Решение № 1 от 12.01.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Луковит, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20224320100522 по описа за 2022 година

Предявени са от „ Форуком и компания“ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *******, представлявано от Д.Г., чрез адв. И. И. против С. А. С., ЕГН ********** от ******* по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК от ЗЗД вр. чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца по Договор за потребителски кредит № 000КН[1]00838132/26012017 от 26.01.2017 г. за следните суми: 900 лева главница, 242.00 лева договорна лихва за периода от 26.01.2017г до 25.09.2017г., 407.28 лева законна лихва за периода от 25.09.2017г до 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане , за които суми по ч.гр.д. № 259/2022 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 26.01.2017г в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснати такива на клона на ищеца постъпва нова заявка за кредит от С.

А. С.. По описана в обстоятелствената част на исковата молба процедура на 26.01.2017г е сключен Договор за потребителски кредит № 000-КН[1]00838132/26012017 с ответницата, като сумата на потребителския кредит е 900 лева и кредитополучателят се е задължил да я върне на осем равни месечни вноски с падежна дата на всяко 25-то число. Към момента на предявяване на иска от ответницата не са постъпили плащания по договора за потребителски кредит. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение е поискано снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл.410 от ГПК.Районен съд-Луковит е уважил искането,като е издадена заповед по ч.гр.д. №259/2022г. На 07.10.2022г ищецът е получил съобщение, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК/, както и му е указано,да подаде иск относно вземането си в едномесечен срок. Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено съществуване на действително и подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника за сумата от 1549.28 лева,от които 900 главница,договорна лихва в размер на 242.00 лева за периода от 26.01.2017г до 25.09.2017г., както и за сумата от 407.28 лева законна лихва за периода от 25.09.2017г до 11.03.2022 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира 1 съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явява и не изпраща свой пълномощник в първото заседание по делото. Не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

В депозираната по делото молба ищецът, чрез пълномощника си, прави искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК, като делото се разгледа в отсъствие на ищеца.

Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като прие, че са налице предпоставките за това:

На първо място, ответникът в предоставения по чл. 131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебното заседание, за което е бил редовно призован. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място – налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноските по настоящето производство в общ размер на 390,99 лв.

/30,99 лв. доплатена държавна такса и 360,00 лв. за адвокатско възнаграждение/, както и разноските в заповедното производство в общ размер на 390,99 лв. /30,99 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение/.

Водим от горното и на основание чл.239, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът С. А. С., ЕГН ********** от ******* ДЪЛЖИ на ищеца „ Форуком и компания“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *******, представлявано от Д.Г., чрез адв. И. И. по Договор за потребителски кредит № 000-КН[1]00838132/26012017 от 26.01.2017 г. следните суми:

900 лева главница, 242.00 лева договорна лихва за периода от 26.01.2017г до 25.09.2017 г., 407.28 лева законна лихва за периода от 25.09.2017г до 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /07.11.2022 г./ до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 259/2022 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ Форуком и компания“ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *******, представлявано от Д.Г., чрез адв. И. И. сумата от 390,99 лв. разноски за настоящото производство и сумата от 390,99 лв. разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

2

3