Решение № 76 от 14.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000682 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на “ВГ - 2” ЕООД, ЕИК 124710508, със седалище гр. София, подадена чрез адв. Р.М. от АК – гр. Видин, срещу решение № 165/14.06.2021г., постановено по т. д. № 17/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника обективно съединени осъдителни искове срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, ЕИК 103533691, с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 11 621.23лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец август 2017г., за която е издадено дебитно известие № 114/30.09.2017 г. към фактура № 113/12.09.2017г., както и сумата от 3 249.97 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата 1 180.58 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец 1 август 2017г., за която е издадено дебитно известие № 116/30.09.2017г. към фактура № 113/12.09.2017г., както и сумата 329.34лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата 197 406.87лв., представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец септември 2017г., за която е издадена фактура № 115/30.09.2017г. на обща стойност 216 874.32 лв., както и сумата от 55 054.57 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата 17 227.42 лв., представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник– ВяЕЦ за месец септември 2017г., за която е издадено дебитно известие № 117/30.09.2017г. към фактура № 115/30.09.2017г., както и сумата от 4 804.57 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; сумата 16 359.22 лв., представляваща остатък от дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за месец октомври 2017г., за която е издадена фактура № 118/31.10.2017г., на обща стойност 17 955.53 лева, както и сумата от 4 572.46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2018г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение. Оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд относно промяната на механизма за заплащане на преференциални цени производителите на ВяЕЦ, с измененията на ЗЕВИ. Релевират се съображения за неправилно приложение на последиците от отмяната на Решение № СП– 1/31.07.2015г., твърди се липса служебно произнасяне по валидността на това решение, както и за постановяване на атакувания съдебен акт при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Искането към 2 въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и уважаване на исковете.

Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Енерго Про Продажби“ АД - гр. Варна представя отговор, чрез адв. А.Т. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

Становището на „НЕК“ ЕАД, което е с процесуалното качество на т рето лице помагач на страната на ответника, също е за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „БГ-2" ЕООД срещу „Енерго Про Продажби“ АД - гр.

Варна, основани на твърдения за дължимо непогасено парично задължение на ответника към ищеца за заплащане преференциална цена на продадена през месеците август, септември и октомври 2017г. електрическа енергия, произведена от възобновяем източник чрез енергиен обект на ищеца.

Претендираните за присъждане главни парични задължения представляват разликите над получени плащания за произведена ел. енергия и пълна стойност по процесните фактури и дебитни известия. Предявени са и акцесорни претенции за мораторна лихва до датата на предявяване на иска, 3 както и за законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на искова молба до окончателно погасяване на задълженията.

Страните не спорят по установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ. „Енерго-Про Продажби” АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004г. издадена от ДКЕВР, допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР.

Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изкупуване на ел.енергия. НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел. енергия. До началото на месец август 2017 г. ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР. Количествата продадена електроенергия за процесните месеци са заплатени от ответника на ищеца по цената за излишък на балансиращ пазар, а не по преференциалната цена по т.

8 или т. 9 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР. Между страните е разменена кореспонденция досежно начина на изчисляване цената на произведената енергия и относно прилагането на Решение № СП1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от "НЕК " ЕАД.

Спорният въпрос е как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем енергиен източник – ВяЕЦ, фактически работеща до и над 2250 часа в рамките на едногодишен период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2300 kWh - като преференциална по т. 8 и/или т. 9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. и т. 1.7 и или т. 1.8 от Решение СП1/31.07.2015г. на КЕВР или по цена за излишък на балансиращия пазар, на основание чл. 31, ал. 5, т. 2 от ЗЕВИ, респ. дали една централа, след изменението на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и приемане на Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, може да попадне последователно в две ценови категории, определени в т. 1. 7 и т. 1. 8 от Решение № СП– 1/31.07.2015г.

Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на договаряне в обществен интерес – аргумент от чл. 2 ЗЕ. При започването на 4 производството на енергия от процесния възобновяем източник е действал Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен 03.05.2011г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011г., в сила от 03.05.2011г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ, но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия ЗЕВИ са съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били определени със стабилен административен акт - Решение № Ц- 10 от 30.03.2011г. в два варианта, приложими според мотивите на регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий – наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188. 29 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МWh за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа годишно.

С разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел. енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството– по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от 31.07.2015г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник). Съдът не споделя интерпретацията на новата регулация, направена ищеца, тъй като всички съображения и доводи са в 5 противоречие с новия закон, регулиращ спорните правоотношения.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ на общо основание намира приложение както към бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми, изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя над заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.

С Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018г. по адм. д. № 8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР, в размер 2000 kWh, при определената цена - 188. 29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа.