Решение № 49 от 07.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Враца, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420201028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. И. Т. от гр.Враца против НП № 24-0967-001071/23.10.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което за извършени две нарушения, съответно по чл.25, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 200.00 лв., на основание чл.179, ал.2, врал.1,т.5 ЗДвП и за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон, както и за недоказаност на нарушенията. На база тези доводи се иска и цялостна отмяна на НП.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се прави бланкетно искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши 1 преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява изцяло неоснователна, при следните съображения:

На 06.09.24 г. около 09.50 ч., настоящият жалбоподател управлявал л.а.“Фолксфаген Шаран“ с рег.№**** в гр.Враца, в района на кооперативния пазар, като в автомобила освен него пътувала и св.М.С.. При управлението на автомобила по ул.“Ген.Леонов“ до №32 с посока на движение ул.“Д.Йоцов“, жалбоподателят предприел маневра за заобикаляне на паркиран в дясно друг л.а.“БМВ Х5“ с рег.№**** като непреценявайки разстоянието „го зажулил“, причинявайки леки материални щети и по двата автомобила в задните им врата, броня, калник и др. Това му поведение било забелязано от случайни очевидци, между които и св.А. М.-служител в търговски обект на местопроизшествието. Въпреки, че очевидците се размахали и му подали визуално сигнали, жалбоподателят не спрял и продължил движението си с автомобила. Веднага след инцидента, св.А.М. сигнализирала собственика на потърпевшия, паркиран автомобил, който на свой ред незабавно подал телефонен сигнал до ОДМВР-Враца.

На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип на служители на сектор „ПП“-Враца в състав-св.Б.Б. и Р.И.. След обективна преценка на ситуацията, включваща снемане на устни сведения от наличния очевидец-св.А.М., оглед на местопроизшествието и на паркираното МПС, двамата свидетели издирили и установили и другия участник в ПТП-тонастоящ жалбоподател.След визуален оглед и на неговия автомобил, при който били установени и открити физически следи от ПТП, съвпадащи с тези по другия автомобил, полицейските служители съставили констативен протокол за ПТП №1848168/06.09.24 г., отразяващ констатираните обективни находки и който протокол е подписан от настоящият жалбоподател като участник в ПТП-то без възражения. Съставен е и процесния АУАН №1345516/06.09.24 г. срещу настоящия жалбоподател за извършени две нарушения - по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП, също подписан от 2 него без възражения.

Последвало е подаване на писмени такива по реда и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, в които жалбоподателят без да отрича по същество фактите относно инцидента, е изложил твърдения за това, че не е действал виновно, умишлено, поради незначителността на причинените материални щети по двата автомобила. По повод тези възражения и в рамките на правомощията по чл.52, ал.4 ЗАНН, АНО е извършил допълнителна проверка за разследване на спорните обстоятелства чрез снемане на допълнителни писмени сведения от наличните свидетели- А.М. и Р.И.. След преценка на преписката, като краен резултат възраженията са били счетени за неоснователни и е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушенията, на жалбоподателя са наложени съответни административни наказания в минимален законов размер по чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП и по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП.

Гореизложените фактически положения съдът възприе след съвкупна оценка и анализ на приобщените по делото по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно: от данните в цитирания протокол за ПТП, който освен, че е подписан от жалбоподателя без възражения и представлявайки официален удостоверителен документ, не е бил последващо оспорен от него по административен ред. Към изложените в протокола фактически констатации, съвпадащи и с тези изложени в процесните АУАН и НП, в случая са налице и преките свидетелски показания на случайния очевидец-св.А.М., в съчетание и с тези на двамата полицейски служители Б.Б. и Р.И., които на свой ред също са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.

При така описаното състояние и обем на ангажираната от АНО доказателствена съвкупност, съдът я кредитира изцяло, още повече, че в случая от страна на жалбоподателя не са противопоставени никакви оборващи я други доказателства. В тази връзка единствено са налице свидетелските показания на ангажираната от жалбоподателя свидетелка М.Симеонова, която на свой ред обаче, с нищо не променя установената по делото от другите доказателствени източници фактическа обстановка, доколкото без да отрича управлението на автомобила от жалбоподателя по време и място, посочени в АУАН и НП, в т.ч. и възможното причиняване на ПТП, свидетелката 3 единствено твърди, че „двамата не са усетили нищо, иначе са щели да спрат“, т.е. излага изцяло субективно мнение и оценка за ситуацията.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В процесуален аспект съдът не констатира никакви нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, още по-малко съществени такива, представляващи формално основание за отмяна на НП:

АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, видно от приложената към адм.преписка Заповед № 8121з -1632 – 02.12.2021г. на Министъра на МВР. Двата акта съдържат и всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в това число дата и място на извършване на нарушенията със съответните обективни и субективни признаци и на обстоятелствата, при които са констатирани.

Налице е и пълно съответствие на фактическото описание на двете нарушения с цифровата им квалификация по чл.25, ал.1, съответно по чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП, както и с последващата им правна санкция по чл.179, ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП и по чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП. Видно от съдържанието на АУАН и НП, фактическите констатации относно обективните параметри на конкретно вмененото нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП са ясно и недвусмислено посочени, а именно- причиняване на ПТП вследствие предприета маневра за заобикаляне на друго паркирано МПС, без при извършване на тази маневра да е преценено разположението на последното върху пътното платно. С това правото на защита на жалбоподателя /което е преди всичко по фактите/, е ясно и категорично очертано, поради което и всички изложени в обратен смисъл доводи на жалбоподателя, свързани с недостатъчна конкретизация на точната хипотеза на чл.25, ал.1 ЗДвП, се явяват изцяло голословни и неоснователни.

Неоснователни се явяват и всички останали изложени в жалбата възражения за налични процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НПпо чл.42, ал.1, т.6 и т.9 ЗАНН и по чл.57, ал.1,т.5, т.8 и т.12 ЗАНН. Съгласно константната съдебна практика, дори и да са налични, пропуски в съдържанието на АУАН и НП от вида на посочените в жалбата, нямат отношение към редовността на АУАН и НП от формална външна страна, тъй като не засягат правото на защита на санкционираното лице. Поради това и не 4 представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

От материалноправна страна:

Предвид гореизложения доказателствен анализ, в случая по делото безспорно се установи факта на извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП, като вследствие несъобразяване с конкретната пътна обстановка и месторазположение на друго паркирано МПС, жалбоподателят е извършил неправомерно маневра за заобикалянето му, причинявайки ПТП, с материални щети и по двата автомобила. За така извършеното нарушение, жалбоподателят следва да понесе административно-наказателна отговорност по чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП. Безспорно се установи и че след причиняване на ПТП-то, жалбоподателят не е спрял, за да установи последиците от неправомерното си поведение в нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, за което същият следва да понесе отговорност и съгласно чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Понастоящем в действащия ЗДвП е налице специална разпоредбачл.189з ЗДвП /в сила от 23.12.21 г./, която изрично изключва приложението на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. В този смисъл, в процесния казус остават без правно значение фактите дали и доколко процесното ПТП е било „леко“ и с „незначителни материални щети“, съответно дали поради тези факти е налице „маловажен случай“ на нарушение, изключващо наказуемостта му.

На последно място, по делото безспорно се установи, че и двете нарушения са извършени от жалбоподателя виновно-непредпазливо, в конкретна форма-небрежност по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК.Това на свой ред е достатъчно за субективната съставомерност на нарушенията и тяхната наказуемост, съгласно изричните разпоредби на чл.7, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.11 ЗАНН. Затова и последната група възражения на жалбоподателя, свързани с факта на недоказано умишлено извършване на процесните нарушения, също се явяват неоснователни.

За двете извършени нарушения, АНО е наложил минималните по вид и размер административни наказания, предвидени в разпоредбите на чл.179, ал.2 ЗДвП и по чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП, поради което и и не се налага последващо обсъждане на въпросите за съразмерност и справедливост на тези санкции.

5

При така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП№24-0967-001071/23.10.2024 г. на Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР-Враца, с което на В. И. Т. от гр.Враца, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.25, ал.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., както и за извършено нарушение по чл.123, ал.1,т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1,т.5 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6