Решение № 341 от 24.07.2026, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 774/2026
- Вид
- Решение № 341
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 24.08.2026
- Състав
- НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл.10, параграф 2, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.19 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл.8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, ал.1, т.3 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.2 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.20, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Конституция на Република България
- чл.289 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 341 гр. Ловеч, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20264310100774 по описа за 2026 година
Облигационен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Н. Х. Й. ****, чрез пълномощника си адв.Н. М. от АК-гр.Ямбол против „Стик- Кредит“АД, ЕИК : 202557159, със седалище и адрес на управление : гр.Шумен, пл.“Оборище“№13Б, представлявано от Изпълнителния директор С. Н.ев Т., в която твърди, че на 30.05.2025 год. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №1376185 , в който е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на € 562.42/1 100.00 лв. В чл.19 (1) от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 от ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик-Кредит“АД всички задължения на заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните са се договорили третото лице поръчител да отговаря кумулативно на минимум следните условия : Навършена възраст - 21 години; Минимален осигурителен брутен доход – 1 500.00 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл.19 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети.
В чл.29 на договора е предвидено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.19 от договора, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през които не е предоставено договореното обезпечение. На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 934.53 лева, съгласно Погасителния план, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор.
1
Срокът на кредита е 12 месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36.00%, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 26.08 %.
Ищецът пояснява, че всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. Затова чл.5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези :
1/.при нарушение на добрите нрави - т.3 от ТР №1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС; Решение №229/21.01.2013 год. по т.д.№1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; Решение №252 от 21.03.2018 год. по т.д.№951/2017 год. на ВКС, II т.о.; Решение №247 от 11.01.2011 год. по т.д.№115/2010 год. на ВКС, ТК, II т.о; Решение №125 от 10.10.2018 год. по гр.д.№4497/2017 год. на ВКС, III г.о.;
2/.при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение №23/ 07.07.2016 год. по т. д.№3686/2014 год. на ВКС, I т.о.; Решение №188/15.12.2017 год. по т. д.№2613/2016 год. на ВКС, II т.о.; Решение №142/01.08.2018 год. по т.д.№ 1739/2017 год. на ВКС, II т.о.;
3/.при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства Решение №204/05.10.2018 год. по гр.д.№3342/2017 год. на ВКС, IV г.о.; Решение №198/10.08.2015 год. по гр.д.№ 5252/2014 год., ВКС, IV г.о; Решение №384/02.11.2011 год. по гр.д.№1450/2010 год., ВКС, I г.о.
Затова счита, че следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.
Споменава, че ответното дружество е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
На първо място ищеца счита, че процесният договор е нищожен /недействителен/, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.
Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 26.08 % е в пряко противоречие е императивните изисквания на чл.19, ал.1 във връзка с чл.10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, 2 че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му.
На следващо място ищеца смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, действителният такъв ще е различен. В чл.19 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 от ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. В договора е уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в чл.19 от договора ще причини на заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. В случай, че заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.19 от договора същият дължи неустойка в размер на 934.53 лева, която се начислява пропорционално към вноската по кредита.
От една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо считам, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.
В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този смисъл смята, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора обезпечение -поръчител или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директивата цел, транспонирана в ЗПК. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /включително и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Отделно от горното, неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, като се позовава на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва намира за недопустимо. Непредоставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение.
В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно е периодичните вноски. Смята, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл.71 от ЗЗД при непредоставено обезпечение. Ако кредиторът е имал 3 за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката" да не се дължи, като смята, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена прикрита като неустойка. Тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП. В пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „"Стик Кредит"АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" в размер на € 1 024.31/2 003.38 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР беше законосъобразно описан действителният такъв щеше да надвиши посочения в договора 26.08%. Ето защо налице е нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
Разпечатката съдържа 33 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89994614-aab8-4c32-8de4-9f1fbdcc06e9