Определение № 2022 от 06.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 06.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20228002104310 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Д. срещу решение № 815 от 14.06.2022 г., постановено по в.гр.д. № 803/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260083 от 03.12.2021 г. постановено по гр. д. № 410 по описа за 2020 г. на Районен съд Първомай, с което е отхвърлен предявеният от А. И. Д. против П. И. К., М. И. А., Д. Г. Й., В. Г. А., М. В. Я., Н. В. В. и И. Н. В. за признаване за установено, че Решение № 14/11.04.2001 г. по гр. дело № 607/2000 г. по описа на Районен съд – Първомай е нищожно.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон.Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.

Представени са две изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в които касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.Нищожно ли е съдебно решение и формира ли същото сила на пресъдено нещо в случай, че същото страда от тежки пороци и волята на съда не може бъде изведена поради абсолютна неразбираемост? Сочи се противоречие на изводите на съда с решение на ВС по гр.д. № 1311/1956г.; решение № 119/17.05.2013г. по гр.д. 1198/29012г. на ВКС, трето г.о.; решение № 248/11.06.2012г. по гр.д. № 572/2011г. на ВКС, четвърто г.о.; и решение № 100/07.08.2019г. по гр.д. № 2882/2018г. на ВКС, първо г.о.

2. Възниква ли правното качество на обекта на собствеността и има ли конститутивно действие решението по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ , ако в диспозитива на решението липсва индивидуализация на земеделските земи по размер, категория, местоположение, граници и 1 съседи, по отношение на които се претендира правото на собственост ? Поддържа се противоречие с ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС.

3. Следва ли в мотивите и диспозитива на решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдът да констатира и посочи точната индивидуализация на земеделските земи, по отношение на които се претендира установяване правото на собственост, по размер, категория, местоположение и съседи ? Непосочването на точната индивидуализация на земеделските земи, по отношение на които се претендира установяване правото на собственост, по размер, категория, местоположение и съседи, представлява ли тежък порок и води ли до абсолютна неразбираемост на волята на съда? Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 672/07.03.2011г. по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, първо г.о. и решение № 842/02.12.2010г. по гр.д. № 2006/2009г. на ВКС, първо г.о.

4. Следва ли в диспозитива на решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се посочва конкретният момент, към който се установява правото на собственост на съответното лице върху конкретни земеделски земи- момента на одържавяването или включването в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация ? Непосочването в диспозитива на решение по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на конкретния момент, към който се установява правото на собственост на съответното лице върху конкретни земеделски земи- момента на одържавяването или включването в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, представлява ли тежък порок и води ли до абсолютна неразбираемост на волята на съда?

Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/1997г. на ОСГК на ВКС.

5.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Поддържа се противоречие с ППВС № 1/1953г.; ППВС № 7/1965г.;

ППВС № 1/1985г.; ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС; решение № 212/01.02.2012г. по търг. д.

№ 1106/2010г. на ВКС, второ т.о.; решение № 17/23.07.2014г. по търг. д. № 811/2012г. на ВКС, второ т.о.; решение № 111/03.11.2015г. по търг. д. № 1544/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 136/06.11.2015г. по търг. д. № 2483/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 180/11.01.2016г. по търг. д. № 1618/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 94/13.09.2016г. по търг. д. № 3768/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 161/04.10.2016г. по търг. д. № 2220/2015г. на ВКС, второ т.о.; решение № 222/27.03.2018г. по търг. д. № 505/2017г. на ВКС, второ т.о.

6.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност? Поддържа се противоречие с решение № 222/06.04.2017г. по търг. д. № 425/2015г. на ВКС, второ т.о.; решение № 134/30.12.2013г. по търг. д. № 34/2013г. на ВКС, второ т.о.; решение № 212/01.02.2012г. по търг. д. № 1106/2010г. на ВКС, второ т.о.; решение № 222/27.03.2018г. по търг. д. № 505/2017г. на ВКС, второ т.о.;

7.Трябва ли въззивната инстанция да направи свои фактически и правни изводи по всички въпроси, засягащи съществото на спора и въведените от страните доводи, а не само по тези, които прецени за определящи крайния изход на делото? По този въпрос се сочи противоречие с т. 19 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС и решение № 672/07.03.2011г. по гр. д. № 1584/2009г. на ВКС, първо г.о.

2

8.В съдебното решение, с което се уважава иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ , абсолютната неразбираемост на волята на съда в диспозитива на съдебното решение, касателно индивидуализацията на имотите и правата на страните в производството се отнасят до недопустимостта или неправилността на решението, или до неговата нищожност ? Годно ли е такова съдебно решение да породи присъщите на съдебния акт правни последици?

9.Недопустимо, неправилно или нищожно е съдебно решение по иск по чл.14, ал4 ЗСПЗЗ, в диспозитива на което липсва установяване/признаване принадлежността на правото на собственост на ищците, а вместо това по отношение на страните се установява „притежание“ на наследствени права? Създава ли се в този случай сила на пресъдено нещо за страните в исковото производство? Годно ли е такова съдебно решение да породи присъщите на съдебния акт правни последици?

10. Създава ли се сила на пресъдено нещо с конститутивно решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на индивидуализация на имотите по размер, категория, местоположение, граници и съседи, за които имоти се твърди, че са „притежание“ по наследствени права? Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, то такова конститутивно решение нищожно, недопустимо или неправилно е ? Годно ли е такова съдебно решение да породи присъщите на съдебния акт правни последици?

По горните три въпроса се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

11.Допустимо ли е да се уважава иск за собственост при положение, че никога наследниците не са претендирали същите земеделски земи, не само като наследници, но и изобщо.

Поддържа се противоречие с ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и решение № 11/01.02.2012г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС .

12 Дали отказът на въззивния съд да разгледа правопораждащите собствеността доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , както и да ги анализира детайлно нарушава правата на жалбоподателя и не съставлява отказ от правосъдие? Сочи се противоречие с решение № 160/30.11.2018г. по гр.д. № 1598/2015г. на ВКС, второ г.о. и т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

13. Пълната неяснота на съдебното решение не влече ли нищожност сама по себе си?

14. Допустимо ли е въззивният съд категорично да откаже да разгледа доказателствата по делото , въобще да не направи инстанционен контрол? Поддържа се противоречие с ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС решение № 11/01.02.2012г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС .

Поддържа се недопустимост на съдебното решение, като касаторът се позовава на решение № 160/30.11.2018г. по гр.д. № 1598/2015г. на ВКС, второ г.о.; решение № 121/08.11.2017г. по гр.д. № 4818/2016г. на ВКС, първо г.о. и определение № 197/04.10.2017г по гр.д. № 3472/2017г. на ВКС, първо г.о.

Ответниците по жалбата И. Н. В. и Н. В. В., чрез адв. И. М., са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират присъждане на разноските, направени в касационното производство.

3

Останалите ответници по касационната жалба не са подали писмени отговори.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване, приема следното :

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от активно легитимирани като ищци по делото лица, срещу въззивно съдебно решение, подлежащо на касационен контрол по арг. от чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК.

За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 14 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 607/2000 г. на РС – Първомай е признато за установено по отношение на И. Д. А., че М. И. А., В. Г. А., Д. Г. Й. и М. Д. А., наред с него притежават наследствени права върху признатите му и възстановени с плана за земеразделяне земеделски земи с решение от 03.03.1993 г. по преписка № 532-04/24.02.1992 г. общо 49,3 дка земеделски земи в землището на [населено място], посочени като нива от 18. 000 дка в м. "Манда кър", 14. 000 дка в м. "Илишика", лозе от 1 дка в м. "Мал. дере", 3. 6 дка в м. "Карачалия", 3 дка в м. "Могилата“, лозе 2 дка в м.

"Могилата", 4. 6 дка в м. "Горния бунар, въкъва", 1. 1 дка в м. "Върха", лозе от 1 дка в м.

"Мал. дере" и 1 дка в м. "Илишика", като произтичащи от наследството на Д. А. Т., б. ж. на [населено място], Пловдивска област.

Решение № 14 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 607/2000 г. на РС - Първомай е потвърдено с решение от 12.03.2002 г. по гр. дело № 1358/2001 г. на Окръжен съд – Пловдив, което е оставено в сила с решение № 470/14.05.2003 г. по гр. дело № 1201/2002 г. на ВКС.

Съдът е приел за установено също, че И. Д. А. е починал и е оставил за наследници децата си - ищеца А. Д. и П. И. К.. М. Д. А. е починала и е оставила за наследници Н. В. В., М. В.

Я. и И. Н. В..

При така приетото за установено, съдът е направил извод за неоснователност на предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение № 14 от 11.04.2001 г. по гр. д. № 607/2000 г. на РС– Първомай. Изложени са мотиви, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване.

За неоснователен е счетен доводът на ищеца, че решението на РС – Първомай е нищожно поради абсолютна неразбираемост на изразената от съда воля - липсва необходима конкретизация на процесните земеделски земи и на припадащите се на страните наследствени квоти. Въззивният съд е посочил, че атакуваното съдебно решение е с ясно изразена воля от съда за уважаване на иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с който са признати правата на ищците, заедно с тези на ответника по него, върху конкретно възстановени недвижими имоти по наследство от Д. А. Т.. По същество наведените доводи 4 за обосноваване на твърдението за абсолютната неразбираемост на волята на съда касателно индивидуализацията на имотите и правата на страните са относими към евентуалното нарушение на процесуалноправните и материалноправни норми при постановяване на съдебното решение, които имат отношение към неговата евентуална недопустимост или неправилност, но не и към нищожността му.