Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 20.11.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 404/2025
Вид
Решение № 195
Подписан
20.11.2025
В сила
20.11.2025
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.485, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.494, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.136, ал.1, т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.136, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500404 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 14610/24.07.25г. на БОС от Д. И. Л., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „С.“, ул. „С. ш.“ № ***, чрез адвокат М. Р. от *АК със съдебен адрес: гр. С., ул. „П.“ № *, ет. *, офис ** против решение № 487/20.06.2025г. по в.гр.д.№ 709/2025г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която съдът разпределил с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД в полза на взискателите Р. А. Г. и Н. Г. Г. , сума над 150 000лв. до общ размер на 183 429.64лв., за вземане, обезпечено с първа по ред законна ипотека върху имота, предмет на принудителното изпълнение по изп.д.№ 1355/2023г. на ЧСИ Таня Маджарова, гр.Бургас.

Твърди неправилност на решението в тази част и моли за отмяната му и разпределяне в нейна полза на допълнителна сума от 33 429.21лв., освен разпределената с решението на окръжния съд сума в размер на 8 308.50лв.

Излага оплаквания относно размера на обезпеченото вземане на взискателите Р. Г. и Н. Г. Счита, че в обезпеченото вземане не се включват суми за лихви, както приел окръжният съд, защото при учредяване на законовата ипотека вземането не е отбелязано като лихвоносно.

1

Моли в горната част решението да бъде отменено и в нейна полза разпределена цитираната по-горе сума. Не ангажира доказателства.

От въззиваемите е депозиран надлежен отговор само от Р. А. Г. и Н. Г.

Г.. Считат, че атакуваното решение е правилно. Излагат аргументи. Молят да бъде потвърдено.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред надлежната инстанция и е допустима.

Фактическата обстановка по делото е безспорна между страните, описана е подробно по в.гр.д.№ 709/2025г. по описа на БОС, затова настоящият състав я споделя по реда на чл.272 ГПК и накратко приема следното:

Производството по изп.д.№ 20238030401355 по описа на ЧСИ Т.Маджарова, рег.№ 803 на КЧСИ, е образувано по молба от Р. А. Г. и Н. Г. Г., с приложен към нея ИЛ за описаните в него суми, които „Свеж вятър“ ЕООД е осъдено да заплати на взискателите, а именно: сумата от 76 694 евро главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3 000лв. – разноски по делото за д.такса.

Вземането на кредиторите е обезпечено с вписана в тяхна полза законна ипотека по сключения между Р. и Н. Г.и като продавачи и купувача – „Свеж вятър“

ЕООД договор, извършен с н.а.

№

************************************.

Изпълнението е насочено срещу ПИ с идентификатор 61042.**.*** по КККР на с. Р., общ. С., подробно описан по изпълнителното дело, ведно с изградената в него вилна сграда с идентификатор 61042.**.***.* по КККР на с. Р., общ. С., както и правото на строеж, съгласно Разрешение за строеж № **/**.**.**** г. издадено от О. С. за „вилна сграда № 2“, със ЗП – 127.12кв.м. и РЗП – 417.12кв.м., с предвидени в нея самостоятелни обекти, всички описани подробно в изготвеното впоследствие постановление за възлагане на имота по изпълнителното дело.

В хода на принудителното производство за събиране са присъединени и други вземания на същите взискатели по други изпълнителни листи.

Присъединени са и други кредитори, между които НАП, чрез ТД – Бургас на 2 осн.чл.458 от ГПК - за публични вземания в размер на 123 363.38лв. към 09.01.2024г. – стр.116 по изп.дело и след вписана възбрана върху имота в полза на ТД на НАП – Бургас с вх. рег.№ 15611, акт № 87, том 4 от 03.12.2019г. на Служба по вписванията при БРС. Присъединена е и О. С. за вземания за данък сгради за продаваемия имот в размер на 4 880лв., както и други кредитори на същия длъжник.

За удовлетворяване на взискателите е започнало осребряване на имущества на длъжника „Свеж вятър“ ЕООД. В периода от 21.12.2024г. до 21.01.2025г. е насрочена и проведена публична продан на описания по-горе имот, с обявена начална цена от 210 844.80лв., без ДДС. Междувременно длъжникът бил дерегистриран по ЗДДС и публичната продан приключила с възлагане на имота на купувача „Ренесанс“ ЕООД, предложил цена от 210 985.80лв.

Тази цена била формирана както следва: От изготвената оценка на имота – за ПИ *** – 95 200лв.; за СГРАДА с идентификатор *** – 73 200лв.; за ПРАВО НА СТРОЕЖ за построяване на вилна сграда № 2 – общо 124 440лв. без ДДС – стр.442, т.2 по изп.дело. При приложение на разпоредбата на чл.485, ал.4 от ГПК началната цена на първата публична продан била определена на 234 272лв. без ДДС.

При намаляване на цената само на терена до 80% към първата публична продан началната му тръжна цена е възлязла на 76 160лв.

Първата публична продан била обявена за нестанала и била обявена втора, приключила с продажбата на целия имот на купувача „Ренесанс“ ЕООД.

При втората публична продан началната тръжна цена на имота била определена на 90% от началната цена по първата продан – чл.494, ал.2 ГПК и така цената само на терена е възлязла на 68 544лв. без ДДС.

Както бе посочено по-горе, длъжникът бил дерегистриран по ЗДДС и цената, на която бил възложен имотът била 210 985.80лв., т.е. със 141.80лв. повече от началната тръжна цена.

При извършване на разпределението на получената сума, ЧСИ, след като разпределил суми, приети от него като такива с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД, удовлетворил вземането на Община Созопол за дължими данъци за недвижимия имот в размер на 4 880лв., предпочтително по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД и пристъпил към удовлетворяването на кредиторите с вписани 3 ипотеки върху продадения имот – привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.

В полза на Р. Г. и Н. Г. била разпределена сума по чл.136, ал.1, т.3 и чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в размер на 191 070.12лв. Поради недостиг на събраната от проданта сума, останалите кредитори останали неудовлетворени.

Против разпределението била депозирана въззивна жалба от Д. И. Л. – кредитор с вписана втора по ред договорна ипотека върху ПИ с идентификатор 61042.**.*** по КККР на с. Р., общ. С. по договор за заем, сключен с н.а.

№

*****************************************************.

Д. Л. е присъединен по право кредитор, но не е била включена в разпределението и съгласно разясненията по т.1 от ТР № 2/2021г. от 22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС има право на въззивна жалба, за да бъде включена в него при проверката му от съда.

Видно е, че с жалбата, по която е образувано настоящото производство пред Апелативен съд - Бургас, извършеното разпределение по в.гр.д.№ 709/2025г. на Окръжен съд - Бургас се атакува само в частта относно разпределените между кредиторите с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД сума и по-конкретно се твърди, че в полза на Р. Г. и Н. Г. по този ред привилегия е разпределена сума по-голяма от следващата им се, която сума следвало да бъде разпределена на Д. Л.

В останалата част разпределението не се обжалва и при приложение на разясненията по ТР № 2/2021г. от 22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС настоящият съд се произнася само по въведените в жалбата оплаквания.

За да прецени основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Видно от двата нотариални акта, с които Р. и Н. Г.и и Д. Л. се легитимират като кредитори на „Свеж вятър“ ЕООД с право на предпочтително удовлетворяване на основание вписани в тяхна полза ипотеки върху един и същи недвижим имот, този ипотекиран имот не съставлява целият изнесен и продаден на публична продан имот на длъжника „Свеж вятър“ ЕООД, а само теренът на УПИ І – 11082 с площ от 2 903 кв.м, находящ се в землището на с. Р., община С., местността „Ф.“, който съответства на поземлен имот с идентификатор № 61042.**.*** по КККР на с. Р., община С., без бъдещото строителство в него към датата на двата договора .

4

В мотивната част на решение № 293 от 25.03.2024г. по в.гр.д.№ 306/2024г. по описа на БОС този въпрос е разискван и съдът приел, че при сключване на договорите за ипотека страните по тях не са посочили изрично, че ефектът на вещната тежест ще се разпростре и върху бъдещото строителство в имота. Безспорно е установено, че към сключване на двата договора в имота не е имало застрояване. По тази причина вземанията на страните не са обезпечени с новопостроената сграда и с правото на строеж върху имота по одобрените строителни книжа и инвестиционен проект за застрояване на имота. В тази връзка съдът се позовава на Определение № 854 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева.

Следва заключение, че Р. и Н. Г. - с вписана първа по ред ипотека и Д. Л.

– кредитор с вписана втора по ред ипотека може да се удовлетворят предпочтително само от получената цена за терена. Следва заключение, че с разпределяне на сумата от 68 544лв., за колкото е продаден теренът, ипотекираното имущество е изчерпано и дори и съразмерно да се прибави част от сумата от 141.80лв. – горница над началната тръжна цена, тя не е от съществено значение.

След като бъде осребрен ипотекираният имот и обезпечените кредитори получат съответни суми от неговата цена, остатъкът от вземането им вече не е обезпечено и се разпределя по правилото на чл.136, ал.3 ЗЗД, след удовлетворяване на вземанията на привилегированите кредитори от предни редове, т.е. за остатъка от вземанията си те са хирографарни кредитори.

След удовлетворяване на кредиторите по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, следващ по ред кредитор с привилегия по чл.136, ал.1, т.6 е Държавата, в лицето на НАП, чрез ТД – Бургас с вземане от 217 892.86лв. към датата на разпределението – стр. 540, т.2 по изп.дело.

С оглед всичко описано следва заключение, че жалбата на Д. Л. не е основателна. В нейна полза е разпределена сума при нарушение на чл.136 от ЗЗД, но по причина, че НАП не е обжалвала разпределението, че съгласно т.1 от ТР № 2/2021г. от 22.11.2022г. по т.д.№ 2/2021г. ОСГТК на ВКС настоящият съд се произнася само по въведените в жалбата оплаквания и липсват жалби от останалите страни по делото, разпределението по в.гр.д.№ 709/2025г. по описа на БОС не подлежи на изменение. Положението на Д. Л. – единствен 5 жалбоподател, не може да бъде влошавано, затова съдът следва само да отхвърли жалбата й.

Водим от горното, БАС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба вх.№ 14610/24.07.25г. на БОС от Д. И. Л., ЕГН: ********** от гр. С., кв. „С.“, ул. „С. ш.“ № *** чрез адвокат М. Р. от *АК със съдебен адрес в гр. С., ул. „П.“ № *, ет. *, офис *-* против решение № 487/20.06.2025 г. по в.гр.д. № 709/2025 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас, 20.11.2025 г.