Решение № 1511 от 17.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3058/2024
- Вид
- Решение № 1511
- Подписан
- 17.12.2025
- Състав
- Мария Георгиева, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10, ал.1 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1511 гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Георгиева
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000503058 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство П. В. Й. и третото лице помагач „САЙТ ИНВЕСТ“ ЕООД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 09.08.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 23.08.2024 г.) обжалват в цялост Решение № 4075/05.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 5400/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 3 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от Н. С. Нестеров -първоначалния ищец по делото и наследодател на въззивника, положителните установителни искове за собственост срещу Б. Л. С. и З. С. А., заместена на основание чл.227 от ГПК от Т. Л. З. за установяване правото му на собственост, придобито по наследство и давност върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр.София, *** с площ 923 кв.м.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В.
Л., с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощни приложени на л.10 по настоящото дело и на л.104 от гр.д.№ 7311/2017 г по описа на СГС, І-4 състав. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 22.08.2024 г., приложен към жалбата.
1
Предвид горното въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.
Въззивниците поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба се излага подробно фактическата обстановка по спора. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че елементите на владението не се установяват, като не се установява наследодателят на ищците по явен, несъмнен начин да е манифестирал намерението си да свои вещта, както и че имотът не е бил ограден, в него не са извършвани подобрения, не е имало постройки. Твърди се, че съдът абсолютно произволно и необосновано се доверява на показанията на посочените от ответниците свидетели В. Д. П. и С. С. М. и в същото време отхвърля показанията на посочените от ищцовата страна свидетели С. Д. П. и П. Й. С., като не е обсъдил съобразно чл.172 ГПК изложените доводи за заинтересованост на посочените от ответниците свидетели. Поддържа се още, че в мотивите си първоинстанционният съд не е обсъдил събраните многобройни писмени доказателства извън представените от страните нотариални актове, които в своята съвкупност и съотнесени към показанията на посочените от ищцовата страна свидетели по несъмнен начин установяват упражняваното от наследодателя на ищците владение върху процесния имот.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което уважи предявения иск. Претендират се разноските по водене на делото и пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната по жалбата страна-ответницата Т. З. чрез назначения й особен представител адвокат Л. К., с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение и потвърди първоинстанционното решение по подробни съображения изложени в отговора, които са по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор и от ответника Б. Л. С. чрез пълномощника му адвокат П., който също оспорва въззивната жалба по подробни съображения по съществото на спора изложени в отговора и след анализ на събраните пред първоинстанционния съд гласни и 2 писмени доказателства.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилнозаконосъобразно и обосновано. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.
С оглед на предмета на настоящото производство, очертан с въззивната жалба Решение № 4075/05.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 5400/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 3 състав, се обжалва в неговата цялост.
В открито съдебно заседание въззивниците - ищец и трето лице помагач, чрез процесуалния си представител молят съда да уважи въззивната им жалба по аргументите изложени в нея, както и тези в представените по делото писмени бележки. От ищеца се претендират разноските направени и пред двете инстанции.
В открито съдебно заседание въззиваемият-ответник Б. Л. С., чрез процесуалния си представител оспорва като неоснователна въззивната жалба и по съображенията подробно изложени в отговора. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззиваемата-ответница Т. З. и чрез назначения й особен процесуален представител оспорва въззивната жалба по подробни съображения изложени в отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Останалите въззиваеми-ответници, редовно призовани не се явяват, не изпращат представители, не изразяват становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Н. С. Н., починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Й. З. Б., Н. З. Т., И. З. Н., М. В. К., П. В. Й., М. С. Г. и В. С. Ш. против Б. Л. С. и З. С. А., заместена на основание чл.227 от ГПК от Т. Л. З. за установяване правото му на собственост, придобито по наследство и давност върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес:
3 гр.София, *** с площ 923 кв.м.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че първоначалният ищец по делото Н. С. Н. е починал в хода на настоящото производство на 05.02.2019 г.
От представеното удостоверение за наследници от 14.06.2022 г. на СО, район Младост, се установява, че същият е починал като разведен, без деца, поради което е наследен от наследници по закон от трети наследствен ред, т.е. негови брат и сестра по майчина линия, които обаче са починали преди него, поради което и по право на заместване ищецът е наследен от низходящите на неговия брат и сестра, без ограничения в степените, както следва: Й. З. Б., Н.
З. Т., И. З. Н., М. В. К., П. В. Й., М. С. Г. и В. С. Ш..
Въззивният съд констатира, че в настоящото производство по делото незаконосъобразно с протоколно определение от 22.06.2023 г. и като страна в производството е конституирана А. Г. Ш.-преживяла съпруга на низходящ на починалата сестра М. И. Ш..
Съпрузите на низходящите на братята и сестрите, не могат да наследяват по право на заместване. В този смисъл е изцяло императивната разпоредба на чл.10, ал.1 от ЗН, както и съдебната практика-Решение № 155 от 13.03.2025 г. по гр.д. № 3073/2023 г., Г.К., ІІ Г.О. на ВКС и др.
В случая М. И. Ш. - сестрата на общия наследодател - Н. Н., починала преди него, се замества в наследяването по закон от сина си С. С. Ш., който също е починал и се замества в наследяването по закон от децата си М. С. Г. и В. С. Ш., но не и от преживялата си съпруга, както първоинстанционният съд неправилно е приел.
Следва да се посочи също така, че наследниците на починалия ищец са конституирани с Определение № 376/08.02.2021 г. по в.гр.д.№ 2202/2020 г. на Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав, между които не е А. Г. Ш..
И двете страни по делото се легитимират като собственици на процесния недвижим имот въз основа на издадени в тяхна полза констативни нотариални актове, както следва:
4
Ответниците Б. Л. С. и З. С. А. са признати за собственици, при равни квоти от по ½ ид.ч. на имота на основание наследяване по закон от своя баща Л. С. А. по отношение на ответника Л. и на лично основание по отношение на ответницата Алексиева в качеството й на съсобственик в прекратената със смъртта на съпруга й Л. С. А. СИО. Праводателят на ответниците от своя страна се легитимира като собственик на основание сделка: покупко-продажба обективирана в нотариален акт № 18, том CLX, дело № 32545 от 21.12.1993 г.
В полза на двамата ответници е издаден констативен нотариален акт № 32, том І, рег.№ 1298, дело № 20/19.05.2017 г. на нотариус Б. Н., поправен с нотариален акт № 35, том І, рег.№ 1624, дело № 24/22.06.2017 г. на нотариус Б.
Н..
От приетото по делото удостоверение за наследници № 1123/18.04.2018 г. на СО, район Триадица се установява, че Л. С. А. е починал на 21.02.2009 г. и е наследен от наследниците си по закон: съпруга-ответницата З. С. А. и двамата си синове Б. Л. С. и Л. Л. А.. Видно от нотариален акт № 35, том І, рег.
№ 1624, дело № 24/22.06.2017 г. на нотариус Б. Н. З. С. А. и Л. Л. А. са се отказали от наследството на починалия техен наследодател Л. С. А., които откази са вписани в особената книга. Съдебно удостоверение по гр.д.№ 68649/11.11.2015 г., удостоверяващо отказа от наследство на Л. Л. А. е прието като доказателство по делото. След отказа от наследството на своя съпруг, ответницата З. С. А. се е легитимирала като собственик на ½ ид.ч. от имота в качеството й на съсобственик в прекратената със смъртта на съпруга й Л. С. А.
СИО.
От извършената справка в АВ, СВ с изх.№ 482/07.02.2019 г. се установява, че нотариален акт № 18, том CLX, дело № 32545 от 21.12.1993 г. не се намира по реда си. При извършена справка в двойно входящ регистър под № 42422/21.12.1993 г. с дело 32545, е вписан акт за продажба на недвижим имот със страни: П. Т. Т., Р. А. С..
Оригинал или официално заверен от АВ, СВ препис от нотариален акт № 18, не е представен от ответниците до приключване на съдебното дирене.
Представен е нотариално заверен препис от нотариус Н., който е оспорен от ищеца и това оспорване е основателно, с оглед безспорно установеното, че оригинал на този нотариален акт не се намира в АВ, СВ по реда си и не е представен от ответниците до приключване на съдебното дирене пред двете 5 съдебни инстанции. Следователно и при липсата на оригинал, не става ясно как нотариус Н. е заверила представения пред нея препис.
Ищецът Н. С. С. е признат за собственик на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност с констативен нотариален акт № 72 от 15.06.2017 г., том І-А, рег. № 9765, дело № 71 от 19.08.2016 г.
За установяване на упражняваното от ищеца първостепенния съд са събрани свидетелски показания. владение, пред
Свидетелят С. Д. П. установява, че познава Н. Н. повече от 40 години.
Знае за имота на Н., който се намира в близост до Южен парк в края на ул.
„Славище“, близо до ул. „Богатица“. Често ходел в имота, защото в края на 80те години лично правил барачка за инструменти и градинска тоалетна. След 1991 г. също често ходел в имота, като последно бил там през 2017 г., когато правил оградата на мястото на старата. Имотът винаги бил заграден с бетонови колци и мрежа, а отвън имало дървена порта.
Свидетелят П. Й. С. установява, че познава Н. също от много дълги години, от 1978 г. Знае за имота на Н., който се намира в края на ул. „Славище“ почти на ул. „Боготица“ на ъгъла. Когато се запознал с Н. и майка му, имотът имал телена ограда. По-често започнал да посещава имота, когато през 1985 г. се преместил да живее в гр. София. След 1991 г. посещавал имота поне веднъж месечно, защото свидетелят живеел в близост-кв.Стрелбище. Помагал при подмяна на оградата през 2017 г. В имота имало барака и външна тоалетна. Имотът през цялото време е бил заграден и до него няма свободен достъп.
Пред първоинстанционния съд са събрани и показания на свидетелите на ответниците.
Свидетелят В. Д. П. установява, че познава Б. С.. Преди години свидетелят се занимавал с недвижими имоти и започнал да предлага имота на Б. в Южния парк на различни инвеститори за строителство. Това било около 2013-2014 г. Установява, че имотът е дворно място около един декар, който бил празен като се тръгне от ул. „Богатица“, басейна Спартак, в дясно се намирал между блоковете в една затапена улица „Славище“. В имота имало доста растителност, храсти, дървета, не бил обработван. Не е имало ограда.