Решение № 30 от 28.05.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Радомир, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20251730200086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник отдел „Рибарство и контрол – Западна България“, гр. С. към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е наложил на жалбоподателя Г. С. Г., за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА и т. 4.4.3 от заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието, административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест шаран с тегло 1,300 кг, върнати обратно във водата от проверяващите – мъртви, както и 1 бр. черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, жалбоподателят е обжалвал в законоустановения срок издаденото НП. По подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна - Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за законосъобразност 1 на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение.

Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № . г., съставен от М. В. А., на длъжност „с. „ЗБ“, сектор Благоевград и в присъствието на свидетеля С. А. М., е установено, че на 26.09.2024 г. в 11,40 ч., на яз. „Пчелина“, лицето Г. С. Г. е извършвал любителски риболов посредством 2 бр. въдици, потопени във водата под негов контрол и в работно положение, като лицето е задържало в бяла найлонова чанта два броя риба, като едната е от вида „шаран“, а другата от вида „каракуда“. На язовир „Пчелина“ е забранено задържането на риба целогодишно със заповед, издадена от министъра на земеделието. Така описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА. На основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са иззети следните видове риба: 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест шаран с тегло 1,300 кг. Иззети са и 1 бр. черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка. АУАН е връчен на нарушителя на 26.09.2024 г., който е отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подписа на свидетеля В. Т..

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателя срещу така съставения АУАН.

Въз основа на събраните по преписката доказателства и съставения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № . г., като със същото е наложил на Г. за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА и т. 4.4.3 от заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева, на основание чл. 70, ал. 1 ЗРА, като на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети 1 бр. сребриста каракуда с тегло 1,100 кг и 1 бр. люспест шаран с тегло 1,300 кг, върнати обратно във водата от проверяващите – мъртви, както и 1 бр. черна телескопична въдица „Maver”, модел „Telecarp 360”, с монтирани 3 бр. куки и фидер хранилка, с 1 бр. макара, сива на цвят, марка „DAM“, 1 бр. телескопична въдица „Silstar“, модел „Telecarp“, с 1 бр. макара „DAM“, светлокафява, както и 1 бр. телен живарник и 1 бр. телескопичен кеп със сива дръжка.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да разгледа правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на 2 атакуваното НП. Едва след като констатира липсата на такива процесуални нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по същество, като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено деяние от жалбоподателя, дали същото представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателят е автор на същото, правилно ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и правилно ли е определен размерът и видът на наложеното административно наказание.

Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.

Наред с това, съдът констатира, че процесният АУАН е изготвен надлежно от контролните органи, като в него са посочени освен свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, така и свидетел по отказа на жалбоподателя да го подпише и да получи препис от същия, като последното обстоятелство, а именно отказът на жалбоподателя, е удостоверено от свидетеля В. А. Т., чиито имена са вписани в АУАН, като свидетел по отказа и същият е подписал последния в това си качество. В разпоредбата на чл.

43, ал. 2 ЗАНН е посочено от законодателя, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на когото, се отбелязват в акта. Процесуалният закон – ЗАНН, урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства, относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 ЗАНН, какъвто е и св. Т.. За да не възникнат съмнения в обективността и 3 безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В разглеждания случай, действително така посоченото изискване е спазено, с оглед на което съдът не констатира нарушения, свързани със съставянето и предявяването на АУАН на нарушителя.

По съществото на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 17. г., наказателно постановление № . г., заповед № РД-0989/03.02.2022 г. на министъра на земеделието, както и доклад от инспекция на лица, извършващи любителски риболов от 26.09.2024 г.

В хода на съдебното следствие са разпитани от страна на административнонаказващия орган актосъставителят М. А. и свидетелят по акта и по установяване на административното нарушение С. М.. И двамата свидетели са очевидци на констатираното нарушение от жалбоподателя, като точно препредават фактическата обстановка, подробно описана в процесните АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра.

Показанията на така посочените свидетели са изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си, така и с описаната фактическа обстановка в процесните АУАН и НП. Ангажираните от страна на жалбоподателя в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. С., не опровергават фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, тъй като изложеното от свидетеля не оборва заявеното от свидетелите А. и М. относно наличието на уловена и задържана от жалбоподателя в найлонова чанта риба, която към момента на извършване на проверката е била мъртва.

С оглед на изложеното дотук, съдът приема за безспорно установена фактическата обстановка, така, както е описана същата в АУАН и НП, а именно, че на 26.09.2024 г. в 11,40 ч., на яз. „Пчелина“, лицето Г. С. Г. е извършвал любителски риболов посредством 2 бр. въдици, потопени във водата под негов контрол и в работно положение, като е задържало в бяла найлонова чанта два броя риба - „шаран“ и „каракуда“.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА предвижда, че министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, определя временни забрани за стопански и любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 или определени зони от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми, а съобразно чл. 70, ал. 1 ЗРА, който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 3, т.

1 и ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с „глоба“ от 1500,00 до 3000,00 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

По делото не е спорно, че язовир „Пчелина“ е воден обект по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗРА. Със заповед № РД-09-89/03.02.2022 г. на министъра на земеделието е забранено 4 извършването на риболов през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. в рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА. Също така, с тази заповед, в т. 4. 1 е посочено, че се забранява риболовът с всякакъв вид риболовни уреди и средства в участъците на реките и водните обекти, както следва: язовир „Пчелина“ - участъкът от устието на р. Струма, включващ заливите, затворени между точки с координати: 42.52.3183°N, 22.872267°Е, 42.526133°N, 22.867633°Е и 42.525983°N, 22.888417°Е, 22.887950°Е, но освен това следва да се вземе предвид и забраната, която е въведена в т. 4.3, а именно че се забранява през периода 2022 г.