Решение № 7064 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7064 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100103676 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД:

Ищецът – Д. П. А., в исковата си молба и множество уточнения, последното от което в о.с.з. от 25.06.2024г., твърди че ответникът - И. И. К., посегнал на живота многократно.

Описва ситуация с нейни роднини (осиновители), които сключили неморална сделка с г-н К..

Била затворена в къща в с. Полски сеновец. Била изнасилвана в периода от 1990г. до 2001г. системно, когато тя е била малолетна, непълнолетна и пълнолетна.

Вследствие на тези действия ищцата понесла съществени психически и физически увреждания. Във връзка с тези увреждания същата не била и не е способна да извършва трайна трудова дейност, тъй като била с намалена трудоспособност.

С оглед посоченото, моли да се осъди ответникът да заплати сумата от 100 000 лева, неимуществени вреди, и 80 000 лева, имуществени вреди за периода от 0.1.01.2001г. до 05.04.2019г. – пропуснати трудови доходи, съизмерими с минималната работна заплата.

Претендира и законна лихва.

Ответникът – И. И. К., не се ангажира със становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

В началото на производството пред СГС, прокуратурата бе сезирана от решаващия 1 орган (Определение от 29.03.2023г.). В тази връзка е постановен отказ за образуване на досъдебно производство – Постановление от 13.07.2023г.

Първото о.с.з. е от 24.06.2024г., в което своевременно са направени доказателствени искания.

Единственото събрано по делото доказателство е СПЕ, неоспорена от страните (оспорването следва да се стори в съответното о.с.з.), а не впоследствие, още повече, че ищцата има определен процесуален представител (правна помощ), която бе в залата.

От нея, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 29.10.2024г., се установява, че: ищцата функционира извън нормата за психична дейност и боледува от тежка личностова психопатология - личностово разстройство с периоди на декомпенсация с налудно мотивирани идеи за отношение, множество параноидни идеи и стенични изживявания за застрашеност от посегателства със сексуален характер и за ощетяване. Протрахираният (продължителният) ход и динамиката на личностовото разстройство са влошили още повече личностното функциониране и характеристики в поведение и начин на живот с преживявания от болестен тип с наситени параноидно сензитивни идеации.

От 2005г. до 2011г. ищцата е била настанена в ЦПЗ София. Става въпрос за множество хоспитализации.

От ранна детска възраст е налице тежка семейна история с девиантни фамилни, семейни интеракции. Имало е скандали, физически, емоционални разправии в семейството.

Още в ранна детска възраст тя започва да проявява поведение на по-девиантни черти, като склонност към измъчване и убИ.е на животни. Това са данни снети от самата нея. В интервюто с вещото лице разказва за майка си, баба си и други роднини и много малко за И.

К..

Става въпрос за тежка психопатология, т.е. личностно разстройство, като на моменти има декомпенсации. Т.е. на моменти може да изглежда критична, на моменти да звучи нормално в разговори, но това е само така на едно повърхностно ниво. Целият мисловен процес на подекспертната е болестно мотивиран, личността е със същите болестни промени и това съпътства нейната житейска динамика. Има погрешни възприятия за околните хора и среда.

Изводът на в.л.-е, а и на съда, е че ищцата всъщност не е дееспособна.

Събрани са гласни доказателства, разпитан е св. М.. От показанията и се установява, че познавала ищцата, тъй като били съученички – от първи до седми клас, но след това нито я била виждала, нито имала някаква информация за нея. Учили в СУ 108 в ж.к. „Дружба I“ в гр. София. Тогава тя живеела с баба си и с майка си. Свидетелката живеела в същия блок – на 11 ет., а г-жа А. на 9-ия. Не били приятелки, просто били в един клас. Ищцата не била споделяла за отношенията с баба си, майка си или И. К..

Съдът кредитира показанията , доколкото те съответстват на експертното заключение. Ищцата и свидетелят действително се познават, но споменът за отношенията им се разминава коренно.

2 от правна страна:

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму (чл. 45, ал. 1 от ЗЗД).

Става въпрос за общата клауза, в която нормативно е закрепено забраната да се вреди другиму (alterum non laedere).

От страна на ищеца не е събрано нито едно доказателство от което да може да се направи извод, че дори е срещала ответника (чл. 154 от ГПК).

След първото о.с.з. настъпва процесуална преклузия за събиране на доказателства

(Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).

Ако е имало недобра комуникация с процесулания представител, това е ирелевантно (Определение № 255 от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 178/2011г., г.к., ІІ г.о. на ВКС; и Определение № 280 от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 235/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС). По-скоро обаче такава е налице, но както бе посочено в „от фактическа страна“, разминаването във възгледите с тези на процесулания представител е следствие от заболяването . По тази причина не е съобразено и волеизялнеието за смяна процесулания представител – тя не може да формира правнозначима воля. Виждането за събитията, които се случват не е съответно с реалността, поради което обвинява за това, както вещото лице, така и адв. М.. по разноските:

Ответникът не претендира разноски.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. А., ЕГН **********, e-mail: *********, тел.

*******, гр. София, кв. *******, живееща в Испания c/*********** Aranda de Duero (Burgos), съд.адр.: гр. София, „Лозенец“ ул. *******, ел. поща: ***********om, тел.: + *******, чрез адв. М.(правна помощ), срещу И. И. К., ЕГН **********, с. Царски извор, иск с пр.осн. чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, неимуществени вреди вследствие на тормоз (психически, физически и сексуален) от страна на ответника, и 80 000 (осемдесет хиляди) лева, имуществени вреди за периода от 0.1.01.2001г. до 05.04.2019г. – пропуснати трудови доходи, съизмерими с минималната работна заплата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3