Решение № 263321 от 21.05.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 21.05.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА като разгледа ч.гр.д.№ 527 по описа за 2021 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №264239/14.01.2021г. от длъжника „С.в.” АД срещу разпореждане от 10.12.2020г. по изпълнително дело №20208530400401, с което е оставено без уважение направеното възражение от длъжника „С.в.” АД относно включване в определените разноски на адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят - „С.в.” АД поддържа, че доколкото взискателят по изпълнителното дело е адвокат, поради което целта да бъде представляван от друг адвокат в изпълнителното производство е единствено да генерира повече разходи за длъжника, което е злоупотреба с право. Евентуално поддържа, че ако не се приеме това негово възражение, моли да се намали размера на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Поддържа, че в срока за доброволно изпълнение е извършено плащане на дълга. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да определи размера на минималното адвокатско възнаграждение, без да има предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира направените разноски за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят – Д.Й.Ч.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е депозирал възражение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалвания акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело №20208530400401 е образувано на 04.12.2020г. по молба с вх. №02405 на Д.Й.Ч., в качеството й на взискател, чрез пълномощника й адв. П.Ч.срещу „С.в.” АД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 27.11.2020г. по гр.д. № 4587/2020г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав.

Към молбата са приложени:

- адвокатско пълномощно от взискателя за адвокат П.Ч.и - договор за правна защита и съдействие от 03.12.2020г., сключен между взискателя и адвокат П.Ч., с предмет – осъществяване на процесуално представителство по изпълнително дело срещу „Топлофикация София” ЕАД на основание на изпълнителен лист издаден по гр. д. №4587/2020г. по описа на СРС, 177 състав, с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева., като е отбелязано, че същото е заплатено изцяло и в брой.

На страница 3 от изпълнителното дело е представен изпълнителния лист, който е за сумата от 381, 50 лв.

На 04.12.2020г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която са вписани като разноски 200 лв. адвокатско възнаграждение.

На 04.12.2020г. същата е връчена на длъжника.

На 04.12.2020г. е издадено от съдебния изпълнител разпореждане за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски, в което е включено адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 200 лв.

На 08.12.2020г. длъжникът е превел на съдебния изпълнител сумата от 706, 90 лв. с платежно нареждане за кредитен превод, представено на страница 15 от изпълнителното дело. В тази сума съгласно описаното в предходния абзац постановление на съдебния изпълнител се включва размера на целия дълг по изпълнителното дело, включително и определеното в полза на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

На 10.12.2020г. е подаден отговор на покана за доброволно изпълнение от длъжника с вх.

№02456, в който се възразява срещу включването на 200 лв. за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя.

Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 13.12.2020г.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.

79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

В конкретния случай настоящият съдебен състав констатира, че представеният договор за правна защита и съдействие, който подробно е описан по-горе в настоящите мотиви, се отнася до друг длъжник, който изрично е посочен там – „Топлофикация София” ЕАД. Предвид така констатираното същият не може да служи като основание за възлагане в тежест на длъжника на вписаното в него адвокатско възнаграждение. Не са представени други доказателства по изпълнителното дело за сключване на договор за правна защита с процесуалния представител на взискателя, съответно документи за извършено заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че не се установява от съдържащите се в изпълнителното дело документи извършване на разноски от страна на взискателя в присъдения размер от 200 лв. за адвокатско възнаграждение, поради което неправилно е присъдено такова в тежест на длъжника.

С оглед на изложеното следва да бъде отменен обжалваният акт, както и разпореждане на съдебния изпълнител за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски в частта, в която е включено като разноски на взискателя, които следва да бъдат заплатени от длъжника, адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 200 лв.

Относно направените разноски за настоящото производство

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпореждане

10.12.2020г. по изпълнително дело №20208530400401, с което е оставено без уважение направеното възражение от длъжника „С.в.” АД относно включване в определените разноски на адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане на съдебния изпълнител от 04.12.2020г. постановено по изп. д. №20208530400401 за приемане на сметка за размера на дълга и определяне на разноски в частта, в която е включено като разноски на взискателя, които следва да бъдат заплатени от длъжника, адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.