Акт от 14.02.2022, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 47/14.02.2022г. гр. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Бисерка

Бойчева при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 26 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от „Б.И.” ЕООД със седалище и адрес на управление *** представлявано от С.С., чрез процесуалния му представител адвокат М.У. от САК против Решение №260133 от 16.11.2021 година на Районен съд - Лом, постановено по АНД № 206 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № М-31-ДНСК-14 от 07.04.2021година издадено от заместник Началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с което на „Б.И.” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя инж. С.Д.С. в качеството му на упражняващо строителен надзор на строеж от четвърта категория: „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. *** по КККР/, за извършено административно нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и ал. 6 ЗУТ, е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00лева /пет хиляди/, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че издаденото НП не съдържа описание на нарушението, дата и място на неговото извършване, както и обстоятелства при които е извършено и доказателства които го потвърждават, поради което е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че описанието на нарушението не е ясно и не дава възможност на касатора да разбере какво е имал предвид административния орган, поради което е нарушено правото му на защита. По нарушението на материалния закон сочи, че вмененото административно нарушение е несъставомерно. Сочи, че представените в съдебно заседание заповеди №522/1979г. и №РД-14-02-148/18.03.1982г. на МСА не са посочени в НП, а са приети едва в съдебното производство, поради което и строителната забрана не е била налице. В съдебно заседание процесуалния представител на касатора адвокат М.У. *** поддържа касационната жалба като моли за отмяна на първоинстанционното решение и на издаденото НП. Подробни съображения развива в представено по делото писмено становище. Претендира сторените разноски по представен списък.

Ответника по касационната жалба чрез надлежно упълномощения Цветомила Иванова Харалампиева служител с юридическо образование оспорва касационната жалба, като по съществото на делото моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи за законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на касатора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в мотивите на съдебния акт правилно е прието, че са събрани достатъчно доказателства за извършеното нарушение и правилно е приложен материалния закон.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С касационната жалба не са представени писмени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Административен съд-Монтана, в настоящия касационен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните, извърши проверка на оспореното решение и след преценка на събраните по делото доказателства, установи следното:

Наказателното постановление е издадено срещу „Б.И.”

ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на упражняващо строителен надзор на строеж от четвърта категория: „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. *** по КККР/, за извършено административно нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и ал. 6 ЗУТ, като на основание чл. 237, ал. 1, т.

6 от ЗУТ е наложена административно наказание – имуществена санкция. Районния съд е приел от фактическа страна, че на 09.09.2020 г. главният архитект на община Лом съгласувал и одобрил инвестиционен проект и издал разрешение за строеж за „Ремонт и реконструкция на църковен храм „Свети Никола Стари“ (основна сграда, помощна сграда, камбанария) и благоустрояване на двора“, находящ се в УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. *** по КК/. Имотът се намира в североизточната част на кв. „Боруна“, на територията на регистрирано от „Геозащита Плевен“ ЕООД свлачище с № MON 24.44238.92. В качеството си на лице, упражняващо строителен надзор касатора „Б.И.“ ЕООД, съставил комплексен доклад с положителна оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към въпросния строеж. Заключението от комплексния доклад е, че това съответствие е налице и е предпоставка да бъде издадено разрешително за строеж. При извършена проверка на 16.09.2020 г. от служители на РДНСК – Монтана във връзка с издаденото разрешение за строеж, било установено, че комплексния доклад с оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежа, е изготвен в нарушение на правилата и нормативите за устройство на територията – в свлачищен район с наложена строителна забрана и при липсата на предварително съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, за което е съставен и констативен протокол. При тези факти и представените в съдебно заседание допълнителни доказателства неоспорени от касатора в настоящето производство въззивния съд е приел, че при реализиране на административно наказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като е обсъдил доводите за дата и място на извършване на нарушението и неговото описание, приел е, че не е нарушено правото на защита на касатора. При правилно анализиране на правните норми съотнесъл фактите към извършеното административно нарушение чл. 142, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 96, ал. 4, т. 3 и чл.96, ал. 6 ЗУТ, съобразно основанието по чл.

237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и предвидената в него санкцията, като потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция в настоящия състав приема, че жалбата е неоснователна, а Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от представената Заповед №РД-13-196/01.07.2019 г. на началника на ДНСК, с която в т.12 са предоставени правомощия на заместник началник на ДНСК да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции за всички категории строежи.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя установената от районния съд фактическа обстановка, която съответства и на описаната в АУАН и НП, както и изведените от районния съд правни изводи за материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е анализирал в цялост, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като е извел правилни и обосновани правни изводи за процесуална законосъобразност на АУАН и НП. Фактът на извършеното нарушение и неговото авторство са безспорно установени и доказани.

Правилно е приложен материалния закон, тъй като чл. 237, ал.

1, т. 6 ЗУТ регламентира точно случаите свързани с изготвянето на комплексен доклад и оценка на съответствието, които следва да се съобразяват с изискванията на чл. 142, ал.

5 ЗУТ. По делото пред районния съд са събрани относимите доказателства, включително и такива, установяващи попадането на УПИ IX, кв. 16 по плана на гр. Лом /ПИ с ид. *** по КК в свлачище от Регистъра на свлачищните райони. Тези доказателства не са били оспорени пред въззивния съд, който е съд по доказателствата. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 от ЗУТ към Дв. Бр.101/2015г. е императивна и изисква даването на предварително съгласие от министъра за всички строителни и монтажни работи, за които се изисква разрешение за строеж. За предвиденият ремонт и реконструкция на църковен храм "Свети Никола Стари" - основна сграда, помощна сграда и камбанария, се изисква разрешение за строеж, а след като това строителство ще се извършва в регистриран свлачищен район, е необходимо и предварителното съгласие на министъра в този см. е Решение по адм. дело № 6828/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова.

Не е налице допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта и наказателното постановление, което да води до отмяна на последното, още по-малко да е ограничено правото на защита на административно наказаното търговско дружество, чиято отговорност е безвиновна. За да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 237, ал 1,т.6 от ЗУТ, е необходимо и достатъчно да се установи, че юридическото лице извършило оценка за съответствие на инвестиционния проект в нарушение изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ, което в случая е констатирано при извършена проверка на 16.09.2020г., видно от съставения констативен протокол №Л-25. С оглед на това съдът намира, че датата на извършване на нарушението е посочената в констативния протокол за извършената проверка, спомената в АУАН и НП. Самият момент при липса на предварително съгласуване от МРРБ предвид свлачищния район не е елемент от фактическия състав на нарушението и същият не би могъл да се посочи от административно наказващия орган в АУАН и наказателното постановление. Поради това, в конкретния случай, извършването на нарушението не е обвързано с конкретна дата, която да бъде посочена в АУАН и наказателното постановление и липсата на такава не съставлява процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП. След като в АУАН и НП изрично е посочена датата на извършване на проверката на място на строежа, съдът приема, че датата на извършване на нарушението е достатъчно конкретизирана и не се е стигнало до ограничаване или нарушаване правото на защита на лицето. С оглед на тази дата както правилно е отразил и въззивния съд не са изтекли визираните в чл. 34 от ЗАНН срокове. От друга страна законодателят в чл. 53, ал.2 от ЗАНН категорично постановява, че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако е установено по безспорен начин извършването на деянието, кой е авторът, т.е. самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен, поради което и твърденията на касатора за липсата на конкретна дата и място на нарушението не съставлява основание за отмяна на НП поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила . Строгото съблюдаване на законните реквизити досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление, но обосноваността на последното, обаче, зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата административно наказателна преписка от която безспорно се установява и датата на нарушението и датата на констатирането, както и мястото на извършване на административното нарушение посочения имот с индивидуализиращите му се данни предмет на оценка за съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания за издаване на разрешение за строежа.

Разпечатката съдържа 30 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89a0876c-380d-4b87-8936-0f8f4826ec0b