Решение № 224 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 13 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. Н. С. като разгледа докладваното от Александра Йорданова Частно наказателно дело № 20241100200806 по описа за 2024 година

Пр

Производството е по реда на чл. 12 ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода .

Образувано е по предложение на СГП , с което се иска на осн. чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода да бъде призната и приета за изпълнение Присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. , и по която българския гражданин К. И.

Ж. да изтърпи наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години .

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура пледира , че съдебният акт издаден от съдебните власти на Кралство Швеция следва да бъде признат и изпълнен на територията на Република България на основание чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода . Прокурорът пледира да бъде постановено решение , с което да бъде призната присъдата и българския гражданин К. И. Ж. да изтърпи наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено престъпление „ изнасилване „ съгласно глава 6 чл.1 ал.1 от НК на Кралство Швеция ,съответстващо на извършено престъпление по чл. 150 ал.1 пр.2 от НК на РБ. Прокурорът пледира да бъде постановен общ режим за изтърпяване на наказанието , както и за зачитане на предварително задържане на територията на Кралство Швеция , на територията на Република България ,както и на зачитане на периода на наложеното 1 наказание домашен арест до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание упълномощеният защитник на осъденото лице К. И. Ж.

- адв. И. пледира , че не са налице основания за признаване на присъдата

, с оглед на обстоятелството ,че няма гаранция ,че е налице абсолютно припокриваща се идентичност , а именно идентификацията на лицето , такава каквато е посочена от страна на Кралство Швеция и такава каквато съществува в предложението изпратено в настоящето производство . Защитникът пледира също , че първата присъда е за деяние през 2022г, а в удостоверението за деянието е посочено , че е било обект на присъда през 2023г., при което присъдата не следва да бъде признавана .

В съдебно заседание осъденото лице К. И. Ж. подържа изложеното от неговия защитник, сочи , че се счита за невинен , не е разбрал за какво е осъден , не е разбирал езика , преводача не е превеждал това което трябва , при което иска да се изиска допълнителна информация от Швеция .

Съдът като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Осъденото лице К. И. Ж. , ЕГН **********, е роден на ****г .в гр.

Ямбол , българин , български гражданин, неженен, с висше образование ,не работи , осъждан, живущ в София , ж.к. „ Студенски град „ ул. **** .

С присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. , на българския гражданин К. И. Ж. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години за извършено престъпление „ изнасилване „ съгласно глава 6 чл.1 ал.1 от НК на Кралство Швеция.

Въз основа на Присъдата е издадено удостоверение по чл.4 от

Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС .

Съгласно описанието на фактическото положение и обстоятелствата , при които е било извършено деянието посочени в присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. и издаденото въз основа на него удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС, в двата документа е посочена идентична фактическа обстановка , а именно , че К. Ж. е проникнал с пръст в гениталиите на жертвата , което действие е сравнимо с полово сношение. Жертвата не е участвала доброволно . К. Ж. се е възползвал неправомерно от особено уязвимото положение на жертвата ,когато тя е била пияна и е спяла. Това се е случило на 12.03.22г. на ул. „ **** ,община Люлео .

Посочено е също в изпратеното удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат 2 наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС, че лицето се е явило лично на съдебния процес , вследствие на което е било постановено решението .

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства : Присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. , удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС и другите писмени материали .

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи :

Изпратената Присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен

Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. и издаденото въз основа на нея удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС , представлява влязъл в сила съдебен акт съгласно чл.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода ,с който е наложено наказание лишаване от свобода .

В съответствие с изискването на чл. 3 от същия закон, заверено копие от Присъдата е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС .Удостоверението е издадено по чл.4 от Рамково Решение 2008 /909 / ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения по наказателни дела , с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в ЕС,преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава.

Настоящият съд намира, че е компетентен орган да признае

Присъдата , по смисъла на чл. 7 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода .

Съдът намира, че са налице основания за признаване на постановената Присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г , с която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, по отношение на осъденото лице, тъй като са налице основанията на закона за това, а именно: то е постановено от съдебен орган в наказателно производство в държавачленка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява престъпление и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава , а именно такова по чл. 150 ал.1 от НК на РБ , като по делото се установява ,че осъденото лице , което е български гражданин има местоживеене на територията на Република България към настоящия момент ,което се 3 установява от наличните данни за местоживеене на осъдения в Република България , като съдът намира ,че не са налице основания за отказ за признаване и допускане на изпълнението на присъдата , предвидени в чл.15 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода ,с който е наложено наказание лишаване от свобода , при което са налице всички основания на закона за признаване на присъдата .

Изложеното от упълномощения защитник на осъденото лице К. И. Ж.

- адв. И. ,който пледира , че не са налице основания за признаване на присъдата , с оглед на обстоятелството ,че няма гаранция ,че е налице абсолютно припокриваща се идентичност , а именно идентификацията на лицето , такава каквато е посочена от страна на Кралство Швеция и такава каквато съществува в предложението изпратено в настоящето производство ,съдът намира за неоснователно , тъй като от събраните по делото множество писмени доказателства безспорно се установява самоличността на осъденото лице К.

И.

Ж. .Изложеното от защитника ,който пледира също , че първата присъда е за деяние през 2022г, а в удостоверението за деянието е посочено , че е било обект на присъда през 2023г., при което присъдата не следва да бъде признавана, съдът намира за неоснователно , тъй като по делото от събраните писмени доказателства безспорно се установява ,че деянието е извършено на 12.03.22г , откогато е и бил задържан същия . В удостоверението е налице допусната техническа грешка , която след внимателен прочит и анализ на всички материали по делото , не разколебава правните изводи на съда .

За извършеното престъпление, съответстващо на такова по чл. 150 ал.1 от НК на РБ , осъденото лице К. И. Ж. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 2 години . На осн. чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС следва да се определи общ режим на изтърпяване на наказанието . На осн. чл.12 ал.9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки , включващи лишаване от свобода следва да бъде приспаднато предварително задържане на територията на Кралство Швеция , а именно считано от 12.03 22г. до 13.07.22г. , на територията на Република България ,задържане по ЗМВР и на осн. чл. 42 ал.2 от ЗЕЕЗА считано от 20.12.23г. до 21.12.23г. ,както и на зачитане на периода на наложената мярка за неотклонение „ домашен арест „ , а именно считано от 21.12.23г до влизане в сила на настоящето решение и приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Поради изложените съображения постанови решението си

РЕШИ:

4 и на осн. чл.7 ал.1 от закона съдът

ПР

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение Присъда по дело № Б 806 – 22 на Апелативен Областен съд за Й.Н. от 04.04.2023г , влязла в сила на 22.06.2023г. , по която българския гражданин К. И. Ж. , ЕГН **********, е роден на ****г .в гр. Ямбол , българин , български гражданин, неженен, с висше образование ,не работи , осъждан, живущ в София , ж.к. „ Студенски град „ ул. **** следва да изтърпи наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години ,за извършено престъпление „ изнасилване „ съгласно глава 6 чл.1 ал.1 от НК на Кралство Швеция ,съответстващо на извършено престъпление по чл. 150 ал.1 от НК на РБ.

На осн. чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години .