Решение № 4091 от 27.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4091 гр. София, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х. като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 11.07.2024г., постановено по гр.дело № 7406/2024г. по описа на СРС, ГО, 55 състав, е отменено на основание чл. 357, вр. чл. 358, ал.

1, т. 2, предл. 2-ро от КТ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, наложено на О. Д. М. със Заповед № 594/07.12.2023г. на директора на Национален център по заразни и паразитни болести гр. София.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Национален център по заразни и паразитни болести, в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за нарушения на материалния закон.

Конкретно се оспорва правилността на формирания от първоинстанционния съд извод относно приложението на чл. 189 от КТ. Въззивникът сочи, че практиката на ВКС приема, че преценката на тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат, предвид характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настьпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, 1 обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към него. Излага, че по отношение критерия „тежест на нарушението“ от значение е значимостта на неизпълненото задължение за работодателя, както и дали неизпълнението е пълно или частично, следва да бъдат преценени и последиците от извършеното нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят на дейността на работодателя. Вторият критерии - обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изисква преценка на обстановката, при която работникът или служителят е изпълнявал трудовите си функции - дали е действал в нормална обстановка за изпълнение на трудовите си функции или са били налице странични фактори, довели до отклонение от същата и принудили работника да действа в отклонение на установеното му задължение. Последният критерии по чл. 189 от КТ е поведението на работника или служителя, който обхваща цялостното му поведение, свързано с изпълнение на трудовите задължения; предприел ли е служителят действия по ограничаване на последиците от нарушението; какво е последващото отношение към извършеното и проявява ли критичност към действията си.

Сочи, че според формираната практика на ВКС при преценка на този критерий, работодателят може да прецени да наложи по-тежко по вид дисциплинарно наказание, поради липса на самокритичност към вече извършеното нарушение. В жалбата се твърди, че в случая, при определяне тежестта на наложеното наказание, работодателят е взел предвид извършеното нарушение /грубо и арогантно поведение на служителя и отправяне на псувни към колега, което е безспорно установено по делото/; обстоятелството, че същото е извършено в присъствието на други служители на НЦЗПБ /останалите членове на комисията/; безкритичността на извършителя към собственото му поведение /което е установимо от изложеното в дадените от служителя обяснения/, който не само не признава извършеното, а отправя обвинения към председателя на комисията по обществени поръчки. Счита за неправилен изводът на съда, че извършеното от ищеца не води до трайно накърняване интереса на работодателя, включително и от гледна точка на нормалното протичане на работния процес, тъй като подобно поведение, макар и изолирано, със сигурност е повлияло на нормалните колегиални и междуличностни отношения на служителите, участвали/станали свидетели на случилото се. Твърди се още, че заеманата от 2 ищеца академична длъжност „главен асистент“ и оказаното му от работодателя по-високо доверие са обстоятелства, които предполагат повисока критичност към поведението му, респ. извършеното нарушение, тъй като именно за лице, което има претенции за образованост, професионализъм и научни достижения, е недопустимо подобно поведение в нарушение и на етичните норми за взаимоотношения със служители на ответника, поради което наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ е съобразено с критериите по чл. 189 от КТ. В жалбата се излагат и съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно квалификацията на извършеното нарушение. Сочи се, че нарушението е квалифицирано като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ - уронване доброто име, престижа и авторитета на работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ.

Въззивникът навежда съображения, че съгласно формираната практика на ВКС „уронването на доброто име" по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е деяние /действие или бездействие/, което причинява неизпълнение на трудово задължение.

Поддържа, че когато работникът или служителят умишлено не е изпълнил етичните правила и норми, този факт е станал достояние на трети лица, включително други работници и служители, и това обективно накърнява авторитета и доверието във възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира работния процес, то тогава е налице едновременно злоупотреба с доверие и уронване доброто име на работодателя.

С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна О. Д. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Излага, че по делото е установено, че тьй като действието на ищеца не се субсумира под нито един от съставите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда, то и не е налице осъществено нарушение на трудовата дисциплина, още по-малко изискващо налагането на тежка санкция, каквато представлява „предупреждението за уволнение“. Поддържа, че в конкретния случай работодателят не е извършил оценка на тежестта на твърдяното нарушение, както в хода на проведеното дисциплинарно производство, така и в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, в която липсват изобщо 3 мотиви защо се налага подобно тежко дисциплинарно наказание. Оспорва наведените твърдения, че в резултат от конкретен изолиран случай, трайно се бил накърнил интереса на работодателя от гледна точка на нормално протичане на работния процес. Сочи, че от изслушаните гласни доказателства се установявало, че работата на комисията по оценка и класиране на подадените оферти е продължила, включително на конкретния ден 21.11.2023г. Въззиваемият поддържа, че е бил провокиран от друг член на комисията, който го е заплашил с административен натиск. Сочи, че в случая е налице единичен изблик, провокиран от конкретно поведение на председателката на комисията. Счита за необоснована тезата на въззивника, че той по някакъв начин обективно е накърнил авторитета на работодателя и му е попречил на планира, организира, ръководи и контролира работния процес.

Поддържа и наведеното в исковата молба възражение, че оспорената заповед е бланкетна. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, е мотивирана, спазена е процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ , установяват се извършените от ищеца деяния, описани в заповедта, но те не представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което и не обосновават налагането на това дисциплинарно наказание. Поради несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание с тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина, първоинстанционният съд е формирал извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 189 от КТ и същата е отменена.

Твърденията за незаконност на оспореното дисциплинарно наказание, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ; заповедта не е мотивирана съгласно 4 изискванията на чл. 195 от КТ; не е спазена процедурата по установяване и налагане на наказанието; вменените деяния не представляват нарушения на трудовата дисциплина; не е извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; при определяне на наложеното наказание е нарушено изискването на чл. 189, ал. 1 от КТ.

Между страните по делото няма спор, а и от представения трудов договор и допълнително споразумение към него се установява, че между тях съществува валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заема длъжността „главен асистент“ в отдел Паразитология-лаборатория „Експериментална и приложна паразитология“.

Със заповед на работодателя № 594/07.12.2023г., връчена на ищеца на 07.12.2023г., на последния е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. В мотивите на заповедта са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина: на заседание на комисия за оценка и класиране на постъпилите оферти по обществена поръчка с предмет „Доставка на ЕЛАЙЗА тестове и консумативи за клетъчно култивиране“, проведено на 21.11.2023г., в която комисия като член участвал и ищецът, след като бил поканен от председателя на комисията да покаже на другите членове на комисията къде в каталозите към офертата на участника „АА Медикъл България“ ООД по обособена позиция 13 е открил информацията, а именно – минимум 13 броя захари и 2 броя ензимни тестове, не е реагирал, а при повторно настояване реагирал остро и на висок глас заявил, че няма да гледа нищо, тъй като не е имал забележки по позицията, когато я е разглеждал, а след като председателя на комисията му заявила, че ще уведоми за това директора на НЦЗПБ с доклад, в присъствието на останалите членове от комисията започнал да крещи, че може да уведомява когото иска, дори и „арменския поп“, след което с арогантен тон я напсувал, с което е нарушил задълженията си по чл. 126, ал. 1, т. 9 и т. 13 и по чл. 8, ал. 1 КТ. Нарушението на трудовата дисциплина е квалифицирано по чл. 187, т. 8 и т. 10 КТ.

Настоящият съдебен състав счита, че заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата, при които то е извършено и в какво се изразява нарушението.

5

Нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 187, ал. 1, т.

10 КТ, като следва да се има предвид, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, че преди издаване на процесната заповед от ищеца са били поискани обяснения в разумен срок /достатъчен с оглед конкретните обстоятелства/ именно във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване на конкретните обстоятелства и момента на извършването му, като О. М. е дал писмени обяснения. От тяхното съдържание се установява, че той е разбрал какво точно нарушение му се вменява. Следователно на ищеца е била предоставена реална възможност да упражни правото си на защита в рамките на образуваното срещу него дисциплинарно производство.

Разпечатката съдържа 29 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89a131a4-bac5-424a-8129-3c12eeb8df51