Решение № 2300 от 16.12.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2 3 0 0 гр. Пловдив, 16.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН

БЕКЯРОВ при участието секретаря Анелия

Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4250/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 679 от 30.05.2019 г., издадено от ****** ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на Е.Д.Л. с ЕГН ********** на основание чл. 39, ал. 1 от Наредба за опазване на околната среда на територията на Община Пловдив (нататък Наредбата) ѝ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на НП, като в съдебно заседание застъпеното становище се потвърждава съобразно събраните доказателства на съдебното производство и се моли да бъде отменено постановлението поради неустановяване извършването на нарушение. Аргументите са свързани с разминаване в посочената фактическа обстановка и неприсъствието на проверката на място на жалбоподателката, свързани с доказателствата по делото и формата на представените на жалбоподателката документи, с липсата на законово нарушение, доколкото в действащите закони няма забрана за поведението на жалбоподателката, а с подзаконов нормативен акт на въззиваемата страна се въвежда такава забрана, за неспазване на сроковете по ч. 34 от ЗАНН, за липсата на точно описание на обстоятелствата, около които е извършено нарушението, на свидетелите, на недостоверността на събраните по време на преписката писмени доказателства, за това че посочените предмети не са отпадъци, а строителни материали, които се ползват, за неспазване на срока по чл. 52 от ЗАНН, а евентуално се моли да бъде прието нарушението за „маловажен случай“ по чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна Община Пловдив оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Счита за неоснователни възраженията изложени в жалбата, които се обсъждат в подробности.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 10.10.2018 г. била извършена проверка на поземлен имот с идентификатор № ****** с адрес гр. Пловдив, ул. „Места“ № 1, чийто съсобственик била жалбоподателката Е.Л..

Констатирано е, че имотът е обрасъл с голямо количество саморасла растителност и е замърсен с битови и строителни отпадъци. Установена е липса на врата на имота. По този повод е издадено предписание за почистването на имота и премахване на самораслата растителност в 14-дневен срок от получаването му.

Предписанието е изпратено до жалбоподателката с писмо изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. Писмото е получено от жалбоподателката на 22.10.2018 г.

Около края на месец октомври – началото на ноември 2018 г. след като собствениците на имота получили предписанието да почистят двора, такова почистване било организирано от един от собствениците, а именно Г.Б.. На почистването присъствал и сина на жалбоподателката – Л.Л., както и трети човек, който бил нает да свърши определена работа във връзка с почистването. Почистили двора от отпадъците, които били разхвърляни из цялата му площ и ги събрали в близо 50-60 чувала, които били извозени. Част от строителните материали, които решили, че могат да бъдат използвани поради доброто им състояние, запазили, като ги подредили на куп от 1,5 куб.м под навес в двора, който се намирал зад гаражната врата.

Намиращата се в двора саморасла растителност успели да изрежат съобразно възможностите им, като окастрената част от растителността прехвърлили към оградата със съседната кооперация. Неокастрена и непочистена останала част от растителността в дъното на двора.

На 20.12.2018 г. във връзка с издаденото предписание е извършена проверка на място от служители на Район Централен към Община Пловдив, която е констатирала, че битовите отпадъци са почистени, но не и строителните, а храстовата и дървесна растителност в имота не е изрязана и почистена. По този повод е издаден протокол от Район Централен, който с писмо изх. № 94012-25052/20.12.2018 г. е изпратен до Пловдивски общински инспекторат /ПОИ/ за предприемане на действия по компетентност.

Това предизвикало проверка от инспекторите към ПОИ Р.Т. и Т.Т., да извършват проверка на място. На 02.01.2019 г. инспекторите посетили поземления имот и около 10:45 ч. на дворното пространство на ул. „Места“ № 1 се установило, че имотът не се поддържа, включително и го преценили като нечист, обрасъл е с дървесна и храстова растителност, която не се стопанисва – изрязва и почиства, както и че в дворът са струпани строителни материали и отпадъци – греди, тръби, бетонови плочи и тухли в количество около 1,5 куб.м. Инспекторите не влезли в имота, а направили проверка от външната страна на имота през една от вратите, която била наклонена и леко пропаднала. Количеството материали определили на око, т.е. без да бъде измерено. Видели, че в дъното на двора се намира къща.

Към момента на проверката никой от собствениците или техни представители не присъствали на проверката.

След извършена от тях справка в регионалната администрация са установени собствениците. Бил съставен констативен протокол серия А № 107781 от 02.01.2019 г. Въз основа на тези констатации била изпратена покана изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г. до собствениците на имота да се явят в тридневен срок от получаването ѝ между 15:30 и 16:30 ч. за съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ в сградата на ПОИ. Поканата е получена от Е.Л. чрез Л.Л., отбелязан като *** на жалбоподателката, на 15.01.2019 г.

Не се спори по собствеността на поземления имот, като както свидетелят Л., така и самата жалбоподателка потвърждават, че тя е съсобственик на същия.

По този повод бил съставен АУАН в отсъствие на жалбоподателя за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата на 18.01.2019 г., тъй като нито тя, нито неин представител не се явил за съставянето му. Актът е връчен на Е.Л. на 19.01.2019 г., която е посочила писмено, че има възражения и ще ги представи в законоустановения срок. На 22.01.2019 г. жалбоподателката подала подробното си писмено възражение до Пловдивския общински инспекторат – вх. № 19ПОИ-283 от 22.01.2019 г.

С оглед установяването на нарушението с

АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателката е била наложена на основание чл. 39, ал. 1 от Наредбата глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 5 от Наредбата.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.Т. – актосъставител, Т.Т., Л.Л. и Г.Б.. Съдът кредитира техните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност относно релевантните по делото факти. Няма съществени разминавания между показанията на инспекторите и свидетелите на жалбоподателката. Не се откриха основания и противоречия в показанията на нито един от свидетелите, който да ги дискредитират и да създават невъзможност да бъдат оценени с доверие показанията им. В тази връзка съдът взе предвид, че свидетелите Л. и Б. са заинтересовани от спора (доколкото първият е *** на жалбоподателката, а вторият съсобственик на процесния имот), но въпреки това добросъвестно са изложили всички известни им обстоятелства, включително и факти за състоянието на имота към момента на почистване, преди и след това, както и опасността и следите от натрапици - скитници, които са обитавали незаконно имота, т.е. обстоятелства, които по начало не са такива, че да могат да черпят благоприятни от тях последици. Те подробно са описали действията си по почистване на имота.

Подробни са показанията и на служителите на ПОИ, които лично са възприели състоянието на двора в един по-късен момент от почистването. Възприели са строителните материали и съществуващата растителност. Затова и съдът намира, че и техните показания са добросъвестно дадени и отговарящи на обективната истина, като не се установи заинтересоваността им от изхода на спора.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, възражение, констативен протокол серия А № 107781 от 02.01.2019 г., писмо изх.

№ 94012-25052 от 20.12.2018 г. на Район централен към Община Пловдив, протокол от 20.12.2018 г., писмо изх. № ОП10-19744/74/17.10.2018 г. на кмета на Район централен към Община Пловдив ведно с предписание към него, покана с изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г., заповеди на кмета на Община Пловдив, известия за доставяне.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповеди № 16ОА1007 от 2016 г., заповед № 15ОА601 от 13.03.2015 и № 13ОА469 от 25.02.2013 г. на кмета на Община Пловдив.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на санкционираното лице, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е направил своите възражения, а сетне и в тридневния срок – писмено е възразил.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателката за съставяне на актовете в производството извън посочените срокове. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от момента на изтичане на дадения от администрацията срок за предприемане на необходимите действия. Това именно е от изтичането на 14-дневния срок, който даден за изчистването на двора. Съгласно издаденото предписание, тези 14 дни следва да се броят от получаването на предписанието.

Това именно е от 22.10.2018 г., съгласно приложеното известие за доставяне. В такъв случай срокът по чл. 34 от ЗАНН ще започне да тече от 05.11.2018 г. и ще изтече на 05.02.2019 г. Доколкото АУАН е съставен на 18.01.2019 г. срокът е спазен.

От друга страна е спазено и правилото на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, а именно актът да съставен в отсъствието на нарушителката, само при положение, че същата е редовно поканена за съставянето му и не се е явила. В тази връзка е представена покана с изх. № 18ПОИ879-(1) от 10.01.2019 г. до нея, която е приета от свидетеля Л., и затова жалбоподателката следва да се счита за редовно уведомена.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителни предписания.