Решение № 136 от 19.04.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Красимир Шекерджиев

Елена Каракашева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200183 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.346 , т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от подсъдимия В. К. И. , чрез служебния му защитник адв.Г. Г. срещу нова присъда №145 от 09.11.2022 г. , постановена по внохд №2668/2022 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 4 въззивен състав.Релевираните в сезиращия документ и в допълнението към него доводи ангажират всички касационни поводи по чл.348, ал.1 от НПК, като са изложени подробни съображения в тяхна подкрепа. Изразено е несъгласие и с определения от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Отправено е искане за изменение на присъдата чрез оправдаване на подс.И. за това да е извършил вмененото му деяние по хулигански подбуди и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление; за намаляване на наказанието и за редуциране размера на гражданския иск.

В съдебното заседание пред касационния съд подсъдимият и защитникът му поддържат подадената жалба и изложените в същата съображения, както и отправените искания.

Реализирайки правото си на лична защита подс.И. изразява съжаление за извършеното деяние, като заявява, че същото е плод на спонтанната му реакция.

Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.Счита, че въззивният съд не е допусна нарушение на материалния закон, като е приел, че деянието на подсъдимия е извършено по хулигански подбуди.Предлага присъдата да бъде оставена в сила.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, адв.В. счита, че въззивният съд не е допуснал заявените в жалбата пороци.Намира постановената присъда за законосъобразна и правилна и настоява същата да бъде оставена в 1 сила.Акцентира върху тежестта на претърпените от пострадалия оперативни интервенции, необходими за лечение на причиненото му от подсъдимия увреждане и направените в тази връзка разходи, които надвишават размера на присъденото обезщетение и моли последното да не бъде редуцирано.

Гражданския ищец и частен обвинител К. Д. П. поддържа заявеното от повереника.

В последната си дума подсъдимия И. моли да се потвърди първоинстанционната присъда.Твърди, че конфликта му със св.М. и обстоятелството, че пострадалият е бил с него на инкриминираните дата и място са формирали грешната му преценка, резултирала в нанесения на последния удар, обусловил съставомерния резултат.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №20267740 от 02.12.2020г., постановена по н.о.х.д. №4682/2019г., Софийски районен съд, НО, 105 състав е признал подс.В. К. И. за виновен в това, че на 17.10.2018г. около 20.30ч. в гр.София, ж.к.”Редута”, пред кафе-клуб „Цитадела” чрез нанасяне удар с ръка в областта на лицето на К. Д. П. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, поради което на основание чл.129, а.2 вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му наложил наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от една година и шест месеца, чрез налагане на пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” и двете с продължителност една година и шест месеца, като на основание чл.304 от НПК го оправдал по първоначалното обвинение деянието да е извършено по хулигански подбуди по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД осъдил подсъдимия В. И. да заплати на гражданския ищец К. Д. П. сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането -17.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до 15 000лв. като неоснователен.

Възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия, като го осъдил да заплати и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По жалба на частния обвинител и граждански ищец, съдържаща искане за осъждане на подсъдимия по вмененото му с обвинителния акт престъпение и увеличаване размера на граждански иск, първоинстанционната присъда била проверена по въззивен ред.Образуваното въззивно производство приключило със сега обжалваната присъда №145 от 09.11.2022г., постановена по ВНОХД №2668/2022г. по описа на СГС, НО, с която първоинстанционния съдебен акт бил отменен в наказателната част, като вместо това подс.И. бил признат за виновен в това причинената на пострадалия П. средна телесна повреда да е извършена по хулигански подбуди, като на основание чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което отложил за срок от три години.

С присъдата бил увеличен и размера на присъденото на пострадалия П. обезщетение за обезвреда на причинените му в резултат на престъплението неимуществени вреди на 10 000лв., като подс.П. бил осъден в тази насока с възлагане да заплати и допълнителна държавна такса върху така увеличения размер на гражданския иск.

В останалата част първоинстанционната присъда била потвърдена.

Преимуществено разглеждане следва да получат доводите в подкрепа на 2 касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като само при изрядна процедурна дейност по установяване на фактите е възможна проверка за правилното приложение на материалния закон и за справедливостта на наложеното наказание .

Съображения в подкрепа на посоченото касационно основание са изложени в допълнението към касационната жалба.Прочитът на коментирания документ обаче указва, че макар да са насочени към оспорване на дейността на въззивния съд по оценка и анализ на доказателствените източници, по същество оплакванията съставляват такива за необоснованост, доколкото се претендира преоценка на сведенията, които са депозирали свидетелите М. и П. в дадените от тях показания, както и на тези, съдържащи се в обясненията на подс.И., като на тази плоскост се претендират фактически изводи, различни от изведените от проверявания съд.В тази връзка касационният съд ще отбележи, че необосноваността, когато не е резултат на съществени процесуални нарушения, не е самостоятелен касационен повод, поради което посочените оплаквания на касатора не могат да бъдат предмет на настоящия касационен контрол.Извън правомощията на касационната инстанция при настоящото разглеждане на делото, което е извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, е да извършва преглед на доказателствените материали в тяхната същина, да прави преоценка на същите и да приема нови фактически положения, различни от приетите от съда по фактите.Касационната проверка се осъществява в рамките на приетите от инстанционните съдилища фактически положения и има за цел да проследи дали са спазени процесуалните правила при събиране, оценка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, респ. дали не са допуснати пороци при формирането на вътрешното убеждение на съда по фактите и правото.Затова оплакванията на жалбоподателя ще бъдат разгледани на плоскостта на това дали при извеждане на фактическите и правни изводи решаващия съд е допуснал съществени процесуални нарушения от кръга на посочените по-горе.

Извършена в посочените рамки касационната проверка установява, че отправените към доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд упреци са неоснователни.Доказателствената основа, послужила за възприемане на изведените в обжалвания акт фактически изводи е правилно оценена от контролираната инстанция , като не се констатира процесуален порок в дейността на съда по формиране на вътрешното му убеждение по фактите, релевантни за обвинението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.129, ал.2 от НК. Въззивният съд надлежно е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 339, ал.3 във вр. с чл.305, ал.3 от НПК, като не се е отклонил и от принципните положения, установени в чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК . Първо, съвсем основателно се е отнесъл критично към доказателствените разсъждения на първата инстанция и второ, извършил е самостоятелен анализ на събраните доказателства при точно спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото.

Проблемните въпроси относно възникване на инцидента, неговото развитие, а също и механизмът на причиняване на съставомерните увреди, са били ясно и подробно обсъдени и разрешени. Несъмнено, основен източник на доказателствена информация са били показанията на пострадалия К.

П..В тях той категорично и безпротиворечиво възпроизвежда събитието на престъпното деяние – действията на подсъдимия, предхождащи тези, насочени към телесната неприкосновеност на пострадалия, както и механизма на причиняване на съставомерното увреждане.Показанията му намират опора и в останалите събрани по делото гласни доказателствени източници а наред с това кореспондират и на констатациите, отразени в заключението на съдебномедицинската експертиза, определила медикобиологичния характер на увредата и механизма на нейното получаване.Съдът не може да бъде упрекнат, че не е обсъдил подробно данните за предхождащ инкриминирания инцидент конфликт между подсъдимия И. и свидетеля М. и значението му за събитията по настоящото дело.На л.4 и л.5 от мотивите към обжалваната присъда съдът е изследвал изключително задълбочено заявеното от свидетеля М. относно този конфликт, както с оглед вътрешната му устойчивост, така и чрез съпоставка с твърденията на подсъдимия, както и със сведенията, които е дал 3 свидетеля П..Изложил е убедителни и логични съображения за отхвърляне обективността на заявеното от подсъдимия за проведена /предхождаща настоящото деяние/ среща между него и св.М., на която последния е имал агресивно поведение към И. и е отправял закани за саморазправа с него . Отхвърлянето на коментираната част от обясненията на подс.И. като достоверен източник на доказателства, не е декларативно, а е заради констатираните съществени различия в поднесените от него данни и тези, съдържащи се в показанията на свидетелите М. и П.. Идентичен законосъобразен подход е съблюдавал контролирания съд и по отношение на частта от обясненията на подсъдимия , в която са изложени твърдения, че е нанесъл удара с юмрук в областта на лицето на пострадалия, тъй като се е почуствал застрашен от нападение от св.М..Отчетена е както вътрешната противоречивост и неустойчивост на така заявеното от подсъдимия, така и опровергаването му от останалите събрани по делото доказателства чрез показанията на свидетелите, присъствали на инцидента –М., П.а и П..Същевременно показанията на посочената група лица е подложена на критична оценка , анализ и съпоставка по-между им, като на тази плоскост е изведен убедително защитения извод за тяхната достоверност.

Обобщено въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения при оценката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, които да налагат отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

ВКС не констатира да е налице и касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.

Неоснователно е оспорването на квалификацията на действията на подс.И. като извършени по хулигански подбуди.То се основава на твърдението, че след като подс.И. е имал личен конфликт със свидетеля М., това изключвало деянието му да е по хулигански подбуди. Възззивният съд правилно е приел така лансираната и пред него теза за несъстоятелна, като на л.6 и л.7 от мотивите ясно е изразил своята критичност към частта на съображенията, изложени от първата инстанция, с които е била споделена.