Решение № 556 от 19.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110107884 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявени от „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, против ответника Б. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** -първоначално обективно кумулативно съединени облигационни специални положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,ал.1 ГПК , вр. чл.86, ал.1 ЗЗД както следва:

1.Отправено е искане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да бъде постановено съдебно решение, по силата на което със СПН спрямо ответника Б.С. да бъде установено съществуването и изискуемостта на вземанията на „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК *** ,произтичащи от договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гр.дело № 4121/2024 по описа на РС Варна, а именно:

- изискуема главница в размер на 1500 лв.

- изискуемо обезщетение за забава в размер на 436.59 лв., дължимо за периода от 22.03.2023г. до 27.03.2024 г.

- закона лихва за забава от периода от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането .

- специалните положителни установени искове са съединени в условията на ОСИ с осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 , т.3 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД със следното искане

2.-да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца такса за разглеждане съгласно Договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г. в размер на 116.68 лв. , дължима считано от 04.03.2023г., а именно „Кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане. Еднократната такса за разглеждане е дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от Кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план” - ведно със законната лихва за забава върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.06.2024 г. и до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът в сезиращата съда искова молба сочи, че в законоустановения срок и на осн.

1 чл. 415, ал. 1 ГПК предявява иск относно вземането си в размер на 2053.27 лв., включващо:

1500 лв. изискуема главница, 436.59 лв. изискуемо обезщетение за забава за периода 22.3.2023 - 27.3.2024 г., такса разглеждане съгласно договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г. в размер на 116.68 лв., дължима считано от 4.3.2023 г. /като е цитиран отново текста на който се позовава ищеца/, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението.

Сочи се, че след проведено заповедно производство, инициирано от ищеца в качеството му на кредитор, била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил. На осн. чл. 415 ГПК заповедният съд указал на кредитора /сега ищец в исковото производство/ възможността да предяви иск в 1 месечен срок от съобщението. С цел установяване съществуването на оспорените парични вземания по заповедта, ищецът предявява ОСИ с правно осн. чл. 422 ГПК в рамките на преклузивния срок, с което аргументира и правния си интерес от избраната форма на искова защита.

Видно от уточнителната молба, за отхвърлената част на вземането по заявлението заявителят - сега ищец е предявил осъдителен иск с цена 116.68 лв.

Искането си ищецът основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

На първо място ищецът сочи, че е финансово дружество, лицензирано от БНБ - БНБ 39998/30.4.2019 г., като информацията затова се съдържала и в регистъра на финансовите институции при БНБ - по чл.3 а от ЗКИ.

По същество ищецът сочи, че на 04.03.2023 г. между него и ответника бил сключен договор за кредит № L317184 от 04.03.2023 г., по който ищецът отпуснал кредит на клиента в размер на 1500 лв. с краен срок на договора 22.07.2023 г., с падежна дата 22-ро число и срок на договора 5 месеца. Твърди се че договорът бил подписан електронно чрез мобилно приложение МуIuteАрр, което било видно от 2-ра страница на договора и след сключване на договора кредитополучателят усвоил на 4.3.2023 г. кредита. Основните условия на кредита ищецът е посочил в табличен вид на стр.3 от исковата молба - сума по кредита 1500 лв., период на кредита 5 м., фиксиран лихвен процент 0 %, обща сума на лихвите за периода 0лв., такса за разглеждане 116.68 лв., ГПР 41,79 %, месечно договорно възнаграждение 0.00 лв., общ размер на всички плащания извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита 1616.68 лв.

Твърди се, че ДПК бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при спазване и на разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и съгласно чл. 7.13 от Рамково споразумение на „Ю. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителки кредити. На осн. чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ страните приемали , че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договора за кредит помежду им, подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значение на саморъчно подписани изявления /чл. 7.14 от Рамковото споразумение/. Пояснено е, че Закона за потребителски кредит допуска ДПК да се сключи и от разстояние, като в този случай съгл. чл. 5, ал. 9 кредиторът предоставял на потребителя стандартен европейски формуляр съгласно приложение 2, във вр. с чл. 5, ал. 13. В тази връзка ищецът нагледно представя в исковата си молба лог файл за проследяване на историята по кандидатстване, одобрение и сключване на кредита и усвояването му.

От отпуснатия кредит - главница в размер на 1500 лв. /преведена на 4.3.2023 г./ на Б.

С./, ищецът твърди, че отв.Б.С. не е погасил никаква част.

Твърди се, че таксата за разглеждане е за предварително разглеждане на документи на кандидат-кредитополучателя, дължима в деня на подписване на договора и възстановима от клиента с месечните вноски, съгласно погасителния план. По повод таксата за разглеждане на документи ищецът твърди, че кредитополучателя се е съгласил и приел Рамковото споразумение, общите условия, била му предоставена преддоговорна информация включена в Част втора - описание на основните характеристики на съответния кредит- т. 6 и за нея не важала закрилата на ЗЗПтр, т.к. все още кредитополучателят нямал качество потребителстраните били в преддоговорни отношения. Търси се заплащане по осъдителния иск таксата в размер на 126.68лв.

Твърди се от ищеца, че въпреки напомнянята кредитополучателят не погасил чрез плащане месечните погасителни вноски с падежни дати 22.03.2023 г. до 22.07.2023 г. вкл., изпаднал в забава. Изискуемостта на задължението сочи още ищеца, че настъпила на краен падеж- 22.07.2023 г. съгласно сключения между страните договор за кредит № L317184 от 2

04.03.2023 г.

Въз основа на изложеното по -горе ищецът е предявил ОСИ с правно осн. чл. 422 ГПК и и осъдителния си иск за заплащане на таксата за разглеждане на документи, като претендира и присъждане на законни лихви върху главниците. Обективирано е искане за присъждане в полза на ищеца на разноските по заповедното и по исковото производство.

В подкрепа на твърденията и исканията ищецът моли по делото да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба копия от документи и да бъде приложено като доказателство заповедното дело - ч.гр.д. № 4121/24 по описа на РС Варна.Обективирано е искане делото да се гледа в отсъствие на представител на ищеца.

Ищецът желае постановяване на решение пи условията на чл.238, ал. 1 ГПК - ако са налице условията затова. В условия на евентуалност е заявил и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. А. С., ЕГН ********** с адрес: ***, тел. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. Г. М. от ВАК, личен №*** , с адрес на кантора: *** е депозирал писмен отговор на предявените срещу него искове по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 79 ЗЗД.

Исковете ответникът намира за допустими.

Исковете ответникът намира за неоснователни, като оспорва същите по основание и размер.

Ответникът твърди, че между него и „Ю. Б." ЕООД не е сключван приложения с исковата молба договор за кредит №L317184, поради което между страните не възникнало твърдяното облигационно правоотношение, по силата на което на С. да е предоставен потребителски кредит в размер на 1500 лева при посочените в този договор условия.

С. твърди, че не дължи процесните суми, тъй като не е обвързан с надлежно подписан договор за потребителски кредит със сочения кредитор. В тази връзка оспорва представеното с исковата молба копие на договор за кредит за кредит №М317184. Твърди, че не е подписвал такъв договор електронно, както се сочи в исковата молба. Посоченото на втора страница отбелязване на името на ответника и други данни не представлявало електронен подпис или електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕУУ.

Б.С. твърди, че не е осъществявал договаряне, чрез средствата за комуникация от разстояние, по електронен път, както се сочи в исковата молба. Не осъществявал никаква комуникация с представител на „Ю. Б.“ ЕООД, чрез мобилно приложение ***, че бил попълвал заявка за кандидатстване за кредит в цитираното мобилно приложение, а дори и да попълнил такава не бил давал съгласие за сключване на реален договор и конкретно за договора, на който се позовава ищецът. Б.С. не бил приемал Рамково споразумение за потребителски кредити №880829964, нито му било предоставяно такова. Не му бил предоставен стандартен европейски формуляр съгласно прил. 2 към чл.5, ал. 2 ЗПК. Не му бил предоставян екземпляр от нито един от документите, приложени с исковата молба.

Видно за ответника било от приложените /към исковата молба/ стандартен европейски формуляр, рамково споразумение и декларация, че същите не били подписани от никого. Не ставало за ответника ясно как му били предоставени.

Твърди се ясно от Б.С., че не се е съгласявал да бъде обвързан с електронни изявления, подписани с електронен подпис.

Посоченият в договора за кредит телефонен номер не се ползвал от С..

Ответникът твърди, че загубил личната си карта и в тази връзка се касаело за злоупотреба с личните му данни, за което подал жалба в Прокуратурата.

С оглед гореизложеното, обобщава възраженията си ответника , че между страните не е възникнала надлежна облигационна връзка по силата на която, кредиторът да е предоставил потребителски кредит на С., поради липсата на сключен между тях писмен договор съгласно чл. 10 от ЗПК, вкл. по реда на ЗПФУР.

С. е категоричен, че реално не му е предоставена и не е усвоявал главницата в размер на 1500 лева.

В тази връзка оспорва представения документ, наречен разписка за извършено плащане от 04.03.2023 г. 11:05 часа, като неподписана от него. На 04.03.2023 г. твърди Б.С., че не е бил в офис на „ Изи пей „ и не е получавал никакви суми, нито подписвал документ за получаването им.

3

2. Ако се приеме, че реално има сключен писмен договор за потребителски кредит, то ответникът прави следните възражения по него:

2.1. Договорът според ответника е недействителен респ. нищожен, като сключен в противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит/ЗПК/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/ и Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, както и че основните му параметри не са индивидуално договорени.

Преди сключване на договора на ответника не била предоставена по надлежния ред преддоговорна информацията съгласно глава II, раздел първи от ЗПК съответна по чл. 8, 9 и 10 от ЗПФУР предвид твърденията в исковата молба, че договорът се е осъществил, чрез средствата за комуникация от разстояние.

Съдържанието на договора не отговаряло на изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК.

Документите не били написани в изискуемия размер на шрифта - не по-малък от 12. Не била предоставена пълна, ясна, вярна и разбираема информация съгласно приложимите закони, включително по отношение реда за даване на съгласие за сключване на договора от разстояние, правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които се посочва и последиците от неупражняването му. Въобще не му бил предоставен стандартен европейски формуляр прил. 2 към ЗПК, още по-малко в достатъчно време преди да бъде обвързан от договора.