Решение № 72 от 14.04.2025, Районен съд - Самоков

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Самоков, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело № 20241870101077 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.

К. С. П. е предявила срещу Д. П. Д. иск за делба на недвижим имот, находящ се в гр. ***** и представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, със застроена площ 43 кв. м., ведно с общите части на сградата, включващи в себе си и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, целият с площ 478 кв. м.

Твърди се в исковата молба, че страните по делото са съсобственици с равни дялове – по 1/2 идеална част за всяка от тях – на поискания до делба недвижим имот, както следва: ищцата – на основание договор за доброволна делба от 06.12.2007 г., а ответницата – на основание същия договор и по наследство от баща си П.С.А.. Обстоятелствата, на които се основава искът, са подробно изложени в исковата молба и в уточняваща молба от 21.10.2024 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който е заявила становище, че искът за делба, така както е предявен и 1 уточнен с молба от 21.10.2024 г., е допустим и по същество е основателен. В отговора на исковата молба ответницата не е оспорила твърденията на ищцата относно основанията за възникване на съсобственост между тях върху делбения имот и относно техните дялове.

Пред съда ищцата се представлява от пълномощника си адв. Цв.Т., който заявява, че поддържа иска и в хода на устните състезания изразява становище за неговата основателност.

Ответницата се представлява от пълномощника си адв. С.К., която заявява, че поддържа становището по иска, заявено с отговора на исковата молба и в хода на устните състезания отправя искане делбата да бъде допусната между страните при посочените в исковата молба дялове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН – за делба на недвижим имот.

Искът е допустим и основателен.

С нотариален акт № 75, т. І, д. № 193/1964 г. на Самоковския народен съдия А.А.К. и К.З.А. са отстъпили безвъзмездно на децата си Хр.А.А. и С.А.А.в правото да построят жилищна сграда – къща-близнак на пространство от 200 кв. м., така че Хр.А.А. да застрои 100 кв. м. и С.А.А.в да застрои останалите 100 кв. м. в източната част на собственото на А.К. и К.А. съгласно нотариален акт № 179/1937 г. на Самоковския околийски съдия дворно място, находящо се в гр. Самоков и представляващо по плана на гр. Самоков парцел VІ в кв. 117, пл. № 2398.

Страните не спорят за обстоятелствата, които се потвърждават и от цялостното съдържание на представените скици на поземлен имот с идентификатор *** и на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, че поземленият имот, описан в гореобсъдения нот. акт № 75/1964 г. понастоящем е идентичен с процесния поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ по скица 478 кв. м., както и че отстъпеното с този нотариален акт право на строеж е реализирано с построяването в източната част на поземления имот на къща-близнак, представляваща понастоящем две двуетажни еднофамилни сгради - сграда с 2 идентификатор ***, със застроена площ 43 кв. м. и

***, със застроена площ 44 кв. м. При липсата на твърдения и на категорични доказателства за това всеки от носителите на правото на строеж (суперфициари) С.А.А.в и Хр.А.А. индивидуално да е реализирал правото на строеж чрез отделно построяване на по една от тези сгради, следва да се приеме, че суперфициарите са станали съсобственици на тези сгради с построяването им.

С.А.А.в е починал на ***** г. и е оставил за наследници по закон дъщеря си – ищцата К. С. П. и сина си П.С.А. (починал на *****.) Хр.А.А. е починал на ***** г. и е оставил за наследници по закон съпругата си П.В.А. (починала на ***** г.), дъщеря си Л.Х.Б. (починала на ***** г.) и внука си Б.Б.И. – син на починалата преди него (на ***** г.) негова дъщеря М.Х.И.

На 06.12.2007 г. между всички живи към тази дата наследници на С.А.А.в и на Хр.А.А. е сключен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите им и вписан в същия ден в Служба по вписванията – Самоков. По силата на този договор наследниците на С.А. – ищцата К. С. П. и П.С.А. са получили в дял и са станали собственици на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, със застроена площ 43 кв. м., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена, а наследниците на Хр.А. са получили в дял и са станали собственици на двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, със застроена площ 44 кв. м., ведно със съответното право на строеж върху поземления имот, върху който сградата е построена.

В договора за доброволна делба не са посочени дяловете на ищцата К. С.

П. и на П.С.А. в съсобствеността върху сградата с идентификатор ***, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС не е оборена презумпцията, че тези дялове са равни – по 1/2 идеална част, което следва и от правното им положение на К. П. и на П.А. като наследници на С.А. с равни дялове по закон (чл. 5, ал. 1 от ЗН). Предмет на договора е наследствено имущество и в този договор не са предвидени парични уравнения. Затова семейното положение на ищцата и на брат й П.А. към момента на сключване на договора е без правно значение – всеки от тях е 3 придобил дял в съсобствеността върху сградата в индивидуална собственост.

П.С.А. е починал на *****. и негов единствен наследник по закон е дъщеря му – ответницата Д. П. Д., като по този начин делът му в съсобствеността върху сградата е преминал изцяло в имуществото й.

Така на основание договора за доброволна делба от 06.12.2007 г. ищцата е придобила дял 1/2 идеална част в съсобствеността върху сградата с идентификатор ***, а на основание този договор и наследяване от П.С.А. ответницата е придобила другата 1/2 идеална част в съсобствеността върху тази сграда.

Към момента на сключване на договора за доброволна делба от 06.12.2007 г. страните по този договор, като единствени наследници на общите им наследодатели А.А.К. и К.З.А., вече са били съсобственици и на поземления имот с идентификатор ***. По силата на този договор двете самостоятелни построени в имота сгради – с идентификатори *** и *** – са станали собственост на различни лица, с което е възникнало правно положение, сходно с етажната собственост – т. нар.

„хоризонтална етажна собственост“. Поради това по отношение на сградите по аргумент от чл. 37 от ЗС е възникнало правно положение, сходно с етажната собственост – т. нар. „хоризонтална етажна собственост“ и затова съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗС поземленият имот, върху който тези сгради са построени, представлява тяхна обща част. Това правно положение не се е променило от последващите разпореждания, за които по делото са събрани доказателства и които са извършени от съсобствениците на другата двуетажна жилищна сграда – с идентификатор ***, доколкото тези имуществени разпореждания са извършени в рамките на правата, които тези съсобственици са придобили по наследство от Хр.А.А., респ. от общите наследодатели А.А.К. и К.З.А.. Предвид неоспореното обстоятелство, че към момента на възникване на етажната собственост стойностите на двете сгради са били равни, делът на собствениците на процесната двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** в съсобствеността върху поземления имот с идентификатор *** като обща части на тази сграда, е 1/2 идеална част.

Ето защо процесният недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ 43 кв.

4 м., ведно с общите части на сградата, включващи в себе си и 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, следва да бъде допуснат до делба между страните по делото при равни дялове: по 1/2 идеална част за ищцата К. С. П. и за ответницата Д. П. Д..

Съдът не се произнася по разноските, доколкото във фазата по допускане на делбата страните не са направили искания в тази насока, а и те не подлежат на разглеждане в тази фаза на производството с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА МЕЖДУ К. С. П., ЕГН **********, с адрес гр. ******************** и Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес с.

*******************, на следния недвижим имот, находящ се в гр. Самоков и представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, със застроена площ 43 кв. м., състояща се от сутерен, два жилищни етажа и таван, ведно с общите части на сградата, включващи в себе си и 1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, по скица целият с площ 478 кв. м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

***, ***, ***, *** и ***, при дялове на съделителите, както следва:

- за К. С. П.

– 1/2 /една втора/ идеална част;

- за Д. П. Д.

– 1/2 /една втора/ идеална част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5