Определение № 525 от 29.09.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Варна, 29.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500431 по описа за 2026 година

Като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. № 431 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 122 ГПК и е образувано по спор за подсъдност между Търговищкия окръжен съд и Търговищкия районен съд, повдигнат от Търговищкия окръжен съд с определение № 326/21.09.2026 г., постановено по гр.д. № 200 по описа на съда за 2026 г., за определяне на съда, компетентен да разгледа предявените от Б. В. Н. против П. Ц. И. и Г. Д. М. искове по чл.109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, заявени както следва: 1. ответниците да бъдат осъдени да преустановят всяко действие, с което подземното ниво на строежа в УПИ XXIV-584 (ПИ ***) навлиза във УПИ IV-583 (ПИ ***) - собственост на ищеца; 2. да бъдат осъдени ответниците да отстранят нарушението чрез премахване на подземното ниво, навлизащи във УПИ IV-583 (44-57 см. ширина и 16 м. в дължина, точни граници по СТЕ);

3.да бъдат осъдени ответниците да възстановят разрушената ограда, изградена въз основа на PC № РС-01-247/21.07. 2008 г., в нейните законни граници и вид - в УПИ IV—583; а при невъзможност за изпълнение със свои труд, материали и средства - да заплатят равностойното парично обезщетение.

Апелативен съд – Варна, като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Прекратеното поради неподсъдност от Районен съд -Търговище гр.д. № 1094/2026 г. е било образувано по нередовна искова молба. Цената на исковете не е била посочена от ищеца, нито са били конкретизирани претендираните суми. За да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на окръжния съд, районният съд е възприел като цена на иска за обезщетение за разрушаването на оградата твърдението на ищеца в изложението на исковата 1 му молба за евентуална стойност на укрепителна стена между двата имота, но такава сума и такова обезщетение с петитума не е търсил. Нередовната искова молба, заедно с предявения от ответника Г. М. насрещен иск по чл. 109 ЗС (по който липсва произнасяне по редовността и по приемане за разглеждане), е изпратена на окръжния съд. След като окръжният съд е оставил без движение исковата молба с указания, ищецът е конкретизирал, че претендира за осъждане на ответниците да възстановят разрушената ограда и в евентуалност да заплатят обезщетение в размер на равностойността й от 2 600 евро. С уточняваща си молба, ищецът е заявил още, че освен вредите, изразяващи се в стойността на разрушената ограда, претендира и други такива, като е навел нови твърдения в тази връзка. Сочил е, че като последица от разрушаването на оградата от ответниците и от продължаващите свлачищни процеси, довели до наклон на сградата и до вторични увреждания по нея е претърпял още вреди (които не е посочил конкретно), за поправянето на които търси обезщетение в размер на стойността на ремонта по осем пункта: за подпорна стена, за ремонт на стъпала, за смяна на прозорци, за ремонт на каменна пътека, за ремонт на цокъла на сградата, за подмяна на теракотни плочки, за демонтаж на гипсокартон с ремонт на водопроводна връзка и за нов гипсокартон, шпакловка и боя на увреден от теч участък, всички посочени по пера с отделна стойност на ремонта (с препращане към КСС) и глобално в размер на 17 180 евро. Тези новозаявени претенции, окръжният съд е задържал за разглеждане, като повдигнатият спор за подсъдност с районния съд е само по отношение на първоначално предявените искове, пратени му от районния съд.

Така, искът по т.1 е неоценяем; цената на иска по т.2, окръжният съд е определил с определение по чл. 70, ал.3 ГПК като приблизителна цена от 10 000 евро, след преценка, че към момента оценката представлява затруднение; цената иска по т.3 и на евентуалния иск по т.3, след направеното уточнение от ищеца, е в размер на по 2 600 евро. Искът на ответника е негаторен, касае същия имот и е предявен като насрещен на така предявените от ищеца, като преценката по редовността му и по приемането му за съвместно разглеждане е на компетентния съд. При това положение, се налага извода, че всички искове, предмет на препирнята, са неоценяем и такива с цена под 25 000 лв. (12 782,30 евро) и съгласно чл. 103 от ГПК, доколкото делото не попада в приложното поле на чл. 104 ГПК, те са подсъдни на районния съд. Затова и по правилата на родовата подсъдност исковете следва да бъдат разгледани от районния съд.

Затова и с оглед изложеното, Варненският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

По повдигнатия от Търговищкия окръжен съд с определение № 2

326/21.09.2026 г., постановено по гр.д. № 200 по описа на съда за 2026 г., спор за определяне на съда, компетентен да разгледа предявените от Б. В. Н. против П. Ц. И. и Г. Д. М. искове по чл.109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, заявени както следва: 1. ответниците да бъдат осъдени да преустановят всяко действие, с което подземното ниво на строежа в УПИ XXIV-584 (ПИ ***) навлиза във УПИ IV-583 (ПИ ***) - собственост на ищеца; 2. да бъдат осъдени ответниците да отстранят нарушението чрез премахване на подземното ниво, навлизащи във УПИ IV-583 (44-57 см ширина и 16 м в дължина, точни граници по СТЕ); 3. да бъдат осъдени ответниците да възстановят разрушената ограда, изградена въз основа на PC № РС-01-247/21.07. 2008 г., в нейните законни граници и вид - в УПИ IV—583; а при невъзможност за изпълнение със свои труд, материали и средства - да заплатят равностойното парично обезщетение от 2 600 евро, ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.122 ГПК за родово компетентен Търговищкия районен съд, на когото делото да се изпрати.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3