Решение № 285 от 03.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000572 по описа за 2022 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по две въззивни жалби против решение №260216 от 21.03.2022г. на СГС, ТО, VI-20 състав, постановено по т.д.№ 2340/2019 год.

Ищецът в първата инстанция Р. Д. Г. чрез адв.К. Б. обжалва решението в отхвърлителната част /съгласно уточнителна молба от 12.05.2022г.л.75/, с която са отхвърлени предявените от него против БНТ искове по чл.65,ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП за сумата от 45 586,87 лева, представляваща част от претендирано възнаграждение за последващо /вторично/ ползване на епизоди от сезони 1 - 5 на аудиовизуално произведение - телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“, създадени с участието на ищеца като оператор съгласно Договори от 04.20.2011 г., 07.09.2011 г., 01.08.2012 г., 15.01.2014 г. и от 22.01.2016 г. и по чл.86 ЗЗД за сумата от 25 089,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 07.11.2016г. до предявяването на иска – 07.11.2019г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло предявените искове и приеме, че възнаграждението на ищеца като един от операторите на филма за вторично ползване на произведението следва да бъде начислено съобразно сключените 1 договори за 5-те сезона от сериала върху нетните приходи на продуцентаответник, ведно със законната лихва за забава, както е поискано в ИМ. Моли съдът да присъди на процесуалния представител и разноски на основание чл.38, ал.1ЗАдв.

В законния срок е постъпил отговор от БНТ чрез адв.М. М. с развити в него подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му отхвърлителни части като правилно и съобразено със закона.

БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ чрез адв.М. М. обжалва решението на СГС единствено в частта, с която е уважен иска по чл.65,ал.1, във вр. с ал.2 от ЗАПСП и БНТ е осъдена да заплати на ищеца възнаграждение за горницата над 28 156,52 лева до присъдената сума от 43 707,10 лева. В останалата част намира решението за правилно.

Жалбоподателят твърди, че в обжалваната му осъдителна част решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, като неправилно съдът не е признал /изключил е/ от разходите на продуцента някои от тях, подробно описани във въззивната жалба.Твърди, че от брутния приход на продуцента следва да се изключат и тези разходи и едва след това да се начисли дължимото на ищеца-оператор възнаграждение за вторично ползване, което трябва да е процент от нетния приход на продуцента. Моли за отмяна на решението в частта за горницата над 28 156,52 лева, до която сума признава предявения иск.

В законния срок е постъпил отговор от Р. Г., с който оспорва жалбата на БНТ като неоснователна. Отговорът е подробно мотивиран. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от БНТ част.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите, съображенията, развити в отговорите и събраните по делото доказателства, приема следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Съдът подробно и аргументирано е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с относимите законови разпоредби на ЗАПСП, както и сключените между страните договори, тълкувал е при условията на чл.20 ЗЗД клаузи от тези договори, установявайки действителната обща воля на страните. Както фактическите, така и правните изводи на съда се възприемат изцяло от въззивния съд, поради което и при дадената му процесуална възможност на основание чл.272 ГПК препраща изцяло към изводите на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е уважил частично иска по чл.65, ал.1 вр. ал.2 ЗАПСП за сумата от 43 707,10 лв., представляваща авторско възнаграждение за вторично ползване на правата му като един от операторите 2 на епизоди от сезони 1-5 на телевизионния сериал „Под прикритие“, съгласно договори от 04.20.2011г., 07.09.2011г., 01.08.2012г., 15.01.2014г. и от 22.01.2016г., ведно с дължимите лихви и разноски, като е отхвърлил исковата претенция на това основание за горницата над присъдената сума до претендираната от 89 293,97 лв. като неоснователна.

На основание чл.86 ЗЗД е присъдил лихва за забава върху главницата от 41 478,16 лв. за периода 24.07.2019 г. - 06.11.2019 г. в размер на 1 221,30 лв., като е отхвърлил иска над този размер до претендирания от 42 926,05 лв. като неоснователен.

За да уважи исковете по чл.65,ал.1, във вр. с ал.2 ЗАПСП, съдът е приел, че в случаите на използване на авторското произведение на ищеца, продуцентът му дължи „справедливо възнаграждение“ за вторично използване, което се подчинява на първо място на договореното между страните, а само ако то противоречи на справедливостта, размерът му може да се определи по друг начин, според това, което обичайната практика влага в понятието „справедливо възнаграждение“ и което е станало предмет на изследванията на вещите лица по делото. Приел е, че в настоящия случай страните са постигнали съгласие отчислението за вторично ползване да се извършва въз основа на нетните приходи и доколкото справедливият характер не е отречен от вещите лица, не е намерил основания за преизчисляване на този размер от гледна точка на сумата, която авторът би получил пряко от ползвателите. За да стигне до този извод, съдът е взел предвид уговореното между страните в чл.5, ал.3 от договора за Сезон 5 от сериала - 3 % от нетните приходи на продуцента. За Сезони от 1 до 4 уговорката относно размера на възнаграждението се съдържа в препращането към Правилника на БНТ, който от своя страна препраща към Приложение № 13 на Класификатора (ако не е уговорен конкретен размер в индивидуалните договори, би се приел максималният от 3 %). Съдът е определил процесното възнаграждение на база на нетния приход на продуцента, като е аргументирал кои разходи следва да се приспадат и кои не.

Тези изводи напълно се споделят от този състав.

Както е отбелязал и първоинстанционният съд, по силата на чл.65,ал.1 ЗАПСП операторът има право на справедливо възнаграждение за вторичното използване на авторското му произведение, като дължимостта му не е обусловена от това дали е уговорена (арг. чл.65, ал.1, изр.1, предл. посл.).

Това възнаграждение може да бъде определено по съгласие на страните (продуцент и автор) при сключване на договора за създаване на произведението, но дължимостта му не отпада, ако не е договорено законът императивно посочва, че всякога се дължи възнаграждение за вторично използване, като определя неговия размер чрез използване на понятието „справедливо“. Това означава, че в нарушение на императивната норма би било договаряне на такова възнаграждение по начин или в размер, които са в разрез със справедливостта и тогава такава уговорка би била нищожна като противоречаща на императивна законова разпоредба.

3

В настоящия случай във всеки от петте договора страните са постигнали съгласие относно начина на определяне на размера на възнаграждението, дължимо за вторично използване на произведението от продуцента (в качеството му на ползвател) - съгласно клаузата на чл.5, ал.1 и 2 от договорите /за Сезони от 1 до 4 вкл./ операторът се съгласява да получава това възнаграждение чрез дружеството за колективно управление на авторски права, с което продуцентът има сключен договор и при неговите условия, а ако такъв няма - възнаграждението да се изплаща по цените, посочени в Правилника на БНТ.

В чл.5, ал.3 от Договора от 22.01.2016 г. за Сезон 5 е уговорено, че когато продуцентът отстъпва на трето лице право за използване на филма, ще заплаща на оператора 3% от нетните приходи от съответния вид използване след приспадане на дължимите разноски и такси за този вид използване и разноски за възстановяване на инвестицията в размер от 20 % (чл.5, ал.3 от договора от 22.01.2016 г.).

Основният спорен въпрос между страните както в първата, така и във въззивната инстанция е концентриран върху това, дали отчислението за възнаграждение на оператора за вторично използване на авторското произведение следва да се извърши въз основа на брутните приходи на продуцента или върху неговите нетни приходи, както и дали размера на възнаграждението е справедлив, както изисква разпоредбата на чл.65,ал.1 от ЗАПСП.

След анализ на петте договора за сезоните от 1 до 5 на сериала между продуцента БНТ и оператора-ищец може да се приеме, че уговорка относно размера е налице за всички от петте сезона - за сезони 1-4 тя се съдържа в препращането към Правилника на БНТ, който от своя страна препраща към Приложение № 13 на Класификатора (и ако не е уговорен конкретен размер в индивидуалните договори, би се приел максималният от 3 %), а за Сезон 5 уговорката е в чл.5, ал.3 - 3 % от нетните приходи на продуцента.

Размерът на това възнаграждение може да е уговорен или не, но във всички случаи трябва да е справедлив. Както е приел и първоинстанционният съд, законът не дефинира понятието „справедливо възнаграждение“, поради което се налага то да бъде изпълнено със съдържание във всеки конкретен случай, със съдържанието, което обичайната практика влага в него. Като източник относно справедливия размер на подобно възнаграждение следва да се използват данните от експертните заключения на вещите лица, доколкото същите са изследвали и познават практиката в процесната област.

Противно на поддържаното от ищеца, вещото лице А. не сочи, че обичайното или справедливо възнаграждение за вторично ползване следва да се определи на база брутните приходи на продуцента. В основното си заключение сочи, че не е налице изрична уговорка относно размера на възнаграждението за вторично ползване от трети лица за епизодите от сезони 1-4, защото приема, че липсва договаряне, каквото Правилникът на БНТ 4 изисква, както и че след успешното реализиране на Сезон 1 страните е следвало да включат такава уговорка в следващите договори, особено за това продуцентът да формира нетни приходи чрез приспадане на нетипични според вещото лице разходи. Именно поради липсата на изрична уговорка вещото лице заключава, че използваният от продуцента начин не е съответен на договорите, но не сочи, че съответен би бил единствено подходът за определяне на възнаграждението въз основа на брутните разходи. При разпита в о.с.з. на 23.09.2020 г. ВЛ изрично уточнява, че ако ищецът е бил съгласен с подобен начин на отчисления, „не би следвало да има претенции, че се правят прекалено големи разноски“.Допълнителното заключение определя размери на възнагражденията, изхождайки от брутните приходи на продуцента, но не поради формиран извод от вещото лице, че това следва да бъде базата, а с оглед поставената по почин на ищеца задача в този смисъл.

В о.с.з. на 27.01.2021 г. вещото лице А. сочи, че практиката за отчисление при книгоразпространението е въз основа на коричната цена, но отбелязва, че „няма представа каква е практиката при другите случаи“.

Вещото лице М. е категорична, че обичайната практика за отчисляване на авторски възнаграждения ползва като основа нетния приход, формиран след приспадане на разходите по сключване и реализация на договора между продуцента и ползвателя/последващия разпространител (вкл. разходи за командировки, превод, амортизационни отчисления, ако има специфично оборудване и др.). При разпита ВЛ отново потвърждава, че разходите за дистрибуция и субтритиране, ако са поети от продуцента, следва да се приспаднат при формиране на нетния приход, от който се извършват отчисленията.

С оглед заключенията на съдебните експертизи и обясненията на ВЛ в о.с.з. съдът е направил логичния извод, че уговореният размер на отчисленията - 3 % от нетните приходи (за сезони 1-4 - максималният процент според Класификатора, а за Сезон 5 - според чл.5, ал.3) е справедлив, тъй като съответства на обичайната практика.