Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 256 от 04.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1122/2022
Вид
Решение № 256
Подписан
04.05.2023
В сила
25.03.2024
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Б., 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200501122 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 667/18.11.2022г., постановено по гр.д. № 1260/2021г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „Н...“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. Е.“ № *, представлявано от Г. Л. П., чрез пълномощника адв.

Л. И. Т., с която се иска от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да постанови ново, с което да отхвърли като неоснователни предявените от М. А. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 344 от КТ.

Във въззивната жалба се навадени оплаквания, за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Поддържа се с жалбата от „Н...“ О., чрез неговия пълномощник, че при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При формирането на изводите си по делото, съдът е допуснал 1 нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил всички събрани доказателства. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до непълнота и необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, а от там и до грешни правни изводи. Оплакването е основано на доводи за необсъдени от първоинстанционния съд документи, представени от ищцата по делото- М. А. П. на 17.03.2021г., както и представени по делото документи от „У...“А.- справка за движението по личната банкова сметка на ищцата за превеждани от нея суми към „Д...“ О.. Поддържа се с въззивната жалба, че тези необсъдени от съда доказателства не обосновават извода за това че М. А. П. е работила за „Д...“ О., нито че е развивала конкурентна дейност.

Поддържат се доводите за допуснато процесуално нарушение поради изключването на тези писмени доказателства от обсъждането на първоинстанционния съд, доколкото същите са във връзка със събраните гласни доказателства пред РС Б., което е налагало обсъждането и на свидетелските показания, които съдът е изключил от анализа си по съществото на делото като евентуално заинтересовани. Поддържа се с жалбата че съдът е следвало да обсъжда събраните гласни доказателдства и да преценява тяхната достоверност, в съвкупност с останалите доказателства по делото и доколкото същите се подкрепят от тях. Така първоинстанционният съд е изключил от обсъждането си свидетелските показания на свидетелката С. Й., в които тя твърди че е получавала бланки под строга отчетност от М. А.

П., които са отчетени на друг застрахователен брокер- „Д...“ О.. Пропускът на съда да обсъжда тези доказателства и обстоятелството че същите са били изключени от обсъждането само поради тяхната евентуална заинтересованост, има за правен резултат това че обжалваното решение е постановено след като изводите на съда са били формирани при анализ на част от събраните доказателства и при пренебрегването на други релевантни за делото доказателства, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се с въззивната жалба от „Н...“ О., чрез пълномощника му адв. Л. Т., във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, че безспорно се налице основанията за уволнение посочени в заповедта за уволнение, които съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, а от друга страна касае се за нарушения извършени системно, поради което са налице основанията на чл. 190 ал. 1 от КТ за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Доказват се извършените нарушения от М. А. П.- прехвърляне на предоставени и от работодателя средства по личната и банкова сметка и дейност от името на друг брокер, като тези действия са извършвани в рамките на целия период на работата и по трудово правоотношение с „Н...“ О.. Оспорва се извода на първоинстанционния съд в обжалваното решение- че дори да са извършени описаните в заповедта за уволнение нарушения, същите не са тежки и не предполагат налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание.

Поддържа се с въззивната жалба, че установените нарушения на трудовата дисциплина са на две самостоятелни основания- по чл. 190 ал. 3 и ал. 4 от КТ- за квалифициране на извършените нарушения като тежки и дори наличието на само едно от тях би обусловило извода за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.

Изложени са доводи с въззивната жалба от „Н...“ О., чрез пълномощника му по делото, за 2 необоснованост на изводите на първоинстанционния съд от събраните пред РС Б. релевантни доказателства по делото, като се твърди че съдът не е извършил пълноценен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Развити са съображения, че първоначално ищцата отрича да е извършвала плащания към „Д...“ О.. По-късно в обясненията си заявява че такива плащания е имало, но че те са на различно основание от извършваната от нея дейност. След като по делото са представени неопровержими доказателства, че тя е извършила плащания към „Д...“ О., М. А. П. заявява че има сестра на работа в цитираното дружество- Д. В.. Поддържат се с въззивната жалба доводи, че плащанията извършени от ищцата към „Д...“ О., не кореспондират на плащанията които тя е получила в брой или от лицето посочено като нейна сестра.

Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че извода на съда че не са извършени посочените в заповедта дисциплинарни нарушение е необоснован от събраните доказателства пред първоинстанционния съд в тяхната съвкупност- показанията на служителите в работодателя, данните от движението на паричните суми по банковата сметка на ищцата, счетоводната експертиза и въведената полица на друг брокер в системата ползвана от работодателя, поради което изложените доводи в мотивите към обжалвания съдебен акт за недоказаност на основанията на извършените дисциплинарни нарушение е напълно необоснован. С жалбата са развити съображения, че неправилен е и извода на състава на първоинстанционния съд, че описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения не са достатъчно тежки, че да обосноват налагането на най- тежкото наказаниедисциплинарно уволнение. Поддържа се, че след извършената злоупотреба с доверието на работодателя, това доверие към служителя не може да бъде възстановено, като единствения изход е дисциплинарното уволнение.

С жалбата на „Н...“ О. са наведени доводи, че доказано по безспорен начин е и извършването от въззиваемата М. А. П. на системни нарушения на трудовата дисциплинаизвършване на конкурентна дейност в полза на друг застрахователен брокер- „Д...“ О., склоняване на други служители на работодателя да извършват същите нарушения, както и унищожаването на предоставените и за отчетност бланки. Анализирани в тяхната съвкупност, твърди се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник, че извършените нарушения на трудовата дисциплина са тежки, извършени са системно от уволнения служител, което сочи че не се касае за небрежност, а за планирана, целенасочена умишлена дейност, в разрез с поетите задължения с трудовия договор.

С въззивната жалба се поддържа, че при извършването на дисциплинарното уволнение, спазени са всички императивни изисквания на закона- сроковете по чл. 194 ал.1 от КТ. От служителя М. А. П. са искани обяснения по реда на чл. 193 ал.1 от КТ, като такъв е бил представен и в него въззиваемата отрича да е извършила нарушения на трудовата дисциплина в които е обвинена. На работодателя са нанесени значителни имуществени вреди- пропуснати ползи, доколкото застрахователните премии за сключените от ищцата застрахователни договори е следвало да постъпят при „Н...“ О.. Поради това е наложено и най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.Поддържа се с въззивната жалба че 3 наложеното дисциплинарно наказание, съответства на тежестта на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.

Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен резултат- отмяната на първоинстанционното решение като неправилно и необосновано и постановяването на ново решение, с което обективно съединените искове по чл. 344 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- М. А. П., чрез пълномощника и адв. А. М., с който се иска от въззивния съд, да остави депозираната жалба без уважение като неоснователна.

С писмения отговор се поддържат доводи за това че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Оспорват се доводите на въззивника чрез неговия пълномощник, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 236 ал. 2 от ГПК, като не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело до непълни и необосновани изводи на съда и до неправилност на обжалвания съдебен акт.

Възразява се че това че съдът е кредитирал само част от събраните доказателства като относими към правния спор, не е равнозначен на липсата на обстоен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото. Излагат се съображения, че поради това че събирането на доказателствата по делото е извършено от един съдебен състав, а анализа и оценката на вече събраните доказателства е извършена от друг решаващ състав, който е намерил че част от събраните доказателства са неотносими към делото, като не ги е обсъждал и кредитирал, не следва извода за допуснато съществено процсуално нарушение. Отделно развити са съображения, че съдът е посочил че част от писмените доказателства съставляват частни документи, които ищецът успешно е оспорил, поради което е приел правнорелеватните факти, заради които тези документи са представени по делото- за недоказани от работодателят, в чиято процесуална тежест е установяването на дисциплинарните нарушения , послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание.

Възраява се с писмения отговор на жалбата, че първоинстционният съд е извършил анализ и на събраните по делото гласни доказателства, като е установил че са разпитани две групи свидетели, които са дали различни показания за възприетите от тях факти. Съдът подробно е изложил съображения поради каква причина намира че не следва да бъдат кредитирани като достоверни и двете групи свидетелски показания- поради вероятната им заинтересованост, както и поради обстоятелството за наличие на множество противоречия в показанията на разпитаните свидетели, като е приел че дадени показания не се подкрепят убедително от събраните писмени доказателства.

Подкрепят се с писмения отговор на жалбата и доводите на първоинстанционния съд, който е счел че приетите съдебни експертизи, от една страна касаят въпроси, които са неотносими към предмета на делото, а от друга страна дават отговори на правни въпроси, поради което в тази им част не могат да бъдат кредитирани от съда. При изложените съображения, 4 поддържа се от въззиваемата страна с отговора на жалбата, че първоинстанционният съд е извършил пълен и всестранен анализ на събраните от друг съдия докладчик доказателства по делото, като не е пренебрегнал едни за сметка на други и не е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 236 ал.2 от ГПК, като възражението че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения е неоснователно и следва да се остави без уважение от въззивния състав на съда.

Оспорва се с отговора на въззивната жалба и наведеното оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон. Поддържат се доводите на първоинстанционния съд в мотивите към оспорения съдебен акт- че основанията за извършеното уволнение са останали недоказани от работодателя, като не е установено при пълно и главно доказване извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.