Решение № 118 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пазарджик, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Коста Ст. Стоянов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600069 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 78 от 14.10.2025 година по НОХД № 966/2025г., Пазарджишкият районен съд е признал подс. М. Р. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 19.07.2024г., в гр. П., е управлявал МПС – л. а. „******“, с peг. номер **********, след употреба на наркотично вещество, а именно *******, установено по надлежния ред - посредством съдебна химикотоксилогична експертиза с peг. номер № - ***************. на СХЛ към ВМА, съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК, във вр. с чл.54 и чл.36 от НК го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване и на ГЛОБА в размер на 500,00 лева.

На основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

1

На основание чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 3 от НК е отнел в полза на държавата лек автомобил марка „********“, peг. номер ***********.

Разпоредил се е с вещественото доказателство - тестова касета.

Присъдил е в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. С. П. от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата и постановяването на нова оправдателна такава.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваната присъда, доколкото тя била постановена в нарушение на закона. Изтъква се на първо място несъставомерност на деянието от субективна страна, която теза се аргументира с това, че подсъдимият не разполага със специални знания в областта на токсикологията, въз основа на които същият да е наясно с процесите на метаболизиране на кокаина, така че да е съзнавал, че към момента на предприемане на управление на МПС в организма му продължава да има следи от употребени наркотични вещества, а именно неактивни метаболити.

Отправя се упрек към първостепенния съд заради това, че е отказал да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК и да оправдае подсъдимия. Сочи се, че при анализа за приложението на горепосочената норма съдът е смесил понятията „маловажен случай“, „малозначително деяние“ и „деяние с явно незначителна степен на обществена опасност“, което става ясно от факта, че е изключил приложението на въпросната норма с аргументи, свързани с личността на дееца, което обстоятелство обаче не се включва в преценката на обществената опасност на деянието, а оттам и на приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Излагат се аналитични и доктринални виждания за съдържанието и разликите между горепосочените три понятия. Веднага след това се излагат много подробни съображения относно това, че извършеното от подсъдимия деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, заради което той следва да бъде оправдан. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на прокурора.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик излага съображения за неоснователност на 2 въззивната жалба и иска присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Излага съображения в тази насока.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със своя упълномощен защитник. Последният поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност. В унисон с изложеното във въззивната жалба отново акцентира на това, че по делото не са събрани доказателства подсъдимия да е имал непроменено наркотично вещество в организма, към момента на проверката, а единствено неактивни метаболити на кокаина. Също така не се установи подсъдимият да е управлявал под въздействието на наркотични вещества или да е имал дисфорична депресия. Макар защитникът да намира, че тези обстоятелства не изключват съставомерността на деянието, поддържа се тезата, че се изключва обществената му опасност, поради което същото не е престъпно на по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. В тази връзка защитникът намира, че потвърждаването на осъдителната ефективна присъда, не само че противоречи на основни принципи на наказателното право, но и не може да постигне целите на наказанието, защото не може да се превъзпита и поправи деец, който не е извършил престъпление, но би имало функция да накаже едно лице за това, че употребява наркотични вещества, обстоятелство което само по себе си не съставлява престъпление. С оглед на това защитникът иска отмяна на първоинстанционната и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

При упражняване правото си на лична защита и последна дума, подсъдимият се присъединява към становището на защитника си и изказва съжаление за ситуацията, в която се намира.

В съдебно заседание по инициатива на съда бе проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което бе назначена допълнителна СХТЕ, чието заключение бе изслушано и прието. По инициатива на защитника бяха изслушани кратки обяснения от страна на подсъдимия, в които същият призна за употребата на кокаин, около два дни преди инкриминираните събития.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална 3 легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея.

Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се санират от настоящия състав.

Това е така, защото производството пред първоинстанционния съд е започнало и приключило с процесуални нарушения, допуснати в хода на проведеното разпоредително заседание.

Видно от съдебния протокол от 11.09.2025г., в разпоредителното заседание са се явили прокурорът, защитникът и подсъдимият. След като е снета самоличността и са били разяснени правата на подсъдимия, е даден ход на откритото РЗ и е започнало обсъждането на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Прокурорът и защитникът са взели становище по въпросите, подлежащи на обсъждане, но на подсъдимия не е била дадена такава възможност, въпреки че е било задължително. С това правото му на лично участие в разпоредителното заседание е било абсолютно накърнено. Изложеното нарушение на процесуалните правила е съществено понеже е довело до ограничаване на процесуалните права на страна, по смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и макар да е отстранимо, то не може да бъде отстранено за пръв път от въззивната инстанция. Независимо че подсъдимият е имал защитник, който е взел отношение по обсъжданите въпроси, то с това допуснатото СПН не може да бъде санирано, тъй като Конституцията и НПК гарантират правото на лична защита. Изслушването на защитника не може да замести или да консумира правото на подсъдимия лично да изрази позиция. Текстът на закона /чл.248, ал.5 НПК/ императивно разписва, че в разпоредителното заседание съдът изслушва „прокурора и лицата по чл. 247в, ал. 1 и 2“. Употребата на съюза „и“ означава, че задължението на съда е кумулативно - той трябва да даде думата на всеки от тях поотделно. Това пък е така, защото в принципен план подсъдимият има право да допълни своя адвокат, да изрази несъгласие с части от неговата теза или да повдигне въпроси (например относно нарушения на досъдебното производство или мярката му за неотклонение), които адвокатът може да е 4 пропуснал. ВКС и въззивните съдилища са безкомпромисни по въпроса, че пропускът да се даде думата на подсъдимия се квалифицира като съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита (основание за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК). Съдебната практика приема, че съдът не може да гадае какво би казал подсъдимият, ако му беше дадена думата. Самият факт, че възможността му е отнета, прави процедурата порочна.

Казаното до тук налага отмяна на присъдата изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, от стадия на разпоредителното заседание.

Извън това е налице и друго процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд, доколкото по делото не е било проведено законосъобразно разпоредителното заседание.

Правилата за провеждане на разпоредителното заседание са разписани в Глава ХІХ от НПК и те следва стриктно да се спазват. В настоящия казус се констатира, че съдът е спазил разписаното в чл.247 - чл. 247г от НПК, но е пропуснал да изпълни съществена част от разписаните в чл.248 от НПК изисквания, а именно да даде собствена оценка и отговор на въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание, като ясно и точно заяви становището си по тях, като освен мотивирано, това становище следва и да е обективирано в съдебен акт - определение. Видно от горепосочения съдебен протокол, след като е дал възможност само на прокурора и защитника да изразят становище по въпросите по чл. 248 от НПК, съдът не е изразил, становище по тези въпроси, което да обективира в съдебен акт – определение.

На стр.3 от протокола съдът е започнал да обсъжда въпросите като е стигнал до там, че разпита на вещите лица по СХТЕ следва да бъде проведен чрез видеоконференция, както и че в крайна сметка делото следва да се разгледа по общия ред, каквото е било искането на защитника. Веднага след това съдът е отложил делото и го е насрочил за разглеждане по общия ред на конкретни дата и час.

При тази процесуална дейност на съда може да се каже, че обсъждайки въпросите по чл.248 от НПК той е започнал да излага мотиви за определение, но на практика не е постановил такова, защото няма диспозитив във връзка с обсъжданите въпроси. Освен че няма диспозитив, на страните не е бил 5 предоставен и срок за обжалване и/или протестиране на решението на съда по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК, а нормата на чл.249, ал.3 от НПК императивно разписва, че определението /което в случая изобщо липсва/ п о чл.248, ал. 1, т. 3 и 6, подлежи на обжалване и протестиране по реда н а глава двадесет и втора, независимо в какъв смисъл е неговото съдържание. На следващо място - фактът, че в нормата на чл.249, ал.3 от НПК е посочено „оределението“ недвусмислено показва, че дължимият съдебен акт при произнасяне по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК е именно такъв.

Аргумент в тази насока е и разписаното в нормата на чл.249, ал.2 от НПК: „ ... като с определение посочва допуснатите нарушения“.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че провеждането на разпоредително заседание по изискуемия се в НПК ред и правила има много важно значение за целия ход на процеса. Изхождайки от придаденото в закона значение на разпоредителното заседание и квалифицирането му като задължителен стадий в наказателното производство, непровеждането му по разписаните в НПК правила следва да се счита за съществено процесуално нарушение, без да е нужно да се изследва дали и до каква степен това нарушение се е отразило на правата на страните в процеса.

Липсата на оценка на съда по въпросите по чл.248 от НПК и недаването на възможност за обжалване и протестиране на решението по два от подлежащите на обсъждане въпроси е довело до нарушение на правата на всички страни в процеса.

С оглед на казаното до тук и предвид допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, са налице основания за отмяна на присъдата на Районен съд-Пазарджик и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.