Решение № 109 от 13.02.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Добрич, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена П. Ташкова при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Албена П. Ташкова Гражданско дело № 20253230101194 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. А. Е.

БЪЛГАРИЯ“ЕООД:

ЕГН ********** срещу „ФЕРАТУМ

1/ за обявяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...../31.03.2020г. ;

2/ за осъждане на ответника ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД за връщане на сумата от 2040 лв. като недължимо платена от ищеца Е. А. Е. по договора за кредит със законна лихва от датата на иска-15.04.2025г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор.

1/Обстоятелства по иска и отговора:

Твърдения на ищеца:Между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ...../31.03.2020г. с предмет 3000 лв. за срок от 6 месеца , лихва 359,70 л.в , ГПР -4905 % , лихвен процент -11,99%.Съгласно чл.5 от Договора кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum bank“ в полза на „Фератум България“ЕООД.Ищецът е заплатил сумата от 1680,30 лв. като такса за предоставяне на гаранция / поръчителство/, общо 5040 лв.

Ответникът твърди, че по описания договор за кредит е уговорено обезпечение на задължението на ищеца чрез поръчителство от Мултитюд Банк/Малта/.

1

2/Правна квалификация:

2.1 - предявен е иск по чл.22 ЗПК вр. с чл.11,ал.1 ,т.10 ЗПК.

Доводи на ищеца- договорът е недействителен , защото не е ясно как се формира ГПР, какви са неговите компоненти; в него не е включено възнаграждението за поръчителство.Така са нарушени повелителните норми на чл.10,ал.1- ЗПК-ГПР не е посочен по ясен и разбираем начин; чл.19,ал.1 ЗПК- допълнителният разход от 1680,30 лв. не е включен в ГПР и така кредита се оскъпява; налице е заобикаляне на чл.19,ал.4 ЗПК.

Условие за сключването на договора е било предоставянето на обезпечениетопоръчителство след като възнаграждението за това е било известно на ответника при сключване на договора, е следвало да го включи в ГПР.Така ГПР значително би надвишавал законовоустановения максимум по чл.19,ал.4 ЗОК.

Възражения на ответника:Исковете не са насочени към надлежната странаМултитюд Банк, а не Фератум България ЕООД.Ищецът сам е избрал Мултитюд Банк като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.Получил е преддоговорна информация на e-mail, която изрично посочва, че за сключване на договора за кредит се изисква поръчителство. Ищецът получил от Мюлтитюд Банк Договор за гаранция и едва тогава потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.На всеки етап ищецът е бил информиран и не е бил заблуждаван.

Договорът за гаранция е възмездна услуга и затова не се с включва в ГПР , тъй като не е задължителна.Ищецът е имал право в 14- дневен срок да се откаже от договора.

2.2 - иск чл.55 ЗЗД вр. с чл.23 ЗПК- ответникът дължи получената без основание сума от 2040 лв. , тъй като по недействителен договор за кредит дължи връщане само на главницата.

Ответникът оспорва иска като неоснователен.

3/ Между страните не се спори сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../31.03.2020г., обезпечен с поръчителство.

4/Спори се:Отговаря ли процесния договор на изискванията на ЗПК съобразно твърденията и възраженията на страните.

5/ Доказателствена тежест:В тежест на ищеца е да докаже наличие на основание за недействителност, респ. нарушаване на императивни норми съобразно чл.22 ЗПК.

Ответникът трябва да докаже наличие на валиден договор за кредит при пълно спазване на изискванията на ЗПК , в частност на визираните от чл.22 ЗПК.

По делото са събрани писмени доказателства.

След като съобрази становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Фактите:

Представен е Договор за предоставяне на потребителски кредит №.....от 2

31.03.2020г., сключен между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД и Е. А. Е. ЕГН ********** за сумата от 3000 лв., платима по погасителен план на 6 вноски. Общата дължима сума е в размер на 3 459,70 лв. , от които 3000 лв. - главница и 359,70 лв. - договорна лихва за периода 31.03.2020г. – 27.09.2020г. при лихвен процент 11,99%.Годишният процент на разходите/ГПР/ възлиза на 49,05%-т.4 от Договора.

Кредитът е обезпечен с Поръчителство , предоставено от Multitude Bank в полза на ответното дружеството.

Представен е Договор за гаранция /поръчителство/ от 01.04.2020г. , сключен между Multitude Bank като Гарант и Е. А. Е. като Клиент за обезпечение на задълженията по договора за кредит.Уговорено е заплащане на такса за предоставяне на поръчителството 1680,30 лв. , платима на месечни вноски в размерите , условията и падежите по Погасителния план на Договора за потребителски кредит.Дата на първо плащане – 30.04.2020г. и краен срок на издължаване - 27.09.2020г.

Според заключение на вещото лице ГПР по процесния договор е формиран само от договорна лихва 40,57% в размер на 359,70 лв.Ако се прибави и таксата за поръчителство размерът на ГПР възлиза на 136%.

От ищеца са извършени плащания в общ размер на 5140 лв. , от които 3000лв. главница, 359,70 лв. - договорна лихва , 1680,30 лв. - такса за предоставена гаранция и 100 лв. - разходи за напомнителни писма.

Правни изводи: Предявен е иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Доказа се по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за потребителски кредит. Доказва се , че този договор е обезпечен с Договор за гаранция /поръчителство/ от 01.04.2020г., сключен между Multitude Bank като Гарант и Е. А. Е. като Клиент.

При извършена служебна справка в търговския регистър от настоящия състав се установи,че едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ЕООД е МУЛТИТЮД ПЛС, Идентификация ....-чуждестранно юридическо лице държава Малта . Това означава, че на практика кредиторът по договора за потребителски кредит и поръчителят по договора за гаранция са свързани лица по смисъла на закона – пар.1 , т.5 от Търговския закон.

По този начин двете правоотношения- по договора за кредит и по договора за поръчителство не са самостоятелни ,а в икономическа свързаност, която води до оскъпяване на кредита и до начисляване на „скрита лихва“ в нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.

Проверката на кредитоспособността на потребителя трябва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Вместо това кредиторът е прехвърлил върху потребителя отговорността от неизпълнение на своето задължение в противоречие с чл.143,т.3 от Закона за защита на потребителите, което води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца. За неравноправни клаузи съдът следи служебно.

Макар отношенията между кредитора и длъжника да са регламентирани от отделни 3 договори, се налага извода за свързани и обусловени икономически правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор очевидно се цели заобикаляне на закона и по-точно на забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора съгласно чл.10а , ал.2 ЗПК.

Клаузите по договорите следва да се тълкуват в посока, че ангажиментът към гаранта е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Възнаграждението за поръчителя обаче не е включено в предвидения по договора ГПР, а ако бъде изчислена стойността й с този разход ще се надвиши многократно минималния допустим размер по чл.19,ал.4 ЗПК.Това е така , защото общата дължима сума като възнаграждение на гаранта е в размер на 1680,30 лв. при главница 3000 лв.Внимание заслужва и обстоятелството , че възнаграждението за гаранта е разсрочено на месечни погасителни вноски заедно с погасителните вноски по кредита, което сочи заобикаляне на закона – чл.19,ал.4 ЗПК.

Във връзка с възражението, че в ГПР не следвало да се включва уговореното възнаграждение за гарант следва да се посочи, че в § 1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на понятието "Общ разход по кредита на потребителя" и това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо каква сума ще дължи.Доколкото в случая не е отчетено възнаграждение за поръчителство при формиране на ГПР е нарушено изискването на чл.11,ал.1 , т.10 от ЗПК. Несъстоятелно е и възражението на ответника, че възнаграждението за гаранта не е компонент от ГПР , тъй като услугата не е задължителна.

Както бе посочено двете правоотношение - по кредита и по поръчителството са свързани и то по начин, водещ до оскъпяване на кредита за потребителя , от една страна и обогатяващ кредитора/две икономически свързани помежду си дружества, от друга.Така клаузата относно ГПР по процесния договор за кредит и в пряко нарушение на чл.19,ал.4 ЗПК.На основание чл.19,ал.5 ЗПК е нищожна и води до недействителност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК.Като последица ищеца дължи само главницата от 3000 лв.Разликата от 2140 лв. /5140 лв. общо платена и 3000 лв. главница/ е неоснователно платена от ищеца и ответникът следва да му я възстанови.

Исковете като основателни ще бъдат уважени от съда.

Разноски: На основание чл.78,ал.1 ЗПК в полза на ищеца съдът присъжда сторените разноски -240,72 лв. платена държавна такса, ДТ преписи -2,30 лв. и допълнителна ДТ-4 лв.

В полза на адв.С. Т. съдът присъжда на осн.чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 1000 лв. при наличие на Договор за правна помощ и 4 съдействие , сключен при условията на чл.38,ал.1 , т.2 ЗА и успешно проведена защита по два иска съобразно материалния интерес/чл.7,ал.2 от Тарифата за адвокатски възнаграждения/.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на потребителски кредит №....от 31.03.2020г. , сключен между Е. А. Е. ЕГН ********** с.С. К. , общ.Д. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С. , представлявано от И. В.В. и Д. В. Н. по предявен иск по чл.22 от Закона за потребителския кредит поради противоречие на договора с чл.11,ал.1 , т.10 ЗПК , с чл.19,ал.4 ЗПК и поради наличие на неравноправна клауза на чл.5 от Договора за потребителски кредит по смисъла на чл.143 ,т.3 ЗЗП.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Е. ЕГН ********** с.С. К. , общ.Д. сумата от 1094,16 EUR /2140 лв. /хиляда деветдесет и четири евро 16 цента , а по искова молба две хиляди и четиридесет лева /- недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит №.....от 31.03.2020г.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И.В.В. и Д.В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Е. А. Е. ЕГН ********** с.С. К. , общ.Д. сторените по гр.дело № 1194/2025г. по описа на ДРС в размер на 126,30 EUR/247,02 лв. сто двадесет и шест евро 30 цента/ 247 ,02 лв./.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД ЕИК 200599406 , седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от И. В. В. и Д. В. Н. ДА ЗАПЛАТИ адв.С. С. Т. ЕГН ********** по банкова сметка с IBAN: ......, BIC:......в Алианц Банк България АД сумата от 511,29 EUR/1000 лв./ петстотин и единадесет евро 29 цента/ хиляда лева/- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38,ал.1 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________