Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 952 от 14.11.2022, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 1863/2022
Вид
Протокол № 952
Подписан
14.11.2022
В сила
14.11.2022
Състав
Светла Рускова Димитрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 952 гр. Ямбол, 11.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.A.A.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20222330101863 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Молителят – редовно призован, се явява лично и с адв. А., редовно упълномощен.

Ответницата – редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. М. Х., редовно упълномощена.

Адв. А. – Да се даде ход на делото.

Адв. Х. – Да се даде ход на делото. Считам, че са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящото производство. В предходното съдебно заседание представихме Решение №***/23.08.2022 г., постановено по гр.д.№***/22 г. на ЯРС, съгласно депозирана молба от ответницата лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете, касаещо акт на домашно насилие и в конкретика за същия инцидент възникнал между страните, на същата дата - предмет на настоящото производство. Считам за правилно, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на решение от ЯОС, по делото касаещо същия инцидент, едни и същи факти, едни и същи обстоятелства и едни и същи страни.

1

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Адв. А. – Г. Председател, противопоставям се на искането на ответната страна. Не са налице процесуални предпоставки за спиране на настоящото производство, защото нямаме идентичност на страните по двете дела и исковите молби за търсене на защита от домашно насилие касаят различна фактическа обстановка.

Съдът намира, че посоченото от процесуалния представител на ответната страна гр.д. №***/2022 г. на ЯРС не се намира в преюдициалност с настоящия спор. Изходът от настоящото дело не е в зависимост от изхода на посоченото гражданско дело. Действително се касае за извършено домашно насилие в един и същи ден между страни, част от които са страните и в настоящото производство, но това не означава че нямат възможност да се осъществява по различен начин и върху различни лица домашно насилие. Твърденията за домашно насилие по настоящото дело са различни и подлежат на самостоятелно доказване в настоящото производство. Поради това съдът ОПРЕДЕЛИ:

НЕ УВАЖАВА искането за спиране на настоящото производство по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Адв. Х. – Г. Председател, аз не водя искания от нас свидетел. Имам доказателство, че се намира извън страната, но аз държа на изслушването му, тъй като това касае интересите на малолетното детето. Свидетелят ни е пряк очевидец. Ответницата му се е обадила по време на инцидента и лично е разговарял с ищеца по настоящото производство. Той живее на семейни начала със С., отглежда малолетното дете, на него С. е звъннала, че има 2 скандал пред жилището и непосредствено след позвъняването той е пристигнал на място и всички страни, включително и свидетелите са били там.

Адв. А. – Г. Председател считам, че за пореден път посоченият свидетел става причина за отлагане на делото. Считам, че не следва да бъде уважено това искане. Моля свидетелят да бъде заличен от списъка на свидетелите и делото да продължи без неговото участие. Считам, че причините за неговото отсъствие не са уважителни. Ответната страна е била предупредена в предходното съдебно заседание, че следва в днешното съдебно заседание да води свидетеля. Веднъж този свидетел е ставал причина за отлагане на делото и считам, че представените доказателства днес не представляват уважителна причина. Моля делото да бъде гледано без разпита на допуснатия вече свидетел.

Адв. Х. – Г. Председател, не е вярно твърдението, че причина за отлагане на делото е неявяването на нашия свидетел в предходното съдебно заседание, а напротив ищеца беше този, който направи изявление и не водеше свидетели, не беше представляван от адвокат и желаеше да не се дава ход на делото. Причина за отлагане в предходното съдебно заседание беше именно неводенето на свидетелите от страна на ищеца, а не само неявяването на допуснатия до разпит наш свидетел. Още повече, че в случая се иска защита по отношение на малолетно дете, като в интерес на същото да бъдат събрани всички относими в настоящото производство доказателства. В тази връзка не само страните, а съдът също е длъжен да изследва изцяло фактическата обстановка и да събере всички относими и допустими доказателства.

Адв. А. – Г. Председател, във връзка с ваше указание поместено в Определение №***/23.09.2022 г., във връзка с искането ни за допускане на гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане, направено още с молбата за издаване на заповед за защита, ни е указано да посочим фактите, за които ще бъдат разпитвани свидетелите. Във връзка с това заявявам, че исканите от нас свидетели са А. Д. и K. И., които са били преки очевидци на инцидента от 17.07.2022 г., в който е упражнено 3 домашно насилие. Още повече, че г-жа А.Д. е и потърпевша. Посочените свидетели са възприели релевантни на предмета за доказване факти и обстоятелства, касаещи акта на домашното насилие, извършено от ответницата. Тези свидетели ще установяват всичко изложено от нас в молбата за издаване на заповед за защита, както и всичко случило се на процесната дата, касателно физическото стълкновение между А.Д. и С. П., побоят извършен от ответницата върху г-жа А.Д., заплахите и нецензурните думи, отправени към бащата Д. И. - настоящ молител, както заплахата към неговата майка и г-жа А.Д., така и емоционалното и психическо състояние на детето Б., което е възприело акта на домашно насилие извършен от майка му пред очите му, извършвайки побоя и изказвайки гласно заплахите и обидите към всички присъстващи и към бащата Д., както и психическите и емоционални травми, уплаха, страх, притеснение и цялостното състояние на Д. И. по време на инцидента и след инцидента, вследствие на акта на домашно насилие на ответницата към него. Моля да бъдат допуснати и двамата поискани от нас свидетели, тъй като въпреки че са били по едно и също време на едно и също място, те са възприели различни вероятно факти и обстоятелства вследствие на своите възможности да възприемат със сетивата си различни обстоятелства. С оглед на това, моля да бъдат допуснати и двамата ни свидетели, които водим. Представям писмени доказателства, като ваша е преценката дали ще ги приемете. Във връзка с тях заявявам, че те са писмени доказателства установяващи трудностите, пречките и спънките, които ответницата е създавала и създава във връзка с осъществяването на личните контакти на бащата и детето, които спънки са довели до множество психически и емоционални травми на детето, защото са довели до образуване на изпълнително дело за принудително изпълнение на режима на личните контакти, като сами по себе си тези действия и бездействия на ответницата са довели до стрес на детето във връзка с това, че всеки път се е налагало детето да бъде вземано от баща си чрез съдебен изпълнител или чрез съдействието на полицейските органи. Документите установяват психическите и емоционални травми на детето, причинени от неговата майка.

Адв. Х. – Г. Председател считам, че представените доказателства не са новооткрити. Налице е преклузия. На първо място направеното изявление от пълномощника на ищеца не касае факти и обстоятелства, предмет на 4 молбата за домашно насилие. Считам, че тези доказателства са неотносими и моля да не ги приемате.

Съдът изцяло споделя възраженията на ответната страна, тъй като представените доказателства действително не са новооткрити, касаят изпълнението по друго гражданско дело и не са във връзка с предмета по настоящия спор, поради това

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА представените в днешното съдебно пълномощника на молителя писмени доказателства. заседание от

ДОПУСКА до разпит свидетелите А.Д. и К. И.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

К.П.И. – 53, неосъждана,

А.М.Д. – 37 г., неосъждана.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят по чл.290 от НК.

Същите обещаха да говорят истината, след което в залата остана само К. И.

Свид. И. – Баба съм на Б. и майка на молителя. Желая да свидетелствам. На 17.07.2022 г. отидох да взема Б., защото се падаше в режима ми на лични контакти. Аз имам определен друг режим на лични контакти с детето от съда.

Качих се с А. до апартамента, а Д. остана отвън. Качихме се до апартамента, където живее детето, позвънихме и майката излезе. Аз я попитах дали ще даде Б., а тя каза, че няма да го даде. Детето се показа, скри се зад нея, усмихна се и аз го попитах дали е готов да го взема, той премълча и С. каза, че няма да даде Б.. А. стоеше до мен и започна да говори с Б. „Б., мама каза ли ти, че тати ще те води на море, взе ли си банския“, той само се смееше, нищо 5 не каза. След като Б. започна да се усмихва да се показва зад гърба й, С. започна да реагира много остро, каза че не можела да се занимава с нас, да я държим по 20 минути и затръшна вратата. Аз исках да разбера детето ще дойде или няма да дойде и помолих А. да звънне втори път, да каже найнормално без да ни обижда, без да затръшва вратата, дали ще можем да вземем Б.. При позвъняването на вратата С. излезе много ядосана, започна да ни , че сме били мърши, че неможела с нас да се занимава, нямали сме право да и пипаме звънеца и в тоя момент започна да удря А., да я блъска, събори я по стълбите. Б. плачеше, тръшкаше се, ревеше и аз просто неможех да отида по никакъв начин до него да му помогна. Аз не очаквах че ще се случи такова чудо пред детето. Психиката на детето се разби тотално. И после вече започнах да търся телефони, Д. се качи по стълбите да ги разтърва. Детето изпадна в истерия, то плачеше и пищеше „Бабо помогни, мамо спри“.

Нямаше как да отида при него при положение, че пътят ми беше запречен. Д. като се качи горе й направи забележка да погледне детето, тя започна него да удря по гърба. Това се случи точно пред апартамента на площадката. Мисля, че нямаше вещи пред входната им врата. Нямаше изкарани гардеробчета, имаше една поставка за обувки. Д. дойде, когато вече бяхме извикали полиция и бърза помощ. Някъде половин час, а може и нагоре след случката дойде Д.. Бърза помощ прегледа А.. Не знам какво констатираха като я прегледаха, аз не бях там. Горе до апартамента се качиха полицай и една сестра от бърза помощ. А какво е станало горе вече не мога да кажа. Как мога да се намеся в скандала, трябва и аз да започна да се бия. Аз не знаех какво да правя. Другото дете си беше вкъщи, то си плачеше. Ние първото, което е нямаме право да влизаме вътре, звъним и стоим вън на площадката. Това, че тя си има злоба към нас и излезе да се бие с нас, ние не сме отишли с тази цел, аз отидох да си взема внучето, което никога не се случва. Д. Л. е този, който живее на съпружески начала със С.. Нямаше го по време на инцидента, той дойде по-късно - половин час и нагоре. Той дойде и се качи горе. Инцидента, когато той дойде вече беше приключил, то всичко стана за няколко секунди.

Свид Д. – Нямам роднинска връзка със страните. Живея на съпружески начала с молителя. На 17.07.2022 г. бяхме в гр. Я., за да осъществим режима на лични контакти на бабата на Б.- К. С нея се качихме до апартамента на майката, позвънихме на вратата, С. отвори, беше в неадекватно състояние, 6 защото се хилеше и ние поздрави с някаква ехидна усмивка и вика „Оф, вие пак ли сте тука“. Понеже всеки път изпада в такива състояния като ни вид ние въобще не реагирахме, а попитахме само „Къде е Б.“, той се показа на вратата и започнах аз веднага да разговарям с него, питах го дали е готов, че ще ходи на море, дали има бански. Той по принцип се подсмихна и вика „Не, нямам“ и опитах да продължа разговора, че баба му ще му купи ако няма. В този момент С. избухна „Вие пак ли, нямам тука 20 минути да се занимавам с вашите глупости, махайте се от тука“ тя бутна назад детето и затръшна вратата. Ние с майката на Д. се спогледахме, зачудихме се какво да направим, изчакахме една минута и позвънихме повторно. Вратата се отвори рязко и тя още с отварянето на вратата викаше „Мърши долни, ще видите какво ще ви се случи, ще ви унищожа“ и тръгна към мен, приближи се към мен и ми нанесе удар по лицето от дясната страна, аз понеже бях до стълбите, тя ме бутна и паднах. Хвана ме за косата и започна да ми нанася удари. Аз паднах на самите стълби, а тя продължи да ме налага, като с едната ръка ми държеше косата а с другата ръка ме удряше, риташе ме и през цялото време крещеше. За мен тя беше просто в неадекватно състояние. През това време виждах детето, което беше на вратата и той не спираше да потропваше, не знаеше какво да направи и викаше „Мамо, спри“, видя баба си и викаше „Бабо, помогни ми“, но С. просто не спираше. Беше ме хванала за главата и ме налагаше. Аз се опитвах да се предпазя, но не успявах. През това време Д. се качи по стълбите, детето пищеше, той попита какво става, опита се да ни успокои, да ни разтърве.