Определение № 366 от 13.05.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Перник, 13.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500270 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 233/06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 895/2022 г. на Р. районен съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от ищците С. Г. К., М. Г. К. - П., Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К., Ц. Б. Д. срещу ответниците К. К. Д., Ц. З. З., С. В. Н. и С. С. Р., с който молят съда да постанови решение, с което:

1. Да ги признае за изключителни собственици по отношение на ответниците С. С. Р. и С. В. Н., които са завзели част от следния недвижим имот, а именно: незастроен недвижим имот, с площ от 200 /двеста/ кв.м., част от имот планоснимачен номер 320 /триста и двадесет/ в квартал 18 /осемнадесети/, находящ се в населената част на село Д., община Р., област П., при граници на частта от този поземлен имот по скица: улица, от две страни общински имот и С. С. Р. и С. В. Н. с урегулиран поземлен имот /парцел/ *** /***/, която част от имота попада в урегулиран поземлен имот /парцел/ *** /***/ по плана на селото и да ги осъди да им предадат владението на конкретизирания по-горе недвижим имот;

2. Да ги признае за изключителни собственици по отношение на ответниците К. К. Д. и Ц. З. З., които са завзели част от следния недвижим имот, а именно: незастроен недвижим имот, с площ от 200 /двеста/ кв.м., част от имот планоснимачен номер 320 /триста и двадесет/ в квартал 18 /осемнадесети/, находящ се в населената част на село Д., община Р., област П., при граници на частта от този поземлен имот по скица: общински имот, С. С. Р. и С. В. Н. с урегулиран поземлен имот /парцел/ *** /***/, урегулиран поземлен имот /парцел/ *** /***, който по разписан лист все още се води на Б. Г. К./ и *** /***, който по разписан лист все още се води на Е. Г. К./, в квартал 18 /осемнадесети/ по плана на селото, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на конкретизирания по-горе недвижим имот. С решението съдът се е произнесъл на осн. чл. 78 от ГПК и по разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от С. Г. К., М. Г. К. - П., 1

Л. Г. К., Ю. Г. С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д., чрез адвокат Б. Б., с която се обжалва първоинстанционното решение като се твърди, че същото е порочно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че съдът не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните по делото доказателства, не е обсъдил направените от ищците доводи и възражения. Сочи се, че атакуваното решение не отговаря на нито едно от изискванията по чл. 235, ал. 2 от ГПК и чл. 12 от ГПК. Счита, че към решението са изложени схематични и бланкетни мотиви, които не отразяват самостоятелната правораздавателна дейност на първоинстанционния съд като инстанция по съществото на спора, като се излагат подробни съображения в тази насока. В продължение с въззивнта жалба се твърди, че при постановяване на съдебното решение, решаващият съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС. На следващо място с жалбата се правят оплаквания, че районният съд незаконосъобразно и необосновано е приел, че направените искови претенции са неоснователни, като се твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по несъмнен начин е установено, че ищците притежават процесните недвижими имоти по наследство от общите им наследодатели Е. Г.

К. и Б. Г. К., на които те са единствени и законни наследници. В подкрепа на направените твърдения се сочат и конкретни нотариални актове, удостоверяващи собствеността на процесните имоти, като се допълва, че същите не са били оспорени от ответниците по делото. По подробно изложени аргументи се твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид наличието на представените нотариални актове, свидетелските показания на свидетелите А. К. П.- съпруг на ищцата М. Г. К. - П., С. Г. П. и В. В. Т., както и заключението на експерта по назначената съдебно-техническа експертиза, което е довело до неправилни изводи и постановяване на неправилен съдебен акт. Въз основа на подробно изложени доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в цялост и постановяване на ново, с което исковите претенции да бъдат уважени. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Постъпила е и допълнителна въззивна жалба от С. Г. К., М. Г. К. - П., Л. Г. К., Ю. Г.

С., К. Г. А., К. М. К. и Ц. Б. Д., чрез адвокат Б. Б., с която се заявява, че се поддържа първоначално подадената такава. Отново се излагат твърдения, че при постановяване на своето решение решаващият съд не е взел предвид представените по делото нотариални актове, от които се установява собствеността върху процесните имоти. Моли се настоящият състав на съда при постановяване на своето решение да вземе предвид изложените от ищците съображения, като отмени атакуваното решение на районния съд и уважи изцяло предявените искови претенции. Направено е искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от С. В. Н. и С. С. Н.а, чрез адв. П. Х. и Р. М., с който се изразява становище, че същата е неоснователна. На първо място се сочи, че с въззивната жалба и допълнителната такава не са наведени никакви конкретни основания и възражения срещу постановеното от първата инстанция решение и фактическите и правни изводи до които е достигнал съда. Твърди се, че изложените в жалбите твърдения са бланкетни, без каквато и да е конкретика относно твърдяната неправилност на атакуваното решение и липсата на мотиви. За напълно невярно се сочи направеното твърдение, че съдът не е взел предвид цитираните както в исковата молба, така и в жалбата множество нотариални актове. В продължение за невярно се сочи и твърдението, че районният съд не е извършил обстойна и задълбочена преЦ. и анализ на представените от страните доказателства, като се излагат аргументи в тази насока. Навеждат се твърдения, че ищците не са установили по безспорен и категоричен начин по отношение на коя точно част се претендира ревандикация, както и че по делото не е проведено доказване, че ответниците осъществяват владение или държане на претендираната за ревандикация част. Намира, че от събраните по делото доказателства, извършвайки пълна и 2 задълбочена преЦ. на доказателствения материал, районният съд е достигнал до правилен извод за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции. Моли се съда атакуваното решение да бъде потвърдено изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. К. Д. и Ц. З. З., чрез адв. З. Б., с който се твърди, че въззивната жалба и допълнителната такава са неоснователни и, че същите съдържат нови фактически твърдения, които не следва да бъдат обсъждани.

Решението на първоинстанционният съд като краен извод за отхвърляне на предявените искове се сочи за правилно и законосъобразно, като същевременно се изразява несъгласие с част от фактическите констатации и изводи на съда, макар да се счита, че същите не са повлияли на крайния извод на правораздаващия орган. Излагат се съображения въз основа на които се твърди, че по делото не е установено право на собственост, притежавано от ищците да е накърнено от ответниците каквито твърдения били изложени в исковата молба.

Допълва, че по делото не е установено ищците да са собственици на процесен имот или спорна част. С отговора се поддържа твърдението, че по делото не е установено ответниците да са „завзели“ части от имот, който да е собственост на ищците по наследство, като се излагат аргументи в тази насока. На следващо място с отговора са направени твърдения, че въззивната жалба е схематична и бланкетна, като се сочи, че направените с нея оплаквания относно правилността на изводите на съда всъщност представляват настояване съдът да възприеме направените с исковата молба твърдения. Изразява се несъгласие с поддържаното в жалбата оплакване, че от събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че ищците са притежавали процесните имоти по наследство, като се допълва, че четирима от ищците не са успели изобщо да докажат, че са наследници на който и да е от двамата посочени наследодатели, а останалите са доказали, че са наследници само на един от наследниците на Е. К.. За невярно се сочи направеното с жалбата твърдение, че ищците били единствени и законни наследници на наследодателите на процесните имоти. Излага се, че направените с въззивната жалба и допълнителната такава твърдения са неправилни и неоснователни поради което следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивнта жалба и допълнителната такава от И. П. Р., чрез адв. Р. А., с който са направени твърдения, че постановеното от Районен съд – гр. Р. решение е правилно и законосъобразно. Излагат се съображения, че направените с жалбите оплаквания за неоснователни, като се твърди, че ищците не са доказали по безспорен и категоричен начин коя точно част претендират за своя. Сочи, че К. К. Д. и Ц. З. З. са собственици на имота на годно правно основание, който са придобили чрез правна сделка от И. Р.. В продължение се твърди, че съдът подробно е изследвал както представените нотариални актове, така и събраните по делото доказателства въз основа на което е достигнал до правилен извод и е постановил правилен съдебен акт.

Моли се съда жалбите да бъдат оставени без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено.

С решение № 19 от 26.01.2024 г., Районен съд – гр. Р. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 233/06.12.2023 г. по гр. дело № 895/2022 г., като: на стр. 9, ред 22-23, от горе, вместо: „разноски в размер на 700 лв. - за всеки един от ответниците или общо 1400 лв.“, да се чете: „разноски в размер на 600 лв. - за всеки един от ответниците.

В срока по чл. 259 от ГПК е постъпила и въззивна жалба от К. К. Д. и Ц. З. З., чрез адв. З. Б., с която са направени твърдения, че решението за поправка е недопустимо по отношение на всички ответници по делото, като се сочи, че съдът е направил поправка не в 3 диспозитива на решението, с каквото искане е сезиран, а в мотивите на същото – т.е. произнася се по непредявено искане. Отбелязва се, че в мотивите решаващият съд не е приел, че е сезиран с искане да намали поради прекомерност възнаграждението, платено от Д. и З., нито е стигнал до извода, че го намалява, а е счел, че възнаграждението на другите двама ответници следва да се намали до следващия се на Д. и З. размер. Сочи, че районният съд е счел исканията за основателни, но като резултат вместо исканата поправка в диспозитива е извършил поправка в мотивите в обратен на поискания смисъл. На следващо място са направени твърдения, че с молбата за допускане на ОФГ е направено алтернативно искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, по което искане Районен съд – гр. Р. не се е произнесъл изобщо. С въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и защото поправката по чл. 247 от ГПК може да се извърши само в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. В заключение се излага, че решението е недопустимо, респективно неправилно и необосновано, тъй като съдът е констатирал, че от представените доказателства реално са извършени тези разноски за адвокат, но неправилно не присъжда част от тях. По изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде присъдено на всеки от двамата ответници пълния доказан размер на сторените в първоинстанционното производство разноски за един адвокат.