Решение № 397 от 10.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500363 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие.

Производството пред РС-Ихтиман е било образувано въз основа на молба от К. Л. И. лично и като майка и законна представителка на малолетните деца К. Б. К., родена на 22.03.2016 год. и Р. Б. К., родена на 19.06.2017 год. против Б. Б. К., с правно основание чл.

4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответника са бивши съпрузи, като след прекратяването на брака чрез развод упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на майката, като е определен режим на лични отношения с бащата. На 12.05.2022 год., когато децата се върнали в дома на майката след пребиваването им при бащата в изпълнение на режима на лични отношения, същите изглеждали зле, като К. била със зачервени очи и бузи, цялата трепереща, с белези от пръсти по лицето, а Р. имала синини и рани по лицето и тялото и разплакана споделила, че баща й я бил и я е дърпал за ушите, за което молителката подала сигнал в отдел „Закрила на детето“ при ДСП-гр. Е.П. със заявления вх. № СИГ/Д-СО-ЕП/47 и № СИГ/Д-СО-ЕП/48 от 13.05.2022 год. Сочи също така, че на 24.05.2022 год. бащата взел децата от дома им съгласно установения режим, като на следващата сутрин молителката установила, че предишния ден децата са карали колело на улицата без каска или без каквито и да било обезопасителни аксесоари, като Р. е паднала и е ударила главата си. Б. К. не е предприел никакви действия относно запазване на живота и здравето на малолетното дете, 1 като не го завел и на лекар. Твърди още, че на 28.05.2022 год. сутринта, когато вземал децата от дома им молителката го уведомила, че в джоба на Р. има хапчета, предписани от лекарите със схема как да се приемат. Връщайки се на следващата сутрин, децата споделили, че бащата не е дал лекарството. С това Б. К. поставил в риск живота и здравето на детето, което прекарало мозъчно сътресение. До следващия ден бащата упражнявал и психически тормоз над децата, като им крещял, че „На Р. нищо й няма“ и че „майка им е със сътресение на мозъка“. Децата били уплашени и много стресирани, когато се върнали от дома на бащата. По отношение на молителката И. ответникът също упражнил домашно насилие с описаните по-горе действия/бездействия, изразяващо се в психически и емоционален тормоз, породен от притеснението за децата й в резултат на това неправомерно поведение на К..

Моли съда за задължи ответника да се въздържа от извършване на психическо и емоционално насилие и да постанови подходящи мерки за защита по отношение на нея и малолетните деца.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.

С решение № 71/31.03.2023 год. по гр.д. № 567/2022 г. по описа на РС-Ихтиман съдът е наложил на Б. Б. К. следните мерки за защита: задължение на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К. И. и малолетните деца К. Б. К. и Р.

Б. К., както и забрана да приближава пострадалите, жилището в гр. Е.П., ул. „Н.“ № 78 и местата им за социални контакти и отдих, детските заведения, местата за извънкласни занимания и местоработата на К. И. на по-малко от 50 метра – чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от три месеца от датата на постановяване на решението, като му е наложил и глоба в размер на 800 лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като мерките са наложени за извършен акт на домашно насилие на 12.05.2022 год. и за периода от 28.05.2022 год. до 29.05.2022 год. по отношение на децата, изразяващ се в упражняване на физическо насилие на първата дата чрез удар по бузите на К. К. и дърпане на ухото на Р. К., както и упражняване на психическо насилие през посочения период чрез вербална агресия и заплахи: „на Р. нищо й няма“ и че „майка ви е със сътресение на мозъка“, „Защо сте казали на майка си, че Р. е паднала“, както и акт на домашно насилие спрямо К. Л. за осъществено емоционално и психическо насилие чрез осъщественото към децата физическо и психическо насилие с гореописаните действия. Молбата за защита е отхвърлена за твърдяния акт на домашно насилие на 24.05.2022 год., изразил се в необезопасяване на детето Р. и неупражняване на надзор, докато детето карало колело, както и непредприемане на мерки за установяване на здравословното му състояние след падане от колелото. В тази част решението не е обжалвано от молителите и е влязло в сила.

С решението ответникът е осъден да заплати на молителката К. И. сумата 700 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и държавна такса 25 лева.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която е уважена молбата за защита като неправилно, с искане за отмяната му и за отхвърляне изцяло на молбата. Счита, че по 2 делото са ангажирани достатъчно доказателства, които опровергават изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Въззиваемите оспорват жалбата.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителите възпроизвеждат фактическата обстановка, описана в молбата за защита и конкретните обстоятелства във връзка с актовете на насилие на посочените по-горе дати.

По делото е представен социален доклад от 25.07.2022 год. на ДСП-Е.П., според който по сведения на двамата родители постановеният съдебен режим на лични отношения се изпълнява доброволно от страните. В качеството им на родители К. Л. и Б. К. са консултирани многократно относно риска за психическото и физическото развитие на децата при въвличането им в родителския конфликт. Насочвани са за ползване на социални услуги.

Според показанията на св. П. – социален работник в ОЗД към ДСП-Е.П. през м. май 2022 год. и двамата родители подавали сигнали, като сигналът на ответника бил за нарушаване на разпореждане за доближаване на жилището му от страна на майката на децата, а жалбата на К. Л. била във връзка с инцидент, при който детето било без наколенки и каска, когато паднало от колело и си ударило главата. Родителите често подавали взаимно и сигнали за синини по краката на децата и леки наранявания, като впоследствие при установяване на причините за тях ставало ясно, че те са безобидни и са се случили по време на игра на децата или каране на велосипеди. На 13.05.2022 год. майката и детето К. посетили ОЗД, като същото нарисувало картина и съобщило за някои провинения на бащата по отношение на двете деца, а именно – че им дърпал ушите и ги удрял по бузата, когато си разхвърляли стаята. При срещата пред социалния работник по детето нямало видими белези от насилие. На зададените му въпроси детето отговаряло след одобрението на майката, като непрекъснато поглеждало към нея. В проведен разговор с бащата по този повод същият отрекъл да е прилагал каквито и да било насилие спрямо децата. Двамата родители са консултирани за възможността да ползват социална услуга с цел снижаване на напрежението и нормалното общуване с децата. Във връзка с посочения случай на 12.05.2022 год. не били предприети мерки, тъй като децата били видимо обгрижени, спокойни и в добро психоемоционално състояние.

Според показанията на св. И. – сестра на молителката, на 12.05.2022 год. децата били при баща си за осъществяване на определения режим на лични отношения. когато били върнати в дома на майката, детето К. било със зачервено лице и разплакана, а Р. била със зачервени уши и имала драскотини. Когато влезли споделили, че баща им ги е бил и е дръпнал ушите на Р.. К. имала следи от пръсти по лицето. На 29.05.2022 год., когато децата също се върнали след престой при бащата споделили, че същият не е дал на Р. лекарство, което й било предписано от лекар заР. полученото няколко дни по-рано сътресение на 3 мозъка при падане от колелото, въпреки че ответникът бил изрично предупреден от майката къде е сложила лекарството и как да се дава. След този престой при бащата децата споделили, че пред тях същият коментирал, че не е нужно Р. да взема лекарства, както и че не детето, а майка има проблеми с главата. Децата ходели с нежелание при бащата, като споделяли, че ги е страх, защото ги наказва. На датата 12.05.2022 год. свидетелката не е присъствала при предаването на децата, а ги е видяла непосредствено след това.

Съгласно показанията на св. Ц. – сестра на ответника, същата знае за случай на падане на детето Р. от колелото, като се подпряла на ръчички, но след това продължила да си играе. Не е удряла главата си. И двете деца са с много фина кожа и лесно получават синини. Не помни случай бащата да пропусне да даде нужните на децата лекарства. За случая на 24.05.2022 год. знае, че педиатърът на детето е предположил, че същото има сътресение на мозъка, но тази диагноза била отречена след преглед в болница „Пирогов“.

По делото е приложен видеофайл, приобщен по реда на чл. 204 от ГПК към доказателствения материал чрез оглед от районния съд в съдебно заседание на 25.10.2022 год., на който се вижда запис на дете, което стои изправено държейки и мачкайки с едната си ръка дрехата, с която е облечено и на което лице от женски пол задава въпроси и отговаряйки на същите детето разказва, че когато е вземано от баща му, той го бие, а на детето Р. дърпа ухото.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Молбата по чл. 4 ЗЗДН по отношение на твърдяните актове на домашно насилие е допустима - подадена е в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от закона.

Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, по следните съображения:

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Анализът на представените по делото доказателствата налага извода, че на посочените в декларацията дати – 12.05.2022 год. и 28.05.2022 год. – 29.05.2022 год. не е извършен акт на насилие от страна на ответника спрямо молителите.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда приложеното по делото веществено доказателство - видеозапис. Съгласно чл. 204, ал. 1 ГПК по молба на страните или служебно съдът може да назначи оглед на движими или недвижими вещи или освидетелстване на лица с или без участие на вещи лица. Огледът и освидетелстването могат да бъдат извършени както от целия състав на съда, когато той е тричленен, така и от делегиран член на същия съд или от друг делегиран съд (чл. 204, ал. 2, изр. 2 ГПК).

Веществените доказателства се събират чрез тяхното прилагане по делото и 4 възпроизвеждането им от съда при извършен оглед или с помощта на вещо лице (напр. възпроизвеждане съдържанието от магнитен или друг траен носител в писмена форма чрез изготвяне и изслушване на съдебна експертиза). Снимките, аудио- и видеозаписите представляват веществени доказателства, ако са съставени случайно, а не за нуждите на процеса. В случая е очевидно, че приложеният по делото видеозапис не е направен случайно, а е изготвен, за да обезпечи доказателствените нужди на молителите в настоящия и/или други спорове. Правилата на българският граждански процес не допускат съставянето на доказателства с оглед процеса, като ако такива са налице, то последните не следва да бъдат обсъждани от съда, тъй като тези доказателства са създадени именно за нуждите на процеса от страна на майката на децата – молители в настоящото производство. По делото не се установи от показанията на нито един свидетел - очевидец бащата да е упражнил физическо насилие над децата при престоя им в дома му на 12.05.2022 год. Не може да се приемат за верни твърденията в молбата единствено въз основа на разказа на самите деца, тъй като същите не са подкрепени от приетите по делото доказателства, а децата са манипулирани и от двамата родители, вкл. чрез тенденциозно задавани въпроси или контролирани отговори на въпроси, поставени при срещите на децата със социалните работници. Доказателство за това е и създаването на самия видеозапис. Видно от показанията на св. П., родителите често подавали взаимно сигнали за синини по краката на децата и дребни наранявания, като впоследствие при установяване на причините за тях ставало ясно, че те са безобидни и са получени по време на игра. На 13.05.2022 год. при срещата пред социалния работник по детето К. не е имало каквито и да било белези от насилие, а същото било спокойно и в добро психоемоционално състояние. С оглед това не може да се приеме за доказано по делото, че на посочената в молбата дата бащата е упражнил физическо насилие спрямо децата. По делото не се установява и твърдяното психическо насилие през посочения по-горе период по отношение на молителите. Самите реплики, посочени в молбата като основание за търсене на закрила, не могат да се квалифицират като вербална агресия и отправяне на заплахи: „на Р. нищо й няма“, „майка ви е със сътресение на мозъка“, „Защо сте казали на майка си, че Р. е паднала“. Съдът намира, че отправянето на тези реплики, дори да бяха доказани по делото, не представлява акт на домашно насилие, а именно - действие, причиняващо страх, безсилие, емоционално неравновесие или чувство на подчиненост.