна страна на документа, но същите имат своето логично обяснение – различно време на печатане на двете страни на документа или различно форматиране на листа при печатане на лицевата и обратната страна на документа.

На второ място това възражение е неоснователно и с оглед безспорната взаимовръзка на съдържанието на двете страници на договора, като и от двете е видно, че договорът е предварителен такъв, а разпоредбата на чл.7 от договора/ на втора страница/ е във връзка с уговореното в чл. 3 от договора/на първа страница/, поставяне на обекти и съоръжения в имота.

Неоснователно е и възражението за неавтентичност на договора, изведено от твърдяното от ответниците логическо и смислово противоречие, необусловеност и необоснованост между клаузите на договора на първа страница и тези на втора страница.

Това възражение е основано единствено на обстоятелството, че на първа страница от договора е посочено, че продажната цена е платена изцяло в деня на подписване на договора, докато в чл.5 от договора /на страница втора/ е посочено, че при неизправност на купувача продавачът има право да задържи от полученото капаро неустойка в размер 10 000 лв.

Съгласно чл.93, ал.1 и 2 от ЗЗД, задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

Действително, в чл.5 от договора вместо „получената цена“ е посочено „полученото капаро/задатък/“, но това противоречие не е самостоятелно основание за извод, че договорът е неавтентичен поради противоречие между разпоредбите на първа и втора страница и това 4 е така, както поради взаимосвързаност на останалите разпоредби от договора, в това число горепосочената връзка между чл.7 и чл.3 от договора, така и поради факта, че с клаузите на чл.6 и чл.7 от договора е уговорено при неизпълнение на купувача връщане от продавача на сумата над 10 000 лв. до получената, т.е. връщане на разликата от 30 000 лв., съответно при неизпълнение от продавача, последният дължи освен неустойката от 10 000 лв. и връщане на полученото /40 000 лв./. На последно място следва да се посочи, че фигурирането на понятието „капаро“ в договора има своето логично обяснение в евентуалното използване за изготвянето му на т.нар „бланка“, която страните са пропуснали да променят.

Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че процесния предварителен договор е автентичен, поради което и както бе посочено оспорването следва да бъде признато за недоказано.

Неоснователно е възражението на ответницата М. Т. Ц. относно предмета на договора, а именно, че същият е сключен за целия процесен имот, при положение, че наследодателят на ответницата е собственик на 1/4 ид.ч. от него и това е така, тъй като предварителният договор има само облигационно действие, поради което валидно обвързва страните дори и обещателят да не е собственик на вещта към момента на сключване на договора.

На следващо място неоснователно е възражението за неплащане от купувача на предвидената в договора сума, основано на нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.