Решение № 356 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500681 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4154/23.03.2026 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, чрез юрк.М.М., насочена против решение № 118/26.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 1423/2024 г. по описа на РС-Разлог в частта, с която е признато за установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, не притежава спрямо ищците А. Г. Т., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН ********** право на принудително изпълнение по отношение на парични вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 519 от 2007 г. по описа на РС – Разлог за следните суми: сумата от 4 765.85 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва от 30.03.2007 г. ; договорна лихва в размер на 355.64 лева, начислена за периода от 17.09.2006 г. до 29.03.2007 г.; сумата от 23.86 лева наказателна лихва за просрочена главница за периода от 17.08.2006 г. до 29.03.2007 г., както и 300.27 лева разноски в заповедното производство.

Срещу решението на РС-Разлог в частта, в която е прекратено производството, а именно по исковете за признаване за установено, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 не притежава право на принудително изпълнение по отношение на следните суми: 238.69 лева разноски за възнаграждение за юрисконсулт в изпълнителното производство и 1 294.74 лева такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, и в която част има характер на 1 определение, е постъпила жалба с вх.№ 4155/23.03.2026 г., подадена от А. Г. Т. и В. Г. Т., чрез адв.В. И..

С жалбата на „ЕОС Матрикс“ ЕАД се оспорва първоинстанционното решение к а т о недопустимо, постановено при изначална липса на правен интерес за предявяване на иска от насрещната страна, както и постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВКС.

Възразява се срещу изводите на съда, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.439 от ГПК и оспорване на изпълнението, поради изтекла давност, дори когато изпълнението по делото вече не е било провеждано, а вземането изплатено.

Според въззивника, към датата на предяваване на исковата молба не е бил налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като вземането е било изплатено доброволно от кредитополучателя, кредитора е отписал същото от счетоводството си и от регистрите на БНБ, депозирал е молба за прекратяване на изпълнението по образуваното изп.дело, а съдебният изпълнител е постановил резолюция, с която прекратява делото.

Отбелязва се, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е правният интерес, какъвто към настоящия момент липсва за ищците и е налице липса на предмет по поставения спор поради доброволното уреждане на отношенията между страните.

Сочи се, че при отрицателния установителен иск с предмет отричане съществуването на едно материално право в патримониума на ответника, ищецът носи тежестта да докаже фактите, от които произтича правния му интерес от предявяване на иска, а в тежест на ответника е да докаже фактите,от които произтича оспорваното му материално право. С оглед данните по делото, въззивникът заявява, че в настоящия случай съдът следва да укаже на ищеца да изложи допълнителни съображения и факти, които имат отношение към обосноваване на правен интерес.

Във въззивната жалба се подчертава, че на 10.10.2024 г. между „ЕОС Матрикс" ЕООД и С.Е.Х. е сключено споразумение за пълно погасяване, за процесното задължение произтичащо от договор за потребителски кредит обезпечен с поръчители от 02.03.2006г., сключен с "Обединена Българска Банка" АД, като към този момент е налице и пълно изпълнение на задължението на кредитополучателя.

Подчертава се, че ищците са наследници на поръчителя по договора за кредит Г. А. Т.. С оглед на това се обосновава ст ановище, че доколкото поръчителството представлява акцесорно към главното задължение, от разпоредбите на чл.138 и сл. ЗЗД следва, че отговорността на поръчителя е в зависимост от задължението на прекия длъжник, т.е. тя съществува дотолкова, доколкото е налице главното задължение, а в случая с погасяването и липсата на главния дълг се прекратява и отговорността на поръчителите.

2

Въззиввникът се позовава на ТР № 8/27.11.2013 г., постановено по тълк.д.№ 8/2012 г. н а ОСГТКВКС, в което се приеме, че когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът следва да прекрати производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията. Долокото това не е направено в случая, според въззивника РС е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, при което постановеното от него решение се явява недопустимо поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска.

От въззивния съд се иска да обезсили постановеното от РС-Разлог решение в обжалваната му част, като присъди на въззивника и направените от него разноски.

С жалбата на А. Т. и В. Т. решението се оспорва в частта, в която производството по делото е частично прекратено и в която има характер на определение. Изложени са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част.

Сочи се, че искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземането по издаден изпълнителен лист и предмет на този иск могат да бъдат само суми, посочени в изпълнителния лист, въз основа на съответното изпълнително основание. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че недължимостта на сумите, съставляващи начислени по изпълнителното дело такси и разноски, по основание и размер може да бъде разгледана по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, като се съобразят и общите разпоредби за възлагане на разноските и таксите в изпълнителното производство на страните, предвид тяхното процесуално поведение. Според жалбоподателя, това разрешение на спорния по настоящото дело въпрос, не може да бъде приложено, тъй като се отнася до предявяване и разглеждане на специфичен отрицателен установителен иск, доколкото този иск се основава на изтекла погасителна давност. В тази насока се пояснява, че предмет на иска по чл. 439 от ГПК, когато същият е основан на изтекла погасителна давност, е не недължимостта, респ. дължимостта на вземането по съответния изпълнителен лист, а несъществуването, респ. съществуването на правото на принудително изпълнение.

Заявява се, че ако бъде успешно проведен този иск, то следва да се приеме, че не съществува изпълняемо право, подлежащо на принудително изпълнение, поради което и не би имало годно основание за образуване на изпълнително дело и съответно за събиране на такси и разноски по това дело, вече начислените разноски и такси не биха били дължими от длъжника. С оглед на това се аргументира становище, че няма пречка претенцията за недължимост на начислените в изпълнителното производство такси и разноски, да бъде разгледана в исковото производство по чл.439 от ГПК, още повече, че тази претенция няма самостоятелен характер и не е самостоятелна искова претенция, а има акцесорен характер и е изцяло обусловена от изхода на иска по чл. 439 от ГПК.

3

Навеждат се доводи, че предявената претенция в прекратената й част е допустима, ищците имат правен интерес да установят недължимостта на посочените суми, начислени такси и разноски в изпълнителното производство, поради което и е следвало да бъде разгледана от съда.

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Разлог в прекратителната му част и да уважи изцяло предявените от А. Т. и В. Т. искове за признаване за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, че не дължат направените в заповедното производство разноски, както и тези, начислени в изп.дело по Тарифата към ЗЧСИ.

Претендират се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски от жалбоподателите.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От страна на А. Т. и В. Т., е депозирано писмено становище по съществото на спора.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с наведените доводи в жалбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за недопустимост на съдебния акт, следва да се посочи, че по начало недопустимо е решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество постановено е при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена. Никоя от тези хипотези не е налице в случая.

Предпоставка за упражняване на специалната искова защита срещу изпълнението по чл.439 от ГПК е настъпването на нов факт, който да обоснове ново, непреклудирано в процеса по издаване на изпълнителното основание възражение за погасяване на вече установен като съществуващ дълг. Доколкото допустимостта на иска се извежда от твърденията в исковата молба, а в случая ищците основават иска си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, то същият се явява процесуално допустим /в тази насока е определение № 50310 от 14.06.2023 г., постановено по т.д.№ 1979/2022 г. по описа на ВКС, II т.о., ТК/.

Ето защо, настоящият състав приема, че РС-Разлог в частта, в която се е произнесъл 4 по съществото на спора, е постановил допустим съдебен акт. Друг е въпросът доколко последният е правилен, но с оглед липсата на оплаквания в тази насока, въззивният съд не следва да обсъжда и да се произнася по този въпрос.

В същото време, съобразно задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми.

Поради това решението на РС-Разлог в частта, в която исковете са разгледани по същество следва да бъде потвърдено изцяло.

По предявените искове, по които производството по делото е прекратено, следва да се посочи, че с иска по чл.439 от ГПК се предоставя защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес. Негов предмет е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Със специалния иск с правно основание чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, по което е образувано изпълнителното дело, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за тяхната дължимост или недължимост от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело, съобразно правилата на чл.79 от ГПК. С оглед на това, правилно е прието в обжалваното решение на РС-Разлог, че за ищците липсва правен интерес от установяване недължимостта на сумата от 238.69 лева, представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт в изпълнителното производство и сумата от 1 294.74 лева, представляваща дължими такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, и правилно е прекратено производството по тези искове.